Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 141 от 24.01.2025, Административен съд - Търговище

Съд
Административен съд - Търговище
Дело
Административно дело 675/2024
Вид
Решение № 141
Подписан
24.01.2025
В сила
24.01.2025
Състав
Красимира Тодорова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 т.1 и т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 т.1 и т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.3-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.3-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.3-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за нормативните актове
  • чл.117, ал.1, т.2, б."б" · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 119 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 120 ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54в, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114а, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 11 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл.2 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл.62 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 62, пар. 1 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл.62 параграф 3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)

РЕШЕНИЕ

№ 141

Търговище, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - I състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА ТОДОРОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ТОДОРОВА административно дело № 20247250700675 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по делото е по реда на чл.118 от КСО, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Н. Б. И., [ЕГН], с адрес: обл. Търговище, гр. Омуртаг, [улица], действаща чрез адв. С. М., против Решение № 2153-25-358/03.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-809- 5/30.10.2024 г., издадено от К. Д. - гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г., с което на Н. Б. И. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 23.07.2024 г. до 22.07.2025 г. в размер на 25,04 лв. дневно. Разпореждането е издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл.62 параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004.

В жалбата се твърди, че обжалваният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл.146, т.3-5 от АПК. Според оспорващата страна административният орган неправилно е приложил нормата на чл.54б, ал.8 от КСО в последната редакция, вместо да приложи чл.62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на ЕП и Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004 г.). Моли се отмяна на процесното решение и потвърденото с него разпореждане и делото да се върне като преписка на административният орган за ново произнасяне с прилагането на относимата материална правна норма – на чл.62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Претендират се и присъждане направените съдебни разноски. В с.з. жалбата се поддържа, представя писмена защита.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Търговище, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт на основание чл.168 ал.1,във връзка с чл.146 АПК, съдът прие следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу контролен административен акт, в отклонение от правилото на чл.145 ал.2 АПК, по силата на специалната разпоредба на чл.118 ал.1 КСО подлежащ на съдебен контрол, от лице с правен интерес, в законоустановения срок.

Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-25-358/03.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-809- 5/30.10.2024 г., издадено от К. Д. - гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г., с което на Н. Б. И. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 23.07.2024 г. до 22.07.2025 г. в размер на 25,04 лв. дневно. Разпореждането е издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл.62 параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004.

Оспорващата страна е подала заявление за отпускане на ПОБ № 30-706-01- 055/29.07.2024 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Омуртаг, заведено в ТП на НОИ - Търговище с per. № 251-00-809/29.07.2024 г. В него е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава - Белгия през периода от 24.06.2024 г. до 23.07.2024 г.

След преглед на попълнените от Н. И. данни в заявленията и на представените от нея документи, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е изискана социално осигурителна информация - издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Белгия, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ (случай 3100401). Към запитването са приложени представените от лицето документи от Белгия.

По случай 3100401 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017 издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Белгия. Удостоверени са периоди на осигурена заетост по законодателството на Белгия за времето от 24.06.2024 г. до 26.06.2024 г., от 01.07.2024 г. до 01.07.2024 г., от 03.07.2024 г. до 03.07.2024 г., от 05.07.2024 г. до 05.07.2024 г., от 08.07.2024 г. - 11.07.2024 г., от 13.07.2024 г. до 15.07.2024 г. от 17.07.2024 г. до 18.07.2024 г., от 20.07.2024 г. до 20.07.2024 г. и от 22.07.2024 г. до 22.07.2024 г., а основанието за прекратяване на заетостта е дата на изтичане на договора. По същия случай от КИ на ДЧ на ЕС - Белгия е получен и СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през периода от 24.06.2024 г. до 22.07.2024 г. в размер на 12,64 евро на час/8 часов ден/ или 12,64 евро х 8 часа = 101,12 евро (197,77 лв. на ден за 8 часа).

Длъжностното лице е генерирало справка от специализирания програмен продукт на НОИ - ПП ПОБ от която е видно, че общият осигурителен доход на И. за периода от 01.07.2022 г. до 23.06.2024 г. е в размер на 19637,02 лв., за положен труд по законодателството на Република България, видно от Справка „Регистър на трудовите договори“. В програмния продукт през месеците от горепосочения период в които лицето не е осигурено за безработица, за осигурителен доход е взета минималната работна заплата, установена за страната за съответния период (чл.54б, ал.7, т.4 КСО). Видно от справката периода от 03.06.2024 г. до 23.06.2024 г. (15 работни дни по българското законодателство) през който лицето не е било осигурено за безработица е взета MP3 за тези 15 работни дни - 699,75лв. Към този общ осигурителен доход (19637,02 лв.) е добавен дохода от осигурената заетост в Белгия през м.06.2024 г. за дни дните от 24 до 26 юни 2024 г. - 5 работни дни по българското законодателство и дохода от последния завършен осигурителен период в Белгия от 22.07.2024 г. до 22.07.2024 г. - 1 работен ден по българското законодателство, както са потвърдени съгласно получения от КИ на Белгия СЕД U017, или дохода за 6 работни дни е 1186,62 лв. (6 х 197,77 лв. = 1186,62 лв.) от заетостта в Белгия. Съответно осигурителния доход за периода от 01.07.2022 г. до 22.07.2024 г. от който е определен размерът на ПОБ е в общ размер на 20823,64 лв. Съответно работните дни за периода са: в България 493 работни дни и от последна заетост в Белгия 6 работни дни, като за целия период работните дни са общо 499.

Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане № 251-00-809-5/30.10.2024 г. с което на Н. Б. И. е отпуснато ПОБ, считано от 23.07.2024 г. до 22.07.2025 г. в размер на 25,04 лв. дневно.

Цитираното Разпореждане е потвърдено с атакуваното Решение № 2153-25-358/03.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи :

Решението на Директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.

Потвърденото с процесното Решение, разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от компетентно длъжностно лице, определено в разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО – на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Обжалваното Решение е валиден контролен административен акт. Съобразени са изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването, което го прави мотивирано и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146 т.1 и т.2 АПК.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация с държавата по последна заетост. Ето защо съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК

Решението противоречи на материалния закон.

Приложимото право по делото е националното - Кодекса за социалното осигуряване и европейското - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в съответствие с Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура по прилагане на Регламент № 883/2004 година.

След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Към настоящият момент тези правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4.Износ на обезщетения. Целите на регламента са да се синхронизират системите за социална сигурност на държавите – членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагането на специфичните национални законодателства на държавите – членки като се гарантира свободното движение на гражданите, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС. При определяне на обезщетенията за безработица общият принцип на определяне на приложимото законодателство е, че лице упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения от този принцип се съдържат в разпоредбите на чл.65 от Регламент ЕО / № 883/2004.

Спор по фактите между страните не съществува. Не се спори, че лицето е осигурявано за всички рискове вкл.и за безработица. Компетентна институция е Р. България. Спорът е за правото и е по отношение на размера на парично обезщетение за безработица следва ли да намери приложение о чл.62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., или съответно чл.62, § 1 и § 2 от същия регламент, както и дали в случая следва да намери приложение нормата на чл.54б, ал.8 от КСО в актуалната й редакцията (обн. в ДВ, бр.67/09.08.2024 г., в сила от 12.08.2024 г.).