Решение № 119 от 30.07.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Разград, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20263300500197 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

С Решение № 202/12.04.2026 година, постановено по гр.д. № 1915/2025 г. по описа на Районен съд – Разград, съдът осъдил на основание чл. 200, ал. 1 от КТ ответника Община Разград, представлявана от кмета Д. Д. да заплати на ищцата Г. В. Е. от гр. Разград сумата от 14 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 02.04.2023 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането – 02.04.2023 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил като неоснователен и недоказан иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 20 451,68 евро или равностойността на 40 000 лева. Със същото решение ответната община била осъдена на основание чл. 200, ал. 1 от КТ да заплати на ищцата сумата от 184,79 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, причинени вследствие на горепосочената трудова злополука, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 05.12.2025 г. до окончателното изплащане. Съдът осъдил на основание чл. 200, ал. 3 вр. с ал. 1 от КТ Община Разград да заплати на ищцата и сумата от 839,56 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, явяващо се разликата между трудовото възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода от 02.04.2023 г. до 26.07.2023 г., като отхвърлил като неоснователен и недоказан иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 869,20 евро или 1700 лева.Присъдени са разноски, съобразно уважената, съответно отхвърлена част от исковете.Ответникът е осъден да заплати по сметка на районния съд и ДТ според размера на уважаване на исковете.

Недоволни от първоинстанционното решение са останали и двете страни, като са подали въззивни жалби срещу решението в срок, чрез пълномощници.

В жалбата на Община Разград на първо място се застъпва становище за недопустимост на атакуваното съдебно решение, поради липса на пасивна процесуална легитимация на Община Разград. Счита, че искът е следвало да бъде насочен срещу Централната избирателна комисия.

1

Излагат се подробни съображения в тази насока. В условията на евентуалност се изтъква за неправилност и необоснованост на атакуваното съдебно решение, в частта, с която предявения иск за неимуществени вреди е бил уважен до размера от 14 000 евро. Счита, че съдът неправилно е определил размера на справедливото обезщетение, приемайки го за твърде завишено. Изтъква се, че съдът неправилно е ценил изготвената по делото съдебномедцинска експертиза. Счита, че пълно възстановяване на ищцата е възможно, тъй като не са извършени редица изследвания, които по категоричен начин да обусловят невъзможността за пълно оздравяване. Излага подробни съображения в тази насока. От съда се иска първоинстанционното решение да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено, поради липса на пасивна легитимация на Община Разград да отговаря по предявения иск, в условията на евентуалност се иска присъденото обезщетение да бъде редуцирано, при съобразяване на принципа на справедливост залегнал в чл.

52 от ЗЗД. Страната обаче не посочва в какъв размер счита обезщетението за неимуществени вреди за справедливо и над коя част моли същото да бъде отменено.

Ищцата Г. Е., чрез пълномощник атакува решението в частта, с която предявената от нея претенция за обезвреда на неимуществени вреди е била отхвърлена като неоснователна и недоказана.

В жалбата се застъпва становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в посочената част. Поддържа, че съдът неправилно е определил размера на справедливото обезщетение, приемайки го за твърде занижено. Посочва, че при определяне на обезщетението съдът не се е съобразил в пълна степен с принципна справедливост по чл. 52 от ЗЗД, тъй като не е отчел в достатъчна степен претърпените физически и психически травми, както и социално-икономическите условия на живот в страната.Излагат се подробни съображения. От съда се иска да отмени атакуваното първоинстанционно решение в отхвърлителната му част и да бъде постановено друго, с което исковата претенция за репариране на претърпените от нея неимуществени вреди да бъдат уважени в пълен размер.

С жалбите страните не са направили доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК, никоя от страните по всяка една от въззивните жалби не е подала писмен отговор, при редовност на връчването.

В проведеното открито съд.заседание жалбите се поддържат от страните, чрез техните пълномощници, така като са подадени.

Разградският окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбите доводи и становищата на страните, намери ,че атакуваното решение е валидно и допустимо.Преценявайки неговата правилност, РОС съобрази следното:

Ищцата Г. В. Е. е предявила срещу ответника Община Разград съединени иск с правно основание чл.200 от КТ за обезвреда на имуществени и неимуществени вреди, вследствие на претърпяната от нея трудова злополука на 02.04.2023 г. в град Разград ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, с цена на исковете 2 061,42 лв. за имуществени вреди , включващи разходи за лечение и разлика между дължимото тр.възнаграждение за периода на нетрудоспособност и присъденото заради същата обезщетение и съответно 40 000 лв. за репариране на неимуществени вреди, болки и страдания от получените от нея травматични увреждания на 02.04.2023г. като член на СИК, а именно обездвижване на горен ляв крайник за дълъг период от време, болки в зъбите и затруднено хранене, невъзможност за полагане на физически труд и натоварване на лявата ръка др. в трудоспособна възраст, като се има в предвид, че движението на ръката не е възстановено напълно, което прави трудно, дори невъзможно извършването на определени дейности и действия.Заявена е претенция за разноски.

Ответникът Община Разград е оспорил предявените искове на първо място като недопустими, поради липса на процесуална легитимация за него, ответника и алтернативно като неоснователни и недоказани, при завишена по размер претенция за неимуществени вреди.

