Определение № 1275 от 14.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1275 гр. Благоевград, 13.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20231200501158 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 413, ал.

2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „П.К.Б.“ ЕАД, чрез процесуален представител, против Разпореждане № 2216/17.10.2023г., на Районен съд Благоевград, постановено по ч.гр.д. № 1982/2023г. С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил подаденото от “П.К.Б.” ЕООД срещу длъжника В. П. Ш., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 627,05 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № * от 27.06.2013г.; 243,19 лв. - неплатено договорно възнаграждение за периода 13.01.2017 г. - 13.07.2017 г.; 663,63 лв. - законна лихва за периода 13.07.2017 г.- 28.09.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.09.2023г., до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски.

В частната жалба са релевирани оплаквания, за това че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че по заповедното производство съдът не е разполагал с правомощието да се произнася по валидността на сключения договор. Освен това, за да приеме, че дадена клауза е неравноправна е следвало същата да е обявена за такава по съответния ред, какъвто не е настоящият случай. Договореният ГЛП и ГПР отговарят на законовите изисквания и не противоречат на добрите нрави.

Прави се искане съдебният акт да бъде отменен и да се издаде заповед по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми.

На осн. чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчван на длъжника за отговор.

След проверка на данните по приложените съдебни книжа въззивният 1 съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна - заявител в заповедното производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт на заповедния съд, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

От материалите по делото се установи, че жалбоподателят „П.К.Б.“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. П. Ш., за заплащане на следните суми: сумата от 627,05 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № */27.06.2013г.; сумата от 243,19 лв. - неплатено договорно възнаграждение за периода 13.01.2017г. - 13.07.2017г. и сумата от 663,63 лв. - законна лихва за периода 13.07.2017г. - 28.09.2023г. Претендирани са също така законна лихва върху главницата от подаване на заявлението и разноски – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.

Към заявлението са приложени копия на договор за револвиращ заем и ОУ към него.

Заповедният съд е отказал издаване на заповед по чл. 410 ГПК за всички претендирани суми, като е приел, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на договора, доколкото съдържанието му не съответства на императивните норми на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Приел е, че клаузите, с които са определени, договорната лихва, ГПР и ГЛП противоречат на добрите нрави и са нищожни.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на заповедния съд относно обоснованата вероятност клаузите на договорът за заем да са неравноправни, както и за нищожността им.

Видно от представения по делото договор длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснова вероятност за това.

Сочените процесуални норми задължават заповедния съд да извърши преценка дали искането в заявлението не противоречи на закона или на добрите нрави, както и дали съглашението е неравноправно или има обоснована вероятност за това.

В представения по делото договор за револвиращ заем не се съдържат клаузи, предвиждащи в каква валута се отпуска заема, както и какъв е срокът за издължаването му. Посочена е сума по заема - 1450, срок на заема - 48, размер на вноска - 121, общо задължение - 5862,42. Разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 1 от ЗПК, действаща към 2013г., сочи, че договорът следва да съдържа вид на предоставения кредит и срок на договора. В чл. 11, ал.1, т. 7 ЗПК е посочено, че следва да се посочи общият размер на кредита и условията за погасяването му. Сочените изисквания не са спазени доколкото действително не е ясно в каква валута е отпусната заемната сума и в каква валута е 2 следвало да се върне /лева, евро или др./. Не е ясен и срокът на договора – посочено е 48, но не става ясно дали това са дни, седмици, месеци и т.н. С оглед на това може да се направи извод, че е налице обоснована вероятност процесният договор, респ. част от неговите клаузи, да са неравноправни.

Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на районния съд за това, че клаузите, с които са определени ГПР и ГЛП противоречат на добрите нрави и в този смисъл са нищожни.

Видно от приложения договор за револвиращ заем ГПР е уговорено на 146,68 %, а ГЛП е 97,66 %. Договорът е сключен през 2013г., поради което разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на МС на Република България /действаща от 2014г./ не намира приложение. Това обаче не означава, че съдът съд не може да извършва преценка за нищожност на клаузите от договора и такава нищожност в случая е налице по отношение на уговорения ГПР.

Договорната лихва представлява възнаграждение, което финансовата институция получава за услугата по договора за потребителски кредит.

Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В случая предоставената кредитна сума е в размер на 1450 лв. /валутата е според твърденията на заявителя/, а договорената лихва надвишава повече от три този размер – 4412,42 лв. По този начин пряко се нарушава принципът на справедливост и се създава предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, което е в противоречие с добрите нрави. При това положение клаузите, според които заемополучателят дължи договорна лихва в изключително висок размер, при ГПР 146, 68 %, са нищожни, като противоречащи на добрите нрави.

Неоснователни са доводите в частната жалба за това, че заповедният съд не може да прави преценка за валидността на договора, респ. отделни негови клаузи. Разпоредбите на чл. 411, ал. 2 и ал. 3 ГПК задължават сезираният съд да стори такава преценка и ако констатира наличие на такава клауза следва да отхвърли искането, респ. част от него.

Заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 410 ГПК, позовавайки се на нищожност на клаузите от договора и за вероятната обоснованост за неравноправността им.

В разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, действаща и към датата на подписване на процесното съглашение през 2013г., е посочено, че ако договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на посочената законова разпоредба ще следва да се приеме, че дори и договорът да бъде възприет за изцяло недействителен, то дължима се явява чистата стойност на кредита – в случая това е претендираната главница в размер на 627,05 лв., ведно с дължимата законна лихва от 3 подаване на заявлението, която е последица от уважаването му. Действително в случая не е уговорен вид на предоставения кредит, но доколкото заявителят сочи главницата в лева, в такава валута същата ще следва да се присъди.

С оглед на изложеното по-горе ще следва обжалваното разпореждане да се отмени, в частта с която е отхвърлено заявлението за сумата от 627,05 лв. главница по Договор за потребителски кредит № */27.06.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й заплащане, както и в частта за разноските и вместо това се постанови издаване на заповед по чл. 410 ГПК за претендираната главница, ведно с дължимата законна лихва от подаване на заявлението, както и за разноски, съобразно уважената част от заявлението, които са: 40,88 лв. възнаграждение за юрисконсулт по заповедното производство, 12,54 лв. – държавна такса по заповедното производство и 26,71 лв. - разноски за въззивното производство.

В останалата част разпореждането ще следва да се потвърди.

Делото ще следва да се върне на заповедния съд за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2216/17.10.2023г., на Районен съд Благоевград, постановено по ч.гр.д. № 1982/2023г., в частта с която е отхвърлено подаденото от “П.К.Б.” ЕООД срещу длъжника В. П. Ш., заявление по чл. 410 ГПК за заплащане сумата от 627,05 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № * от 27.06.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й заплащане, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза на заявителя “П.К.Б.” ЕООД срещу длъжника В. П. Ш., за заплащане на следните суми: сумата от 627,05 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № */27.06.2013г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.09.2023г., до окончателното й заплащане, сумата от 40,88 лв. - възнаграждение за юрисконсулт по заповедното производство, сумата от 12,54 лв. - държавна такса по заповедното производство и сумата от 26,71 лв. - разноски за въззивното производство.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2216/17.10.2023г., на Районен съд Благоевград, постановено по ч.гр.д. № 1982/2023г. в останалата му обжалвана част.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Благоевград за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съобразно настоящия съдебен акт.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5