Решение № 839 от 11.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. Бургас, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20242100100140 по описа за 2024 година Делото е образувано по исковата молба на З. Т. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. Д. Е., ул. З. З. № ***, със съдебен адрес: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 5, офис 207, адвокат Виолета Николова срещу „ДЗИ ОБЩО ЗАТСРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК 121718407, с адрес: гр. София, район Триадица, бул. Витоша № 89 Б.

Видно от изложеното в исковата молба, на 07.06.2023 г., около 14:24 часа в гр. Бургас, ищццата е пътувала на последна седалка в автобус, движещ се по линия № 7, Бургас - Долно Езерово, марка „Соларис", модел „Урбино“, с ДК№ А3917МВ, собственост на Община Бургас и управляван от Х. И. И. в посока Долно Езерово.

Автобусът се движел по ул. „Захари Зограф". При достигане на ул.

"Захари Зограф” № 1, автобусът е преминал през изкуствена неравност на платното за движение, обозначена с пътен знак „А13", със скорост, несъобразена с релефа на пътя, поради което ищцата е отскочила от седалката, паднала на пода и е усетила остра болка в кръста. Пристигнал е екип на ЦСМП, била е откарана в „МБАЛ 1 Бургас" АД и след като са и направени нужните изследвания е било установено, че вследствие на катастрофата е получила компресионна фрактура на тялото и дъгите на 12-ти торакален прешлен. Ищцата е транспортирана и приета по спешност във Военномедицинска академия - МБАЛ София, където и е направена операция вертебропластика на счупения прешлен. На 12.06.2023 г. е била освободена за продължаване на възстановяването в домашни условия.

По лекарско предписание в продължение на два месеца е носела лумбален колан през целия ден, който е сваляла вечер преди сън.

Ищцата твърди, че е изпитвала силни болки при ставане и лягане, движенията и били силно ограничени и болезнени и в продължение на един месец е приемала обезболяващи. Болките са намалели след втория месец. Ищеца е била затруднена в ежедневното си обслужване и имала нужда от чужда помощ. През първия един месец е можела се придвижва само вкъщи, защото много бързо се уморявала и трябвало да седне. Постепенно е започнала да излиза навън с придружител и едва от третия месец е можела да се придвижва самостоятелно на малки разстояния. Трудно се е навеждала напред. Пет месеца след катастрофата ищцата се е завърнала на работа, но продължила да изпитва тежест в кръста при повече движение. И към момента изпитва болки и бързо се уморява и е необходимо често да почива. Твърди се, че и в бъдеще ще трябва да спазва ограничения на двигателната си активност, като не и е разрешено да вдига повече от 5-10 килограма.

В допълнение към изпитаните физически болки, ищцата твърди, ч е претърпяната катастрофа се отразила и на психическото и равновесие. Страхува се да се качи в автобус. Линията на автобуса, управляван от същия водач, минава непрекъснато и като види шофьора изпитва силна тревожност.

По така изложените причини ищцата твърди, че е преживяла и продължава да търпи много болки, страдания и неудобства, в резултат на това произшествие, които следва да бъдат обезщетени от 2 ответника, в качеството му на застраховател по договор за застраховака

„Гражданска отговорност“ на виновния за причиняването на ПТП водач - Х. И. И..

Претърпяните неимуществени вреди ищцата остойностява на сума в размер на 60 000 лева,, като по делото се претендира част от нея в размер на размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г.-датата на заявяване на щетата при ответника до окончателното им изплащане

Ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени вреди - разходи за лумбален колан, потребителска такса за болнично лечение и такса за снабдяване с копия от медицинската документация съгласно приложените документи, на обща стойност 283,20 лв. за:

1. Лумбален колан - 220.00 лв. - фактура от 10.06.2023 г.;

2. Потребителска такса - 23.20 лв. - фактура от 12.06.2023 г.

3. Копие от медицинска документация - 40.00 лв. - фактура от 10.11.2023г.

По делото се иска осъждането на ответника да заплати на ищцата и претърпяните имуществени вреди в размер на сумата от 283,20 лв., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до окончателното и изплащане.

Ищцата претендира и направените разноски по делото.

О т в е т н и к ъ т счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Ответникът не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение автобус, марка „Соларис", модел „Урбино", с ДК№ А3917МВ.

Ответникът обаче оспорва, че вина за настъпилото ПТП има водачът на МПС, застрахован в ответното дружество и съответно оспорва наличието на осъществен деликт.

Оспорва се твърдяния механизъм на настъпилото ПТП. Твърди се наличието на случайно събитие при настъпването на катастрофата.

3

Оспорват се констатациите, направени в протокола за ПТП.

Оспорва се причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредите на ищцата.

Оспорват се твърдяните по вид и размер неимуществени и имуществени вреди.

Твърди се, че претърпяното от ищцата е било определено като трудова злополука и същата е получила обезщетение от работодателя си, което следва да се вземе предвид по настоящото дело.

Оспорва се дължимостта на законна лихва от посочената дата в исковата молба, като се твърди, че непредставянето от страна на ищцата на сметка и необходимите документи е било пречка да се изплати обезщетение.

