Решение № 44 от 27.03.2024, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 144/2023
- Вид
- Решение № 44
- Подписан
- 27.03.2024
- В сила
- 02.04.2026
- Състав
- ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.219 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 1 · Закон за администрацията
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал.1, т. 1, пр. 1 и пр.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 44 гр. В., 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВЙМ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ВЙМ Гражданско дело № 20231300100144 по описа за 2023 година
Производството е по Чл.432 Кодекса за застраховането .
Делото е образувано по исковата молба на И. М. Г. ЕГН : **********, Л. Б. Г.
ЕГН : ********** и А. И. М. ЕГН : **********, чрез пълномощника им Адвокатско дружество „Д. и п.", съдебен адрес гр. С., бул. „КАД", № 5, вх. В, ап. 25, чрез адвокат Й. Д. от САК против ЗК „ЛИ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „СШ" № 67А
Ищците твърдят ,че на 07.06.2022 г., около 13:27 часа, по 7-ма ЖП линия, между с. Д. и с. О., П. И. М., управлявал локомотив „Ш.", с рег. № 44158, с прикачени пътнически вагони, изпълняващ редовен ЖП маршрут по линията В.-С.. Заедно с него, в кабината на локомотива се намирал и помощникмашинистът ЦМ.
По същото време, в близост до ЖП линията, Г. П. Г. управлявал т.а. „И. АД 410Т45", с рег. № ***, натоварен с инертни материали за строителен обект.
Малко преди с. Г. О., при км. 127 + 123, водачът на т.а. „И. АД 410Т45", движейки се по нерегулиран земен път, трябвало да пресече неохраняем, но регулиран ЖП прелез, но поради невнимание и несъобразяване с наближаващата влакова композиция, започнал да пресича прелеза в момент, в който влаковата композиция го приближавала.
Машинистът се опитал да спре композицията, но нямал техническа 1 възможност и необходимото време да го направи, следствие на което локомотивът блъснал с челната си част товарния автомобил. Следствие на уд. се получили тежки деформации по купето на локомотива, а на място загинали двамата машинисти - П. М. и ЦМ, а мнозина от пътниците във влака са пострадали. Загинал и водачът на т.а. „И. АД 410Т45".
За така настъпилото произшествие били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на ОДМВР - В. и екип на С. М.
Помощ, който констатирал настъпилата смърт на двамата машинисти и водача на автомобила.
Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 8/09.06.2022 г., като на основание чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано Досъдебно производство № 38/2022 г. по описа на Национална Следствена Служба, пр.пр. № 1433/2022 г. по описа на Окръжна Прокуратура В., което е висящо към настоящия момент.
Независимо от това, от събраните до момента доказателства, се установява, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на товарния автомобил „И.".
Починалият машинист П. М. е син на И. М. и Л. Г., както и брат на А. М..
Починалият, заедно със своите родители и брат били едно голямо, задружно семейство, което споделяло, както радостите на живота, така и тъгата. Всеки един от ищците е изградил специална и неповторима връзка с П., а смъртта му нанесла непоправим удар на всички негови близки.
И. М. и Л. Г. загубили своя обичан син. Ищците били силно привързани към П., както и той самия към тях. П. споделял всичко със своите родители, а те всеотдайно му помагали и го напътствали. За тях той бил тяхната опора в живота, грижел се за тях и им помагал. Те все още не могат да дойдат на себе си и да осъзнаят факта, че П. вече го няма, че завинаги са лишени от неговото присъствие, че животът му е насилствено отнет по този изключително нелеп начин...
Не по-малко страда и А. М. от загубата на единствения си брат. А. и П. били силно привързани един към друг, връзката, която изградили помежду си се х.ктеризирала с чувство на привързаност и емоционалност. Те прекарвали голяма част от времето си заедно, споделяли както хубавите моменти от живота, така и лошите. П. бил винаги до А. и го окуражавал в трудните 2 моменти, давайки му нужната сила и подкрепа. Той бил негов съветник, опора и най-добър приятел в живота. Със смъртта му, А. е загубил не само своя брат, но и част от себе си. Ищецът А. М. все още не може да осъзнае, че никога повече няма да има възможността да види и прегърне своя брат.
Няма паричен еквивалент на загубата на ищците, никой и нищо на този свят не е в състояние да върне светлината в дните им, да запълни празнотата, която П. е оставил след себе си. Никой и нищо не може да замести всеотдайния и любящ син и брат. Въпреки това, с оглед справедливостта, ищците следва да бъдат компенсирани по някакъв начин.
Тъй като към датата на ПТП по отношение на увреждащия т.а. „И. АД 410Т45", с рег. № *** е била налице валидна застраховка „ГО" на автомобилистите, полица № ВG/22/121003066240, валидна от 27.10.2021 г. до 26.10.2022 г., сключена със ЗК „ЛИ" АД, то ответното дружество се явявало пасивно легитимирано да отговаря по така предявената претенция.
Ищците считат ,че сума в размер на по 200 000,00 лв., платима на И. М. Г.
ЕГН : **********, Л. Б. Г. ЕГН : ********** както и сума в размер на 60 000,00 лв. платима на А. И. М. ЕГН : **********, биха успели до някаква степен да притъпят непоносимата мъка, която изпитват от загубата на П. И.
М..
С оглед разпоредбите на Кодекса за Застраховането ищците предявили пред ответника доброволна претенция за заплащане на застрахователни обезщетения. При ответника била образувана щета № 0000-1000-01-227555. С писмо, изх. № 6484/30.08.2022 г. от Дружеството поискали да се представят документи, с които не ищците не разполагат.
