Разпореждане № 4050 от 01.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4050 гр. Благоевград, 01.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно гражданско дело № 20261210101508 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от законните представители Х. М. М. и П. В., чрез пълномощник срещу длъжника К. В. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Д., за следните суми:

-сумата от 102,26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ - главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № 692116/08.05.2021 година, сключен между „Стик-Кредит“ АД и К. В. Д., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.07.2023 година, за което длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.06.2026 година до окончателното изплащане на вземането;

-сумата от 62,61 евро /шестдесет и две евро и шестдесет и един евроцента/ - мораторна лихва върху главницата за периода от 08.06.2021 година до 29.05.2026 година;

-сумата от 3,07 евро /три евро и седем евроцента/ - начислена договорна лихва за периода от 08.05.2021 година до 07.06.2021 година;

-сумата от 237,76 евро /двеста тридесет и седем евро и седемдесет и шест евроцента/ начислена неустойка поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Претендират се сторените по делото разноски.

Заявителят е представил копие от процесния договор за кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Общи условия на договора за потребителски кредит; договор за прехвърляне на вземанията и др.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 3656/17.06.2026 година, поради констатирани от съда нередовности, като са дадени указания на заявителя да конкретизира на кои дати длъжникът е правил вноски по кредита.

В дадения тридневен срок, заявителят е депозирал молба с вх. № 15996/29.06.2026 година, с която заявителят е уточнил, че длъжникът не е извършвал плащания по процесния договор за кредит.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, както и депозираната молба, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на 1 кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл.

24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото длъжникът е с качество на потребител, и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗПК.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК разписва договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт не по-малък от 12 в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПКр. договорът се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите /ГПР/по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

По отношение на годишният процент на разходите, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, като съгласно чл.

19, ал. 3, т. 1 ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 19, ал. 5. вр. ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, като клаузи в договори надвишаващи този размер се считат за нищожни.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПКр. "общ разход по кредита за потребителя "са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по специално застрахователните премии в случаите, когато скл. на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредит е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Според настоящия съдебен състав договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Нарушение на 2 чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

С подаденото заявление е представен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № 692116/08.05.2021 година, сключен между „Стик-Кредит“ АД и К. В. Д., по силата на който на кредитополучателят е отпуснат кредит в размер на 200 лв.; при следните параметри: годишен процент разходи 42,58%; лихвен процент по кредита - 36%; обща сума за плащане 206 лв., срок на погасяване – 30 дни, като към договора е приложен и погасителен план, в който е отразен размера на главницата, лихвата, вноската, неустойката, вноска с неустойка, като е посочено, че кредитополучателят дължи сумата в размер на 260 лева /вноска с неустойка//132,94 евро.

В процесния случай, уговореният годишен процент на разходите е 42,58%.

Видно от договора е, че съгласно чл. 13, ал. 1, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да: - осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или-предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най- малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. (2) Третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от кредитора.

Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл. 23 (1) В случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. (2) Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. (3) Неустойката се дължи само за периода през които потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл.19, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл.19, като потребителят дължи неустойка считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено. Съгласно чл.24, при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден. Съгласно чл.25. Страните се съгласяват, че размерите на неустойките, посочени в настоящия договор или в ОУ са договорени свободно от тях и не са прекомерни.