Решение № 226 от 29.12.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Бургас, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20252000500263 по описа за 2025 година

Постъпила е въззивна жалба от Р. Д. Д., с адрес : гр. С., ж.к. “Д.“, бл.

**, вх. *, ет. *, ап. **, чрез процесуален представител адв.Й. Т., съд.адрес: гр.

С., ж.к. “К. с.“, бл. ***, вх. *, ап. ** против решение № 141/30.05.2025г, постановено по гр.д.№ 17/2025г на ОС – Сливен, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск против „Иновативни финанси“ ООД да се приеме за установено, че не дължи поради погасяване по давност следните суми: 21 787,01лв, главница, представляваща задължение по предоставен кредит по договор за банков кредит № КР –АА-2207/20.06.2006г, законна лихва за забава в размер на 25 940,51лв, считано от 27.06.2008г и присъдени разноски в размер на 28лв по изп.лист от 30.06.2008г, издаден по ч.гр.д.№ 2625/2008г по описа на СлРС. Решението е оспорено като неправилно постановено в противоречие с материалния закон.Оспорено е приетото в мотивите на първоинстанционния съд, че въззивникът е уведомен за договора за цесия между първоначалния взискател „Първа инвестиционна банка“ и ответното дружество. Твърди се, че такъв договор не му е представен, нито е налице уведомяване по реда на чл.99 ЗЗД. Тази разпоредба на закона предвижда не съдебният изпълнител, а цедентът или цесионерът да уведомят длъжника за цесията.Това води до извод, че ответното дружество няма качество кредитор и съответно взискател и неправилно е конституиран по изп.дело като такъв. В същото време, към датата на образуване на изп.дело № 1131/2024г на ЧСИ Минкова и предприемането на първото изпълнително действие по него, е изтекла погасителната давност по отношение на 1 вземането.Поддържа твърдението, че погасителната давност по отношение на главницата е 5 –годишна, а по отношение на лихвите – 3 –годишна. С изтичане на давността е погасено правото на принудително изпълнение и задължението остава да съществува като естествено задължение, което длъжникът няма воля да плаща.Неправилно е прието от ОС, че направените от въззивника доброволни плащания по изп.дело № 226/2008г на ЧСИ Минкова прекъсват давността на вземането, като се позовава на ТР № 2/26.06.2015г по т.д.№2 /2013г на ОСГТК на ВКС. Съобразно разрешенията в това тълкувателно решение, давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение на вземането, а не всяко действие, както е посочено в обжалваното решение.Констатира противоречие в мотивите на съда – от една страна се приема, че всяко доброволно плащане прекъсва давността, а от друга страна – че всяко валидно действие на съдебния изпълнител я прекъсва. За периода от 09.07.2008г до 17.02.2015г взискателят не е предприемал никакви изпълнителни действия, което означава, че делото е перемирано по силата на закона още към 09.07.2010г. Оттогава тече давността за вземането, която е изтекла към 09.07.2015г. Дори да не се възприеме това становище, изп.дело е перемирано към 17.02.2017г, тъй като в периода след 17.02.2015г, когато е подал молба за проучване на имущественото състояние на длъжника, взискателят не е предприемал никакви действия чак до 15.03.2022г, т.е. погасителната давност е изтекла към 17.02.2022г. Неправилно съдът е приел, че след като е налице доброволно изпълнение, взискателят не е имал никакъв интерес да предприема изпълнителни действия. Законът обаче е предвижда, че в този случай, ако в двегодишен срок не са предприети действия по принудително изпълнение, настъпва перемпция. Освен това съдът не е взел предвид твърдяната от ищеца- въззивник липса на качество кредитор на дружеството – ответник, с оглед отразеното в диспозитива на съдебното решение. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде уважен предявеният иск и да се присъдят направените разноски по чл.38 ЗАдв за двете инстанции.

В жалбата не се съдържат искания за нови доказателства.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемото дружество „Иновативни финанси“ ООД.В представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна.

Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК.

В исковата молба се твърди,че вземането на ответното дружество, за принудителното събиране на което е образувано изп.дело № 1131/2024г на ЧСИ Миглена Минкова не се дължи от ищеца по две съображения: на ищеца не е представен договор за цесия между „Първа инвестиционна банка“ АД , в полза която е издаден изпълнителния лист от 30.06.2008г и ако има такава цесия, тя не е съобщена на длъжника по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД.Поради това счита, че ответникът няма качеството кредитор. Освен това е налице позоваване на изтекла погасителна давност на вземането.Моли да се постанови решение, с което да се приеме за установено,че не дължи на ответното дружество „Иновативни финанси“ЕООЗ сумата 21 787,01лв 2 главница, ведно с законна лихва в размер на 25940,51лв. и присъдени разноски в размер на 28лв ,предмет на принудително изпълнение по изп.дело №1131/2024г на ЧСИ Миглена Минкова.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Иновативни финанси“ ООД е оспорило исковата претенция, като се твърди, че преди образуването на горецитираното изпълнително дело е било образувано друго изп.дело № 226/2008г при същия съдебен изпълнител. По него за периода от 2008г до 2024г длъжникът е извършвал доброволни плащания за погасяване на задължението, като постъпилите суми са отразени на гърба на изпълнителния лист.Именно поради доброволното погасяване на задължението, взискателят – първо „ПИБ“АД, а впоследствие и ответникът не са предприемали изпълнителни действия. Твърди се също, че през 2021г между „ПИБ“АД и ответното дружество е бил сключен договор за цесия, въз основа на който дружеството е придобило вземанията на банката против ответника. Оспорено е твърдението,че ищецът не е бил уведомен за прехвърлянето на вземането - такова уведомление е връчено на ищеца чрез ЧСИ. След преустановяване на плащанията, през 2024г е образувано ново изп.дело № 1131/24г и е наложен запор на банкови сметки длъжника на 13.01.2024г.Моли да се отхвърли иска.

С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил иска, като е изложил мотиви, че вземането за главница се погасява с петгодишна давност.

При образуване на първото изпълнително дело от взискател – „ПИБ“ АД , последният е проявявал активност и по него са предприемани действия по принудително изпълнение. До 26.06.2015г не е текла погасителна давност, а след този момент е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, като след този момент следва да се прилагат разрешенията, дадени в ТР № 2/26.06.2015г по т.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС. Прието е, че в периода от 26.06.2015г до 15.08.2024г са извършвани плащания от ищеца, като с всяко доброволно плащане в полза на кредитора се е прекъсвала давността.

Обстоятелството, че взискателят е приемал периодични плащания, без да иска да бъдат предприети други принудителни действия, не може да бъде приравнено на бездействие на кредитора и неподдържане на висящността на изпълнителния процес.Като несъстоятелно е преценено и твърдението на ищеца, че не му е съобщена извършената цесия на вземането – такова уведомление му е връчено на 16.06.2022г.

При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се констатираха пороци, водещи до нищожност и недопустимост на съдебното решение.По правилността му съдът е ограничен от посоченото в жалбата – чл.269 ГПК.

По приетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд няма спор между страните: изп.дело № 226/2008г на ЧСИ Миглена Минкова е образувано по молба на „ПИБ“ АД, с длъжник : ищецът Р. Д., като е приложен изпълнителен лист, издаден на 30.06.2008г въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 2625/2008 г на РС – Сливен.