Предявените претенции са за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лева-частичен иск от 60 000 леваобезщетение за неимуществен вреди и за сумата от 283,20 леваобезщетение за имуществен вреди са с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, именно от ответника, в качеството на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Съдът приема за безспорно установено по делото, че на посочената от ищцата дата 07.06.2023г., се е случил пътен инцидент с автобус на градския транспорт, в който ищцата е пътувала като пътник, като при преминаване през препятствие по пътя-изкуствена неравност на пътя, поставена с цел да се намалява скоростта, ищцата е паднала от седалката на, която е седяла на пода на автобуса и се ударила в областта на кръста, като е получила травма-смачкване на 12-ти гръбначен прешлен. С оглед влязлото в сила споразумение по НАХД № 3547/2024г. по описа на БРС, което има сила на влязла в сила присъда по наказателно дело и с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК по делото се установява по безспорен начин, че водачът на автобуса 4 от градския транспорт е извършил виновно противоправно деяние, а именно в нарушение на Закона за движение по пътищата, не е съобразил скоростта, с която е преминал през изкуствена неравност на пътя, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата. Конкретният деликт и причинно следствената връзка между извършването му и причинените на ищцата вреди се установяват, както от споразумението по наказателното дело, така и от извършената по делото съдебно-автотехническа експертиза и от разпита на свидетелката Атанасова. Свидетелката твърди, че автобусът е преминал през неравността по пътя без да намали скоростта и автобусът се е раздрусал, в следствие на което ищцата е паднала.

Заключението на автотехническата експертиза е, че автобусът се е движил с разрешената по закон скорост, но при несъобразяване на пътното платно и намиращата се на него неравност. Водачът на автобуса е следвало да намали скоростта до толкова, че това да позволи преминаването на автобуса без дискомфорт на пътниците и избягването на пътни инциденти, като случилият се с ищцата. При установеност на вината на водача на автобуса за настъпилото пътен инцидент с ищцата и с оглед на безспорната установеност по делото, че ответното дружество е застраховател по договор за застраховка „ГО“ по отношение на този автобус, то основателно се претендира ангажирането от страна на ищцата на отговорността на ответника чрез предявения пряк иск.

Съдът намира, че в пряка причинно следствена връзка с пътния инцидент е настъпилата вреда за ищцата- изразяваща се в счупване/смачкване на 1 2 - т и гръден прешлен, което е видно от извършената съдебно-медицинска експертиза. На ищцата е извършена вертеблопластика или е циментиран смачкания прешлен, така, че да се преодолее последващото му смачкване. Видно от медицинската експертиза и изслушването на вещото лице в съдебно заседание, смачкването на прешлена на ищцата е около на 30%, което е 5 предположило именно избраната медицинска намеса чрез впръскване на цимент, който да задържи прешлена. Медицинският експерт дава становище, че няма как да има връщане в обратно състояние на прешлена преди смачкването, но след циментирането има пълно възстановяване на нормалната подвижност на ищцата, няма пречка да вдига тежко и няма опасност от влошаване на състоянието на циментирания прешлен. Вещото лице не е констатирало неврологични проблеми в резултат на травмата. Вещото лице е дало период за възстановяване на травмата около два месеца. Вещото лице е дало становище за различен интензитет на болката при получената травма, като след циментирането на прешлена, болката е следвало да е намаляла, като е останала болката от пострадалите меки тъкани.

Свидетелят Й., който е съпруг на ищцата, твърди, че ищцата е носила два месеца специален корсет след поставянето на цимента. Движела се е самостоятелно, но не е можела да се изправя сама. Според свидетелските показания, ищцата и сега не е възстановена от травмата, оплаква се от тежест в кръста, не може да движи дълго време, не може да вдига тежко.

При така събраните доказателства съдът приема по справедливост, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, че за претърпяните от ищцата болки и страдания от преживяната травма, на същата се дължи обезщетение в размер на 30 000 лева, който е съобразен с възрастта на пострадалата, характера на тежестта на увреждането и, интензитета и продължителността на болките и периода и степента на възстановяване. Съдът намира, че с посочената сума се обезщетява интензивната болка веднага след травмата, извършването на вертеблопластика, възстановителния период около два месеца, включително носенето на корсет и необходимостта от чужда помощ през посочения период. Съдът намира, че ищцата е напълно възстановена от получената травма, каквото е заключението на вещото лице. Действително прешленът не може да се върне в 6 първоначалното си състояние, но с оглед заключението на медицинския експерт, че смачкването не е толкова сериозно и циментирането на прешлена позволява на ищцата да се движи нормално без да има неврологични проблеми, да няма забрана да вдига тежко и да работи, то е налице възстановяване на ищцата. Съдът счита, че е налице кратък период на установеност на интензивна болка и сравнително кратък възстановителен период-около два месеца, в който болките на ищцата не са толкова силни. Посочената сума обезщетява и претърпяната емоционална и психическа травмастрах при возене в градския транспорт, за което свидетелства и разпитания свидетел Й..

От така определеното от съда обезщетение следва да се приспадне полученото от ищцата обезщетение за трудова злополука от нейния работодател в размер на 7 257,36 лева. По делото има доказателства, че такова обезщетение е изплатено на ищцата-писмо от нейния работодател и няма спор, че то касае именно процесния пътен инцидент, за който се претендира обезщетение на същите вреди по настоящото дело. Следователно, след приспадане на платеното обезщетение за същите вреди, на ищцата следва да се присъди сума за претърпяни неимуществени вреди в размер на 22 742,64 лева, до който размер е основателна претенцията и.

Основателна е претенцията на ищцата да и бъдат заплатени причинените и имуществени вреди в резултат на пътния инцидент. По делото е представена медицинската документация за направени разходи на обща стойност 283,20 лв., включващи: лумбален колан 220 лв., съгласно фактура от 10.06.2023 г.; потребителска такса – 23,20 лв., съгласно фактура от 12.06.2023 г. и 40 лв. - фактура от 10.11.2023г. и медицинската експертиза е установила наличието на причинноследствена връзка между така направените разходи и вредите на ищцата.