Решение № 1419 от 12.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1419 гр. Бургас, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20232120105964 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Д., ЕГН **********, срещу „Трейд Бул-2020“ ЕООД, ЕИК 206252379, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо и второ от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 840 лева, представляваща незаплатена наемна цена за периода 01.05.2023 г. – 12.06.2023 г. /от която 600 лева – наемна вноска в пълен размер за м. май 2023 г. и 240 лева – частична наемна вноска, дължима за периода 01.06.12.06.2023г./ по сключен между страните договор за наем от 01.09.2022г. с предмет – търговско помещение /магазин/, находящо се в гр.Б. на ул. ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 20.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 17,35 лева, представляваща лихва за забава върху незаплатената наемна цена, начислена за периода 11.05.2023 г. – 19.07.2023 г. /от която 14,08 лева – лихва за забава, начислена върху главницата от 600 лева за периода 11.05.2023 г. до 19.07.2023 г. и 3,27 лева – лихва за забава, начислена върху главницата от 240 лева за периода от 11.06.2023г. до 19.07.2023г.; 629,09 лева, представляваща стойността на потребената в имота електрическа енергия за м.април 2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 20.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4346/2023 г. по описа на PC – Бургас.

С определение № 2183/08.04.2024 г. съдът е приел за съвместно разглеждане направеното от ответника „Трейд Бул-2020“ ЕООД възражение за прихващане на претендираните вземания от ищеца в общ размер на 1486,44 лева с насрещно вземане на ответника за сумата от 400 лева – заплатен от него на 17.08.2022 г. в полза на ищеца депозит, съгласно т. 2.5. от процесния договор за наем, служещ като обезпечение на плащането на текущите задължения на ответника като наемател, подлежащ на връщане при 1 прекратяване на наемното правоотношение.

В съдебно заседание, проведено на 21.05.2024 г., съдът е открил производство по чл.193 от ГПК по оспорване истинността (автентичността) на приет по делото документ – разходен касов ордер от дата 17.08.2022 г. в частта, досежно положения от Г. Д. Д. подпис в графата „получил сумата“.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи. Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли исковете, като поддържа всички направени по делото възражения. Моли съда за присъждане на разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.09.2022 г. между Г. Д. Д., наемодател, и „Трейд Бул-2020“ ЕООД, наемател, е сключен договор за отдаване под наем на недвижим имот магазин, находящ се на адрес гр.

Б., ул. *** (за краткост Договора). За използване на имота наемателят се задължава да заплаща месечна наемна цена в размер на 600 лева, платима между първо и десето число на текущия месец. Според Договора, при приемането на имота наемателят внася като депозит сума, равна на наемната цена за половин месец. Сумата на депозита се предава на наемодателя, който ще я съхранява за срока на действие на Договора. Договорът се сключва за срок от 12 месеца, считано от 01.09.2022 г. Според т.3.2. от Договора той се прекратява автоматично преди изтичане на срока по т.3.1. в случай, че наемателят забави плащането на дължима наемна вноска повече от един месец от датата на падежа. Наемателят има право да прекрати едностранно Договора с двумесечно писмено предизвестие. Според т.5.1.б.“в“ от Договора наемателят се задължава да заплаща всички разходи, свързани с ползване на имота, сред които е и стойността на електрическата енергия.

При предаване на имота на 01.09.2022 г. е съставен протокол-опис от същата дата, подписан от страните. На 12.05.2023 г. ищецът заплаща чрез „ИЗИПЕЙ“ в полза на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД сумата от 629,09 лева досежно имота в гр. Б., ул. ***, която представлява сбор от общото задължение за плащане в окончателна фактура за месец април 2023 г. и етапна фактура за месец май 2023 г.

Тъй като ответникът не е заплатил наемната цена за месец май 2023 г. до десето число на същия месец, нито в продължение на един месец след това, то Договорът е прекратен, считано от 12.06.2023 г. На същата дата ищецът влиза в имота.

Според заключението на вещото лице Щ. Н. по съдебно-графологична експертиза подписът в графа „получил сумата“ в разходен касов ордер от 17.08.2022 г. не е положен от Г. Д. Д..

На 20.07.2023 г. ищецът подава заявление до БРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следните суми: 840 лева главница, представляваща наем за месец май 2023 г. и наем за периода от 01.06.2023 г. до 12.06.2023 г. включително; лихва за забава върху главницата за месец май 2023 г. в размер на 14,08 лева за периода 11.05.2023 г. – 20.07.2023 г. и лихва за забава върху главницата за месец юни 2023 г. в размер на 3,27 лева за периода 11.06.2023 г. – 20.07.2023 г.; законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане; 629,09 лева заплатена електрическа енергия от наемодателя за месец април 2023 г. по фактура № ***/03.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. По заявлението е образувано ч. гр. дело № 4346/2023 г. по описа на БРС, като по него на 21.07.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***. Видно от заповедта за изпълнение мораторната лихва върху дължимия наем е присъдена с крайна дата 19.07.2023 г., а не 20.07.2023 г., както е претендирана със заявлението (отхвърлителен диспозитив няма). Тъй като длъжникът възразява, че не дължи изпълнение по заповедта, кредиторът предявява вземанията си, като е образувано настоящото исково производство.

