Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6573 от 20.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 8637/2021
Вид
Решение № 6573
Подписан
20.12.2023
В сила
17.03.2025
Състав
Мариана Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 6573 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20211100108637 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Образувано е по иск на Р. Й. Р. / R.J./, срещу ЗК „Л.И.“ АД, за присъждане на сумата 80000.00евро с левова равностойност 156466.40лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на майка и Х. Р., на сумата 35000.00евро с левова равностойност 68454.05лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие получени физически и психически увреждания и на сумата 1577.44евро с левова равностойност 3085.14лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи и разходи за транспорт, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 21.09.2017г., на Главен път 1-9 гр.Бургас – гр.Варна, на около км. след с.Старо Оряхово, обл.Варна, причинено виновно от П.Б.К., при управление на л.а. марка „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № *******, която в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не контролирала непрекъснато превозното средство, което управлява се завъртяла и влязла напречно в платното за насрещно движение и причинила сблъсък с управляваният от ищцата л.а. марка „Сеат“ с рег. № *******, в който като пътник на предна, дясна седалка пътувала майка и Х.

Р., в резултат на което причинила смъртта на последната и причинила тежки травматични увреждания на ищцата, за което е постановена Присъда № 25001/03.07.2020г. на ВОС, по НОХД № 396/2020г., влязла в сила на 28.07.2020г., чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при, по застрахователна полица № BG/22/117001180754, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главниците считано от 11.10.2017г., когато заявила извънсъдебно претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение, до окончателното и изплащане.

В исковата молба ищцата Р. Й. Р. твърди, че в резултат на ПТП получила физически 1 и психически увреждания, поради което преживяла болки и страдания с голям интензитет.

Претърпяла множество медицински изследвания и интервенции, оперативна намеса, продължителен период на възстановяване в значителна част от който била в невъзможност сама да се грижи за себе си и да задоволява непосредствените си нужди, с което била поставена изцяло в зависимост от помощта на трети лица.

Твърди и, че в резултат на смъртта на майка си преживяла болки и страдания с голям интензитет, поради установената между тях връзка родител-дете изпълнена с обич, взаимна помощ, доверие и привързаност.

Изпитвала страх, чувство за безнадежност, безпомощност, безсилие, подтиснатост, както и чувство на самотност, изоставеност и страх. Имала кошмари и постоянен дискомфорт.

Твърди, че и към момента не е изцяло възстановена, както и, че поради получените поражения на психиката посттравматичен стрес търпяла, търпи и към момента продължително психотерапевтично лечение.

На 11.10.2017г. предявила пред ответника извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но такова и към момента не било изплатено.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № *******, управляван от П.Б.К., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при, по застрахователна полица № BG/22/117001180754, валидна към датата на ПТП, както и факта на ПТП. Не оспорва и, че на 11.10.2017г. Р. Й. Р. е предявила пред ответника извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Възразява, че по претенцията е заплатена в нейна полза сумата 9779.15лв., която е равностойна на 5000.00евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачът на л.а. марка „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № ******* П.Б.К. няма вина за настъпването му. Виновни са пострадалата Р. Й. Р. и починалата Х. Р..

В евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и починалата и родственица, които пътували без поставени обезопасителни колани в л.а. марка „Сеат“ с рег. № *******, поради което и настъпили твърдените вреди.

Оспорва и наличието на причинна връзка между твърдените вреди и ПТП, а в евентуалност същите по интензитет и проявление.

В евентуалност оспорва претенциите по размер.

В депозираните допълнителна искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и допълнителен отговор в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не са направени нови твърдения и възражения.

2

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От Присъда № 25001/03.07.2020г. на ВОС, по НОХД № 396/2020г., влязла в сила на 28.07.2020г. се установява, че на 21.09.2017г., на Главен път 1-9 гр.Бургас – гр.Варна, на около км. след с.Старо Оряхово, обл.Варна, П.Б.К., при управление на л.а. марка „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № *******, в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не контролирала непрекъснато превозното средство, което управлява се завъртяла и влязла напречно в платното за насрещно движение и причинила сблъсък с управляваният от ищцата л.а. марка „Сеат“ с рег. № *******, в който като пътник на предна, дясна седалка пътувала майка и Х.

Р., в резултат на което причинила по непредпазливост смъртта на последната и средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в счупване на две метатарзални /ходилни кости/ 4-та и 5-та на ляво ходило с гипсова имобилизация за пет седмици, обусловила трайно затруднение на движенията на левия крак за около 3-4 месеца.