Към настоящия момент ответника нито бил определил и изплатил обезщетения, нито пък бил постановил изричен отказ за заплащането им. С оглед на това, за ищците бил е налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се осъди ЗК „ЛИ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „СШ" № 67А да заплати следите суми:
- На И. М. Г. ЕГН : **********, сума в размер на 200 3
000,00 (двеста хиляди лева) лв. - главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на сина му П. И. М. , настъпила при ПТП от 07.06.2022 г. , ведно със законната лихва считано от датата на изтичане на тримесечния срок -23.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението;
- На Л. Б. Г. ЕГН : ********** , сума в размер на 200 000,00 (двеста хиляди лева) лв. - главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на сина й П. И. М., настъпила при ПТП от 07.06.2022 г. , ведно със законната лихва считано от датата на изтичане на тримесечния срок -23.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението;
- На А. И. М. ЕГН : **********, сума в размер на 60 000,00 (шестдесет хиляди лева) лв. - главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на брат му П. И. М. , настъпила при ПТП от 07.06.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на изтичане на тримесечния срок -23.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението;
- Направените по делото разноски в цялост.
Постъпил е писмен отговор от „ЗКЛ”АД със седалище и адрес на управление: гр. С.. бул.”СШ’' № 67А. вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания,с ЕИК ***, представлявано от С. А.ова и Валентин И.- Изпълнителни директори, чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт К. А..
С писмения отговор се оспорват предявените искове за неимуществени вреди по основание и по размер, като се поддържа,че същите са недължими и прекомерно завишени.
Оспорва се направеното с исковата молба твърдение, че доколкото ищците И.
М. Г., Л. Б. Г., А. И. М. са баща, майка и брат на починалия П. И. М., то на тях следва да им бъдат присъдени претендираните парични суми за репариране на неимуществени вреди. Законът не бил въвел презумпция, по смисъла на която с факта на настъпване на летален изход за дадено лице да настъпват неимуществени вреди за неговите близки.
4
Оспорва се твърдението, че за ищците И. М. Г., Л. Б. Г., А. И. М. са настъпили неимуществени вреди- болки и страдания в резултат от загуба на близък.
Оспорва се твърдението, че между ищците И. М. Г., Л. Б. Г., А. И. М. и починалия са съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които да са били прекъснати единствено във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Оспорва се активната материалноправна легитимация на ищеца А. И. М. за предявяване на настоящата искова претенция, като се оспорва твърдението, че той има качеството на трето увредено лице с право на обезвреда, както и че има материално притезание, основано на собствени права.
От направените с исковата молба фактически твърдения не се установявало, че А. И. М. следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му вместо най-близките му роднини, доколкото не се твърди починалият да е бил в обтегнати отношения с най-близките си родственици.
От направените с исковата молба фактически твърдения не се установявало и това, че Ищецът А. И. М. следва да получи парична сума за обезвреда на неимуществени вреди поради възникнала особена близост с починалия, оправдаваща получаване на обезщетение наред с близките на пострадалия. Не се твърди ищецът А. И. М. поради житейски обстоятелства да е имал отношения на особена близост с починалия, които да обосновават житейска връзка, различна от обичайната между братя, или да са довели до проявление на неимуществени вреди различни от обичайните, присъщи на добри отношения между братя.
Не били налице твърдения за юридически факти, определящи връзката между ищецът А. И. М. и починалия, които в достатъчна степен да обосновават да се направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-близките на починалия. Както било посочено в Тълкувателно решение № 1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г., материално легитимирани да получат обезщетение за неимущестени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24.Х1.1969г на Пленума на Върховния съд. По 5 изключение (каквото не се твърдяло и не установявало от доказателствата) друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е справедливо да бъде обезщетено при наличие на особени житейски обстоятелства.
Алтернативно се оспорва твърдението за настъпили при ищците неимуществени вреди, обосноваващи размера на исковите претенции.
Поддържа се ,че размерът на предявените искове за неимуществени вреди е неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва се твърдението за изключителна вина на водача на товарен автомобил „И.“ с рег. № ***- Г. П. Г., за настъпване смъртта на ЦСМ, съответно за настъпване на претендираните от ищците неимуществени вреди.
Навежда се довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П.
И. М. , който като машинист в локомотив „Ш.” с рег. № 44158 с прикачени пътнически вагони, пътуващ по линията В.- С., се е движил със скорост над разрешената за съответния участък и въпреки намалената видимост в района на произшествието, не е подал звуков сигнал преди приближаването на прелеза.
Оспорва се по основание и размер предявеният акцесорен иск за присъждане на лихва за забава, както и началната дата, от която същата се претендира.
Във връзка с постъпила на 22.08.2022г. в „ЗКЛ" АД претенция от И. М. Г., Л.
Б. Г. и А. И. М. за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие от 07.06.2022г., била образувана преписка по щета № 00001000-01-22-7555 от 22.08.2022г.
Видно от приложени към исковата молба писмо с Изх. № 6484/30.08.2022г. и писмо с Изх. № 6485/30.08.2022г. по преписката не били представени документи, необходими за установяване на основанието на предявените претенции, поради което било отказано изплащане на застрахователни обезщетения. Исканите документи не били представени и впоследствие.
Поради това, на основание чл. 497, ал.1, т.2, хипотеза 2, се оспорва твърдението за дължимост на законна лихва от дата, предхождаща датата на подаване на исковата молба по настоящото дело.
Разпечатката съдържа 54 от 308 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd151829-2bd5-4704-8570-b110af0760aa