Решение № 100 от 05.05.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Велико Търново , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000395 по описа за 2020 година

С Решение № 87/ 13.07.2020 г. по т.д. № 63/ 2019 г. на ОС – Плевен е отхвърлен предявеният от „Юробанк България“ АД иск за приемане за установено по отношение на Х. П. Д., че в полза на Банката съществува вземане от нея, произтичащо от отпуснат кредит по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34210/ 26.02.2008 г. и допълнителни споразумения от 14.04.2009 г. и 28.07.2010 г., общо в размер на сумата 17 490.04 швейцарски франка – CHF, от която сума 17 194.91 CHF – главница за периода от 27.04.2012 г. до 13.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 15.11.2017 г. до окончателното изплащане, 295.13 CHF – част от общо дължимата сума за банкови такси по договора за периода 27.03.2015 г. до 13.11.2017 г. и 258 лв. – банкови такси за периода от 20.10.2017 г. до 13.11.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 6204/ 22.12.2017 г. и изп. лист по ч. гр.д. № 8750/ 2017 г. по описа на РС – Плевен.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Юробанк България“ АД. Счита решението за неправилно и необосновано. Съдът приел, че между страните е сключен процесният договор за кредит, че договорената сума е отпусната и усвоена от кредитополучателя, че са настъпили предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост и такава е обявена, но противно на тези си констатации отхвърлил исковата претенция по напълно несъстоятелни съображения, които не намирали упора 1 нито в закона, нито в практиката и били в противоречие с редица законови норми, чието тълкуване никога не било създавало съмнения. Съдът надхвърлил границите на служебната проверка за наличието на неравноправни клаузи, не съобразил доводите на страните, а в изложените от него многостранни разсъждения, които били лични и с голяма доза предубеждение, се изгубила същността на спора. Незаконосъобразен бил изводът на съда, че Банката няма качеството на кредитор по отношение на ответника за заявеното с иска вземане, като се обосновал с недоказаност от ищеца на сключените от него с трето за спора лице договори за обратна цесия, които нито били основен предмет на делото, нито се спорили в производството, в което били ангажирани доказателства за съществуването им. Неправилни били и изводите, че сключените от цесионера – впоследствие негов цедент допълнителни споразумения не са породили правно действие, защото цесията прехвърляла вземането с неговите принадлежности, т.е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърлянето права, включително и правото да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем. Банката обявила кредита за предсрочно изискуем след придобиване на вземането с обратната цесия и това право било упражнено от нея надлежно при наличието на материалните предпоставки за това. По отношение валутата на кредита абсолютно необясними били изводите на съда, че кредитът реално не бил отпуснат в швейцарски франкове, а в евро, въпреки че клаузите на договора ясно установявали, че кредитът е отпуснат в швейцарски франкове и било договорено връщането му именно в тази валута, поради което и претендираната от Банката сума била в тази валута. Независимо от това, приемайки обвързаност в друга валута, съдът не присъдил сумата в евро, както следвало да стори при съобразяване на ТР № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС, а отхвърлил иска.

Превалутирането на кредита от швейцарски франкове в евро било по искане на кредитополучателя, като съдът неправилно игнорирал представената молба в тази насока по аргумент, че нямала дата. Излага подробни съображения относно действителността на клаузите на процесния договор, касаещи валутата на договора, промяната във валутния курс и превалутирането, както и за липсата на неравноправен характер на същите, преценено към датата на сключване на договора. Моли решението да бъде отменено и съдът да уважи исковата му претенция. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от назначения на ответника Х. П. Д. особен представител – адв. Г. Г. от АК – Плевен.

Заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и постановено при задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Банката – ищец не представила доказателства за изпълнение на задълженията си по договора – че е предоставила договорената сума и че тя е усвоена от Д., не ставало ясно в каква валута е отпуснат и усвоен кредитът.

Правилно било прието от съда, че клаузите на чл.22 и чл.24 от договора, с които върху кредитополучателя е прехвърлен рискът от промяна на валутния курс, водещ до 2 увеличаване на дължимите погасителни вноски, както и част от клаузите на чл.1, чл.3 ал.5, чл.6 ал.2 и ал.3, чл.13 ал.1 от договора са нищожни като неравноправни на основание чл.143 ЗЗП. Банката не доказала и „Бългериан ритейл сървиз“ АД да е имала право да изменя договора с процесните две допълнителни споразумения, в които не ставало ясно как е формирано задължението на кредитополучателя. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт. Във връзка с констатирани от въззивния съд нередовности на исковата молба в частта за претендираните от Банката вземания за банкови такси в щвейцарски франкове и в лева с молба от 02.02.2021 г. претенциите са конкретизирани както следва: сумата 295.13 CHF – част от общо дължимата сума в размер на 584.93 CHF за банкови такси по чл.4 т.1 от договора – за управление и по чл.11 т.2 от договора – за просрочие за периода 27.05.2012 г. до 13.11.2017 г. и 258 лв. – нотариални такси за периода от 20.10.2017 г. до 13.11.2017 г. във връзка с обявяването на договора за предсрочно изискуем.