От заключението по КСМАЕ се установява следното:

Р. Й. Р. и починалата Х. Р. са пътували в управляваният от първата л.а. марка „Сеат“ с рег. № *******, с поставени обезопасителни колани към момента на ПТП. Това е видно от получените от двете типични травматични увреждания, които обичайното остават като следа от поставен обезопасителен колан, както и от факта, че при огледа на място коланите са намерени блокирани, лежащи на предните седалки. Съгласно заключението предвид осъществения изключително интензивен челен удар на л.а. марка „Сеат“ с рег. № ******* в другия л.а. марка „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № ******* управляван от П.Б.К., поставеният предпазен колан е причина за настъпване на множество фрактури и в резултат смъртта на Х. Р.. Ако двете бяха пътували без обезопасителни колани те без съмнение са щели да получат тежки черепно мозъчни травми и увреждания в областта на лицето и възможност телата да напуснат автомобилното купе през предното панорамно стъкло.

Съгласно заключението нанесените телесни увреждания на пострадалата ищца и смъртта на Х. Р. са в пряка причинна връзка с ПТП.

Получените фрактури на левия долен крайник и претърпяната гръдна травма с последвало белодробно усложнение са долени на Р. Й. Р. физически болки и страдания за период от 4-5 месеца, като най интензивни те са били през първите 30 дни след злополуката и извършената костна операция, както и 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация. Интензивни са били болките в продължение на около 30 дни по време на полученото белодробно усложнение. През останалите периоди ищцата е търпяла само спорадични болки в зоната на лявото ходило и впоследствие дясна гръдна половина, които са отзвучавали след употреба на аналгетици.

Счупените метатарзиални /предходилни/ кости на лявото ходило при ищцата са били локализирани в основата им с остеосинтезни средства – емброшаж с Киршнерови игли, впоследствие премахнати. Счупените кости са зараснали за период около 40 дни, след което 3 ищцата е започнала рехабилитация и постепенно натоварване на оперирания крак.

Последвали са две усложнения, през който период на ищцата са правени превръзки и накрая е последвало тежко усложнение на гръдната травма – посттравматичен белодробен плеврит.

Затова ищцата е имала нужда от чужда помощ за обслужването си през първите два месеца от лечението, през които се е придвижвала с патерици, а по късно чужда помощ и е била необходима в продължение на още 30 дни, когато е провела лечение на белодробното усложнение от гръдната травма.

Съгласно заключението в пряка причинна връзка с ПТП е и полученият от Р. Й. Р. посттравматичен стрес. При ищцата са диагностицирани: „Остра реакция на стрес, последвана от изява на посттравматични симптоми, диагностично преценени като F43.8 Други реакции на тежък стрес и F45.4 Персистиращо соматоформно болково разстройство.“.

Провеждано е психотерапевтично лечение поне до м. юли 2020г., до когато е представената медицинска документация. Психичните оплаквания и симптоми са причинявали субективен дискомфорт и са затруднявали справянето на ищцата с ежедневието. Съгласно заключението прогнозата е несигурна по отношение пълното отзвучаване на оплакванията и зависи от редица фактори – индивидуалните личностови възможности за справяне, наличието на социална подкрепа особено в референтната група, степен ан възстановяване от телесните травми, последващи стресови събития. Наличието на предходно хронично заболяване /мултипленна склероза/ засилват уязвимостта и към стрес и влошават прогнозата за отзвучаване на психичните симптоми.

От показанията на разпитаният свидетел М.Ц. – съсед и приятел на ищцата и починалата, и Р. Р. – приятел на ищцата се установява, че Р. Й. Р. и майка и живеели в отделни жилища, но били много близки. Имали страхотна връзка. Виждали се ежедневно, пазарували, грижели се една за друга, често пътували заедно за продължителни ваканции. За почивка и ваканция било и пътуването им до България, когато настъпило ПТП. След смъртта на майка си Р. била напълно сломена. По тъжна от преди. Била на психиатрично лечение. Почти не спяла. Говорела непрекъснато за родителите си и починалата си майка.

Почти не карала кола. Ако кара – само наоколо. Свидетелят Р. Р. дошъл след ПТП в България, за да и помогне и я върне в Германия за лечение със самолет, с помощта на немски лекар. Помощ и преводач осигурила туристическата агенция, с която двете жени пътували до България. По този повод сторил разходи около 600 евро за път, около 400 евро за кола под наем и приблизително по 30 евро на ден допълнително за храна и напитки.

При така установеното съдът формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди основани на твърдението, че при наличие на предвидените в закона предпоставки, ответникът дължи да заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинените от застрахования водач вреди.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с 4 отговорността на деликвента, в тежест на ищците е да установят кумулативното наличие на следните предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; настъпването на застрахователно събитие механизмът на ПТП, всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – противоправно деяние, изразяващо се в управление на пътно превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата, вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърденият вредоносен резултат, вида на вредите и тяхната стойност.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, в т.ч. главно и пълно и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, респ., че същият има значителен принос за настъпване на вредоносния резултат.