От събраните пред районния съд доказателства, с оглед твърденията и становищата на страните се установява от фактическа страна следното:Ищцата Г. Е. работи по ТПО при ответника от 16.03.2020 г., като заема длъжността „***“ с място на работа към отдел „***“ на пълно работно време с продължителност на работния ден осем часа.Но претенцията й не произтича от това ТПО.

След насрочването на извънредни парламентарни избори за 49-то Народно събрание, 2 проведени на 02.04.2023 г., в законовия срок и по предложение на ПП „Български възход“ ищцата била назначена за член на Секционна избирателна комисия в 18 МИР – гр. Разград. С Решение № 109НС от 22.03.2023 г. на Районна избирателна комисия в Изборен район № 18Разград била назначена за член на състава на СИК № *******. От Районната избирателна комисия било издадено Удостоверение № 10/23.03.2023 г., което й било връчено при получаване на изборни книжа и материали в предизборния ден – 01.04.2023 г. в мястото на работа на секционната комисия. СИК № ******* била определена с адрес – гр. Разград, в класна стая на училище ОУ „Никола Икономов“ гр. Разград. След получаване на материали и изборни книжа на 01.04.2023 г. на адреса на секцията, същата била запечатана до започване на изборния ден. Около 06:45 ч. на следващия ден – 02.04.2023 г. преди официалното откриване на изборния ден, ищцата се намирала в помещението на секцията, заедно с останалите членове на комисията. В този времеви момент в стаята се извършвали действия по окончателната подготовка на изборния процес подреждане на изборните книжа, организиране на работните места и освобождаване на пространство за нормалното протичане на гласуването, като пред помещението вече се събирали избиратели, изчакващи началото му, между които и свид. Д., служител в *** гр. Лозница. Помещението на СИК било класна стая, в предната част на която имало изграден дървен подиум с приблизителна височина около 30 см, предназначен за разполагане на учителската катедра. По ръба на този подиум била поставена метална лайсна с „Г“-образен профил, като по нея имало неравности и участъци със стърчащи краища, излизащи над нивото на подовата повърхност. В хода на подготовката за провеждане на гласуването на избирателите ищцата предприела преместване на кашон с бюлетини, намиращ се в близост до мястото за гласуване, с цел освобождаване на пространство и осигуряване на нормално преминаване в помещението. Тя пренесла кашона към зоната на катедрата, разположена върху подиума и го подала към място зад нея. В момента на връщане, при слизане от подиума към нивото на пода, Г. Е. закачила с обувката си металната лайсна, отделяща учителката катедра, вследствие на което загубила равновесие и паднала напред. Падането настъпило внезапно и без възможност за предотвратяване, като тежестта на тялото ищцата поела с лявата си ръка.

Ударът бил поет основно в областта на лакътя и рамото, като едновременно с това настъпил контакт на лицето с пода, при който били засегнати и зъбите. Непосредствено след падането ищцата останала на пода, съобщавайки за силна болка в левия горен крайник и невъзможност да го движи.

Ръката, видимо била в положение, различно от обичайното, като движенията били силно ограничени. Присъствалия там св. Д. прегледал на ищцата и преценил, че се касае за контузия на лявата лакътна става, което състояние налагало ***. Ищцата била в стрес, леко неадекватна в началото, но бързо се съвзела. На място бил повикан екип на спешна медицинска помощ, който след извършен преглед транспортирал ищцата до лечебно заведение МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр.

Разград. В рамките на извършените медицински изследвания било установено счупване на долния край на лявата раменна кост, съпроводено с оток, болезненост и ограничение на движенията в областта на лакътната става. Установено било и травматично увреждане на зъбите, изразяващо се в счупване на режещите ръбове на централните резци. В същия ден било извършено закрито наместване на фрактурата под анестезия, след което била поставена гипсова имобилизация на левия горен крайник. След проведената интервенция ищцата била освободена за домашно лечение с указания за контролни прегледи, покой и последваща рехабилитация. В първоначалния период след травмата болковият синдром бил с висок интензитет и постоянен характер, като се засилвал при всяко движение или опит за натоварване. Левият горен крайник бил напълно обездвижен, което изключвало възможността за неговото използване дори при елементарни действия. През периода на гипсовата имобилизация, продължил около един месец, ищцата била в състояние, при което не могла самостоятелно да извършва редица от обичайните си ежедневни дейности. Сочените от ищцата гласни доказателства, в тази насока не са били опровергани. В показанията си свид. Б., с когото ищцата съжителства на фактически начала е съобщил, че в първоначалния период след инцидента тя е изпитвала силни болки и не е можела да извършва сама елементарни дейности от ежедневието си, включително обличане, поддържане на лична хигиена и домакинска работа, поради което е била изцяло зависима от чужда помощ.Затруднена била и при хранене, което извършвала с ограничено участие на едната ръка. В този период ищцата не можела да управлява и МПС, което затруднявало придвижването и, включително за провеждане на контролни прегледи и рехабилитационни процедури. След свалянето на гипсовата имобилизация започнал възстановителен процес, включващ раздвижване на крайника чрез предписани процедури.