2

По доказателствата:

По гр. дело № 1113/2009 г. по описа на I I т.о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по процесуалноправен въпрос, свързан с доказателствените средства за установяване прекратяването на договор за наем, сключен в писмена форма. С решение № 155/13.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1113/2009 г., II т. о. съдът приема, че забраната за установяване на договори, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменяване или отменяване, със свидетелски показания по чл.

164, ал. 1, т. 5 ГПК е досежно формалните договори, сключени в писмена форма. При наличие на писмен договор не може със свидетели да се доказва, че впоследствие страните са се съгласили да изменят съдържанието на договора или да го отменят. Преодоляването на посочената забрана е уредено в разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ГПК - свидетелски показания са допустими, ако страните изразят съгласие свидетелите да бъдат допуснати за посочените обстоятелства. Предвид изложеното, при противопоставяне на наемодателя ищец за събиране на гласни доказателства, с тях не може да се доказва, че Договорът е прекратен с конклудентни действия (освобождаване на помещението, връщане на ключа и запознаване на наемодателя със съдържанието на писмено предизвестие за прекратяване на правоотношението).

В процесния случай ответникът е поискал с отговора на исковата молба допускането на гласни доказателства (двама свидетели при режим на довеждане) за установяване обстоятелствата относно разговорите на страните, свързани с прекратяването на Договора и изготвеното в тази връзка уведомление, както и относно опразването на наетото помещение.

С определение № 2183/08.04.2024 г. съдът е допуснал поисканите от ответника гласни доказателства за установяване на „прекратяването на процесния договор за наем“, без преди това да вземе становището на ищеца дали се противопоставя на събирането им. В съдебно заседание, проведено на 21.05.2024 г., процесуалният представител на ищеца представя писмено становище, в което се противопоставя на разпита на свидетелите на ответника с твърдение, че е недопустимо уговореното писмено предизвестие да бъде заместено от показанията на свидетели. Въпреки това съдът е събрал показанията на свидетелите на ответника К. М. Я. и Б. А. И., които не следва да бъдат ценени в частта им досежно съставяне на уведомление за прекратяване на Договора, запознаване на ищеца с това уведомление и отказът му да го получи, както и за „връщане“ на ключовете от наетото помещение на ищеца. По делото липсват други доказателства уведомление (писмено предизвестие), находящо се на л. 28 от исковото производство, да е достигнало до наемодателя преди 12.06.2023 г., когато той влиза в имота. То му е връчено като приложение към отговора на исковата молба, но към същия момент Договорът вече е прекратен.

На следващо място, самото уведомление няма дата на съставяне, нито има изходящ номер от дружеството, поради което неговата достоверна дата е тази, на която документът е представен като доказателство пред съда. Това е така поради недопустимостта да се доказва достоверната дата на частния документ чрез разпит на свидетели, които да заявят, че на определена дата насрещната страна е знаела за документа. Такова доказване противоречи на идеята на чл. 181 ГПК достоверността на датата да се установява със свидетели, само когато предмет на доказване е едно достатъчно ясно изразено външно събитие, достъпно за възприемане от широк кръг лица. От друга страна, налице е и формален аргумент за недопустимост на такива гласни доказателства, тъй като според чл. 181, ал. 2 от ГПК за установяване датата на разписки за извършено плащане са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. и свидетели, и следователно по аргумент от противното, възможността за ангажиране на гласни доказателства за доказване на факта, установяващ съществуването на документ, не може да се прилага разширително и спрямо други факти.

Ето защо дори и да се приеме, че с гласни доказателства може да се установява отказ на получател да получи документ (в случая предизвестие), то следва да са налице категорични доказателства, че такъв документ съществува към момента на отказа. По делото такива доказателства категорично няма.

По заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза:

3

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано. На няколко пъти експертът посочи, че ищецът Д. при подписването не извършва движения „отдолу нагоре, отгоре надолу и пак отдолу нагоре, свързани“. На подписващия се Д. движенията са прекъсвани – прави един щрих, прави втори щрих отделно и тогава започва да пише.

Ищецът Д. винаги се подписва с два вертикални щриха, а тези два вертикални щриха ги няма в документа, който е изследван. Аргумент в подкрепа на заключението е и обстоятелството, че документът носи дата 17.08.2022 г., към която Договорът не е сключен, нито има доказателства да са водени преговори за неговото сключване. Извън горното, според Договора „наемната цена за половин месец“, на колкото се равнява депозитът, е 300 лева, а не 400 лева. На последно място, че някаква сума е дадена като депозит, споменава единствено свидетелят К. Я.. Тя обаче заявява при разпита си, че не е виждала документ, в който да е отразено, че са дадени тези пари. Тя посочва пред съда също така, че се е „говорело“, че 400 лева са дадени от собственика на „Трейд Бул-2020“ ЕООД като депозит.

Предвид изложеното съдът намира, че показанията на този свидетел досежно този факт не могат да бъдат кредитирани поради липсата на лични възприятия, а възпроизведеното от Я. пред съда не съдържа никаква конкретика.