Решение № 5120 от 21.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5120 гр. Пловдив, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330106025 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от М. Е. Л. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България” ЕООД, с която срещу първия ответник е предявен иск за установяване на недействителността на сключен между страните договор за паричен заем ..................... а срещу втория ответник са предявени: главен иск за прогласяване на нищожността на сключен между страните договор за предоставяне на гаранция № .................. и евентуален иск – за установяване на недействителността на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, уреждаща задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството – гарант.

Твърди, че между ищеца „Изи Асет Мениджмънт“АД бил сключен Договор за паричен заем № ................, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 300 лева при ГЛП 40 % и ГПР 49,14 %. На същата дата между ищеца и „Файненшъл България” ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № ................по силата на който дружеството се задължило да поръчителства за задълженията на ищеца по цитирания договор за кредит в случай на неизпълнение, срещу което последният се задължил да заплати възнаграждение за поръчителство в размер на............ разпределено с всяка погасителна вноска по кредита. Наведени са множество алтернативни възражения за недействителност на договорите – на ищеца е все едно кое от тях ще се приеме за основателно, стига съдът да уважи искането му за връщане на недължимо платената сума: твърди се, че договорът за 1 потребителски кредит е недействителен на специалните основания предвидени в чл. 22 от ЗПК; на собствено основание бил нищожен и договорът за предоставяне на гаранция, понеже заобикалял изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съставлявал по същество „дарение“ в полза на гаранта, така също и бил лишен от основание – понеже договорът за кредит бил недействителен, поръчителстването по него не могло да произведе действие, което лишавало сделката, с която ищецът натоварва гаранта да поръчителства, от основание по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“АД е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Не оспорва сключването на договора за кредит, както и че по него е ангажиран поръчител. Не оспорва, че възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР, но излага подробни доводи защо това не е необходимо. Твърди, че договорът за потребителски кредит е действителен и отговаря на изискванията на ЗПК и ЗЗП.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Файненшъл България“ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Не оспорва сключването на договора за предоставяне на гаранция. Твърди, че договорите за поръчителство, по които дружеството е страна, са действителни, тай като отговаряли на законовите изисквания. Излага доводи за неоснователност на претенцията на ищеца.

И двамата ответници молят исковете да се отхвърлят. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не са спорни обстоятелствата, че че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“АД бил сключен Договор за паричен заем № ............. за гарантиране на задълженията по който се е задължило „Файненшъл България“ ЕООД; че между последния и ищеца е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ...............; че в договора за предоставяне на гаранция е предвидено заплащане на възнаграждение в полза на „Файненшъл България“ ЕООД в размер на 144 лева; че възнаграждението не е включено като разход при определяне на посочения в договора за паричен заем размер на ГПР. Тези обстоятелства документално се установяват и от представените писмени доказателства – договор за кредит, договор за предоставяне на гаранция.

В чл. 4 от представения договор за кредит е уговорено, че в срок от три дни кредитополучателят е длъжен да предостави обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Съгласно чл. 3 от представения договор за предоставяне на гаранция кредитополучателят се задължава да заплати на поръчителя възнаграждение, което е платимо на вноски, чиито падежи съвпадат с тези на вноските по кредита.

По правото:

Доколкото разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на 2 договорите, сключени с потребител, съединяването на предявените искове е евентуално – един договор не може да е нищожен на повече от едно основание, освен ако от различните основания не произтичат различни последици (какъвто настоящият случай не е). Така, що се касае до договора за кредит, първо следва да се разгледа основанието за недействителност по чл.

22 от ЗПК (за което съдът следи и служебно – тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС), а що се касае до договора за предоставяне на гаранция – първо следва да се разгледа основанието за недействителност по чл. 26, ал. 2 от ГПК „липса на основание“. Едва при извод на съда, че на тези основания не може да се признае недействителността на процесните сделки, следва да се премине към разглеждане на другите наведени основания.

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят-кредитополучател се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

По предявения иск за недействителност на договора за кредит съдът намира следното:

Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Явно е, че ГПР е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя начин оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени всички посочени разходи, то потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, води до нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В случая уговореното възнаграждение за гаранта „Файненшъл България“ ЕООД не е включено в ГПР по кредита. То съставлява допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по договора. Не могат да се споделят възраженията на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че понеже потребителят можел да измежду три опции за обезпечение, а не непременно гаранция от „Файненшъл България“ ЕООД, то сключването на договора за поръчителство с последното не било задължително условие за получаване на кредита. По делото се установява, че предоставянето на обезпечение е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита – на потребителя се дава възможност да избере една от три затворени опции – двама поръчители, банкова гаранция или гаранция от „одобрен гарант“, какъвто се явява „Файненшъл България“ ЕООД.

В тази насока са и твърденията на самия ответник в отговора на исковата молба, чрез които се описва механизмът на кандидатстване и отпускане на 3 кредита. Следователно, предоставянето на гарант е условие за сключването на договора. Свързаните с това разходи е следвало да се включат в ГПР, а понеже е сторено противното – посоченият ГПР в размер на 49,14 % не отговаря на действителния такъв.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Така, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ Искът е основателен и следва да се уважи.

С оглед на изложеното по-горе относно съединяването на исковете, доколкото се установи недействителността на договора по режима на специалния закон с най-тесен обхват – ЗПК, то е безпредметно да се разглеждат останалите наведени аргументи в полза на тази теза.

По предявения иск за недействителност на договора за предоставяне на гаранция съдът намира следното:

Основанието за сключване на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е типичната причина, поради която тя се сключва. Като се съобразят правата и задълженията на страните по процесния договор за гаранция, следва да се приеме, че се касае до договор, който по правната си характеристика представлява договор за поръчка: по силата му „Файненшъл България“ ЕООД, натоварено по възложение от кредитополучателя, следва да извърши правно действие – да „издаде гаранция“, да сключи договор за поръчителство с трето лице – „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Каузата на договора за поръчка, когато той е възмезден (какъвто е настоящият случай) е „давам, за да направиш“.

Дори „Файненшъл България“ ЕООД да изпълни уговореното, то няма да произведе никакъв правен ефект – касае се до гарантиране, поръчителстване по недействителен дълг. Това лишава сключената сделка от кауза, прави я удар във въздуха. Ето защо, договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 – поради липса на основание. Искът е основателен и следва да се уважи.

Предвид вида на съединяването на исковете, доколкото се установи недействителността на договора, то е безпредметно да се разглеждат останалите наведени основания.

По разноските:

С оглед изхода от спора на М. Л. следва да се присъдят разноските за производството в размер на 100 лева, включващи държавна такса. Към съда е 4 отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 400 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в отношенията между страните М. Е. Л., ЕГН **********, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ........., Договор за паричен заем № ............, сключен помежду им.

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД в отношенията между страните М. Е. Л., ЕГН **********, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ..........., Договор за предоставяне на гаранция № ............, сключен помежду им.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ......... и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ........, да заплатят на Й...А.... М.........., ЕГН **********, парична сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ......... и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК.......... да заплатят на ...... С. Н. от ............., с адрес на кантората: гр. П........., ул. „Й....Г........., сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно на ищеца правна помощ и съдействие.