Изпълнителният лист е издаден за главница в размер на 21 787,01лв , ведно 3 със законна лихва за забава от 27.06.2008г до окончателното изплащане, просрочена лихва в размер на 2431,59лв за периода от 22.10.2007г до 27.06.2008г и разноски в размер на 1066,56лв. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 22.07.2008г; бил е наложен запор на трудовото му възнаграждение със запорно съобщение от 06.08.2008г. С молба от 09.09.2008г взискателят е поискал размерът на дълга да се намали с 2965,49лв, внесени от длъжника по сметка на банката. Със заповед от 9.12.2008г на работодателя -трето задължено лице „Коев „ ЕООД е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. От извършените отбелязвания на гърба на изпълнителния лист от ЧСИ се установява, че 09.09.2008г до 15.08.2024г периодично са постъпвали суми за погасяване на дълга от третото задължено лице и от самия длъжник, като последният е внасял сумите по сметка на съдебния изпълнител.

С молба от 15.03.2022г ответното дружество е поискало да бъде конституирано като взискател по делото, като се е позовало на договор за цесия от 15.12.2021г, с който е прехвърлено вземането на „ПИБ“ АД към длъжника по изп.дело.Към молбата е приложен договор за цесия и приложение №1 към него, от което се установява,че вземането на банката по изпълнително дело № 226/2008г е прехвърлено на „Иновативни финанси“ ООД. С постановление от 30.08.2024г изп.дело № 226/2008г е прекратено на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

По молба на ответното дружество от 25.09.2024г е образувано ново изпълнително дело № 1131/2024г на същия ЧСИ.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът по направените в жалбата възражения във връзка с правилността на обжалваното решение намира следното:

Първото възражение във въззивната жалба касае уведомяването на длъжника за извършената цесия, по силата на която въззиваемото дружество е придобило вземането на банката против ищеца и е конституирано като взискател с разпореждане от 09.06.2022г по изп.дело № 226/2008г на ЧСИ Миглена Минкова. Въззивникът твърди, че не уведомен за цесията от цедента, съобразно изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД, а от частния съдебен изпълнител. Това, според него, води до извод, че ответното дружество няма качество кредитор и съответно взискател и неправилно е конституиран по изп.дело като такъв. Възражението е неоснователно. Видно от копието на приложеното изпълнително дело, на 16.06.2022г длъжникът е получил от служител в кантората на ЧСИ уведомление от цедента „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез пълномощник „Иновативни финанси“ ООД за извършената цесия. По делото е приложено и пълномощно от представителите на цедента, с което е упълномощен цесионерът –

„Иновативни финанси“ ООД да уведомява длъжниците за сключения договор за цесия от 15.12.2021г, по силата на който вземането на длъжника е прехвърлено на дружеството -взискател. Това означава, че не частният съдебен изпълнител е уведомил длъжника, а уведомлението изхожда от предишния кредитор, чрез упълномощения от него цесионер, съобразно 4 изискванията на чл.99,ал.3 ЗЗД. Това, че уведомлението е връчено чрез служител в кантората на частния съдебен изпълнител не означава, че то изхожда от него.Поради това е неоснователно възражението, че въззиваемото дружество не е надлежен взискател по изпълнителното дело и въззивникът не му дължи сумите по изпълнителния лист.

Второто възражение касае приетото от окръжния съд относно изтеклата погасителна давност на вземането.Приетата от съда фактическа обстановка не е оспорена във въззивната жалба, поради което съдът приема, че спорът е изцяло правен.На първо място, въззивникът твърди, че вземанията за главницата по договора за кредит се погасяват с пет-годишна давност, а тези за лихви – с три-годишна давност, като счита, че не намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като вземането е присъдено в заповедното производство. Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД , според която новият давностен срок е 5 години, ако вземането е установено със съдебно решение, намира приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение, влязла в сила, поради неподаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, при което се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането е по чл. 424 ГПК при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, като в този смисъл е константната практика на ВКСопределение № 480/19.07.2013 г. по г. гр. д. № 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 1030 по описа за 2022 г. на IV г. о. на ВКС, решение по гр. дело № 1767 по описа за 2023 на IV г. о. на ВКС. Цитираното решение № 141/17.07.2019г по гр.д.№ 3152/2018г на ВКС не касае влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, а разпореждане за издаване на изпълнителен лист.