Определение № 13205 от 18.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13205 гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20261100505149 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 299, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 17.04.2026 г. на Т. Д. П., срещу определение № 13503 от 06.04.2026 г., постановено по гр.д. № 48704/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 82 състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че липсва идентичност между предмета на гр.д.

№ 48704/2022 г. по описа на СРС, 82 състав и предмета на гр.д. № 50595/2020 г. по описа на СРС, 118 състав. Поддържа, че по предходното дело е разгледан иск за дискриминация, докато по прекратеното производство се претендира защита срещу тормоз по смисъла на Закона за защита от дискриминация, поради което спорът не е разрешен със сила на пресъдено нещо. Сочи още, че тормозът представлява самостоятелна форма на дискриминация, различна от неравното третиране, поради което не е налице пълен обективен идентитет между двете производства. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна- В. В. С., в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК, не взема становище по чатната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 50595/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав, е било образувано по искова молба на Т. Д. П. срещу В. В. С. с 1 правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация.

В исковата молба ищецът е твърдял, че на 25.09.2019 г., в качеството си на жалбоподател по преписка № 609/2018 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, е присъствал на заседание на комисията, в чийто състав е участвала ответницата. Поддържал е, че в хода на заседанието ответницата е заявила, че докато е член на КЗД, ще си прави отвод по всяка негова жалба или когато той участва като страна в производство пред комисията. Според изложените твърдения това изявление представлявало дискриминация по признаци „лично положение“ и „обществено положение“, доколкото демонстрирало неприязън към него и го поставяло в по-неблагоприятно положение спрямо други лица, участващи в производства пред КЗД. Поискано е да бъде установено извършено нарушение на правото му на равно третиране и ответницата да бъде осъдена да се въздържа занапред от подобни действия.

С решение № 20018272 от 02.03.2022 г., постановено по гр. д. № 50595/2020 г. по описа на СРС, 118 състав, предявените искове са били отхвърлени, като неоснователни. Решението е било потвърдено с решение № 1859 от 10.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 5207/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-Е въззивен състав. Решението е влязло в законна сила на 30.05.2024 г.

На 07.09.2022 г. Т. Д. П. е подал нова искова молба срещу същата ответница, по която е образувано гр. д. № 48704/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 82 състав. В исковата молба ищецът отново е изложил твърдения относно същото изявление на ответницата, направено на заседанието на КЗД от 25.09.2019 г., а именно че докато е член на комисията ще си прави отвод по всяка негова жалба или когато той участва като страна в производство пред КЗД. Поддържал е, че това поведение представлява тормоз по смисъла на Закона за защита от дискриминация, осъществен по признаци „лично положение“ и „обществено положение“, като е изложил твърдения, че изявлението е създало спрямо него унизителна, враждебна и обидна среда и е било насочено към накърняване на неговото достойнство. Поискал е да бъде установено, че ответницата го е тормозила, както и същата да бъде осъдена да се въздържа занапред от подобно поведение на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и от Закона за защита от дискриминация.

С обжалваното определение № 13503 от 06.04.2026 г., постановено по гр. д. № 48704/2022 г. по описа на СРС, 82 състав, производството по делото е прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.

За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е приел, че между същите страни вече е било образувано и приключило с влязло в сила решение гр. д. № 50595/2020 г. по описа на СРС, 118 състав, по което е бил разгледан спор, основан на същите фактически твърдения относно изявленията на ответницата за бъдещо отвеждане по производства с участие на ищеца. Съдът е счел, че е налице идентичност на страните, предмета и 2 основанието на двата спора, поради което последващо образуваното дело се явява недопустимо, с оглед силата на пресъдено нещо на постановеното порано решение. По тези съображения производството е прекратено.

Настоящият въззивен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

В случая от данните по делото се установява, че между същите страни е било проведено производството по гр. д. № 50595/2020 г. по описа на СРС, 118 състав, приключило с влязло в сила съдебно решение. Предмет на същото е било твърдението на ищеца, че направеното от ответницата на 25.09.2019 г. изявление, че занапред ще си прави отвод по производства, по които той участва, представлява дискриминационно отношение спрямо него.

В производството по гр. д. № 48704/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 82 състав ищецът отново извежда защитаваното от него право от същото фактическо обстоятелство – изявлението на ответницата, направено в заседание на КЗД на 25.09.2019 г., че в бъдеще ще се отвежда по преписки, по които той участва. Макар в новата искова молба да се поддържа, че същото поведение следва да бъде квалифицирано като „тормоз“ по смисъла на ЗЗДискр., изложените фактически твърдения остават непроменени и произтичат от един и същ житейски факт, който вече е бил предмет на съдебно разглеждане. Не се твърдят нови изявления, нови действия или бездействия на ответницата, нито настъпили след приключване на предходното производство факти, които да обосновават самостоятелен спор между страните, ищецът не въвежда нови правопораждащи факти, различни от заявените и разгледани в предходното производство фактически обстоятелства. Искането до съда е да установи, че ответницата го е тормозила като му се е заканила за в бъдеще, когато и да го види като страна по дело в КЗД да си дава отвод- чл. 71,ал. 1, т.

1 ЗЗДискр, като искането до съда по предходното дело е било и осъждане на ответника затова, че го е дискриминирал и да му укаже за в бъдеще да се въздържа от такива действия.

Следователно, за същите обстоятелства, за които е образувано настоящото дело е налице влязло в сила съдебно решение. Не се допуска едни и същи отнасяния, действия или бездействия да бъдат определяни по различен начин, доколкото както пряката дискриминация, така и тормоза, са закононарушения по ЗЗДискр. и представляват едно и също нещо-неравенство в третирането. Поради изложеното не може да се търси два пъти защита за неравно третиране за едни и същи действия и бездействия, но по различни състави на ЗЗДискр. Не може да се възприеме тезата на ищеца, че ще доказва нови факти и обстоятелства, които не са били предмет на по гр. д. № 50595/2020 г. по описа на СРС, 118 състав .

Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че значителна част 3 от изложените в искова молба доводи представляват по съществото си несъгласие с правните изводи, формирани в приключилото производство по гр. д. № 50595/2020 г. Ищецът излага съображения, че при тормоза не се изискват лица-сравнители, че тормозът се различава от неравното третиране и че не твърди факти, разглеждани в предходното дело. Тези доводи обаче са насочени към преодоляване на формираната със силата на пресъдено нещо преценка по вече разрешения спор, а не към обосноваване на нов фактически състав, пораждащ самостоятелно право на иск.

При тези данни настоящият състав приема, че е налице пълна идентичност на страните, фактическото основание и търсената съдебна защита в двете производства, поради което правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 299, ал. 2 ГПК и е прекратил производството по делото.

Ето защо обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено, а частната жалба- оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13503 от 06.04.2026 г., постановено по гр. д. № 48704/2022 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 82 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4