По конкретизираната искова претенция за търсените банкови такси насрещната страна заема становище, че същата е неоснователна. Не ставало ясно каква е причината таксите да са определени в CHF и коя е причината да са в заявения размер, защото видно от тарифата на Банката, действаща към 2012 г., - т.9.7.12 при забава от 121 – 150 дни се дължи такса от 27 лв. Отделно нямало данни Д. да е запозната с тази тарифа.

Счита за недопустимо и поради това за нищожни като противоречащи на добрите нрави клаузите на чл.4 и чл.11 от договора, предвиждащи едновременното заплащане на такса за управление върху непогасената част от главницата и такса за просрочие, при положение, че кредитът е бил в просрочие.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и становищата на страните, намира следното:

ОС – Плевен е сезиран с иск от „Юробанк България“ АД за установяване, че в полза на Банката съществува вземания от Х. П. Д. по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34210/ 26.02.2008 г. и допълнителни споразумения от 14.04.2009 3 г. и 28.07.2010 г., като Банката се е снабдила за дължимите суми със заповед за изпълнение и изп. лист. Претенцията е основана на твърденията за неизпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по сключения между страните процесен договор за кредит с отпуснат кредитен лимит в CHF в размер на равностойността на 9 100 евро с краен срок на погасяване на кредита 420 месеца.

Изложено е, че правата по договора са били прехвърлени с договор за цесия на „Бългериан ритейл сървиз“ АД, което е предоговорило кредита с две допълнителни споразумения, като при предоговарянето на кредита не е допуснат анатоцизъм, а само е направена капитализация на задълженията. На 27.05.2015 г. това дружество е цедирало вземанията обратно на Банката, която с нотариална покана до кредитополучателя обявила кредита за предсрочно изискуем.

С отговора на исковата молба ответникът Д. чрез назначения й особен представител е оспорила кредитът да е реално предоставен и усвоен от кредитополучателя, валутата на отпускане и усвояване на кредита, валидността на клаузите на чл.22 и чл.24 от договора относно поемането на валутния риск, валидността на допълнителните споразумения, предвид сключването им от трето на договора лице „Бългериан ритейл сървиз“ АД, за което не ставало ясно, по какъв начин е встъпило в правата на Банката и кредитополучателят да е бил уведомен за това, настъпването на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, достигането на изявлението в тази насока до кредитополучателя, липсата на предоставен достатъчен срок за доброволно изпълнение, размера на задължението, като прави и възражение за погасяване по давност на част от главницата.

Релевантните за спора факти са следните: Не е спорно, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34210/ 26.02.2008 г., по силата на който „Юробанк И Еф Джи България“ АД е предоставила на Д. кредитен лимит в CHF в размер на равностойността на 9 100 евро по курс „купува“ на Банката за CHF към деня на усвояване на кредита, като равностойността в CHF на 3 550 евро е за покупка на описания в договора недвижим имот и равностойността в CHF на 5 550 евро е за други разплащания. Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания лимит на месечни вноски, съгласно погасителен план, с краен срок на погасяване 420 месеца /35 години/ от датата на усвояването на кредита, при договорена възнаградителна лихва, която съдът не следва да коментира, тъй като вземане за нея не е предмет на предявения иск. Съгласно чл.2 ал.1 разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в CHF IBAN: BG 58 BPBI 7923 *********** след представено искане за усвояване на кредита и молба за превалутиране по образец.

Искане за усвояване е направено от Д. на 27.02.2008 г. /лист 168 от делото/ - искането е посочената банкова сметка да бъде заверена със сумата от кредита в размер на 14 981 CHF и със сумата на предоставения й кеш бонус в размер на 749.06 CHF. Бонусът е 4 договорен в чл.10 от договора, като съгласно ал.3 кредитополучателят не дължи връщането му освен в хипотезата на ал.4 – само при предсрочно погасяване на кредита. По делото липсва подписано от страните Приложение № 1 за приложимия към същата дата курс „купува“ на Банката за CHF към ЕUR, което съгласно чл.1 ал.3 е неразделна част от договора, но при съотнасяне на отпуснатата сума в CHF към договоренaта равностойност в EUR се установява, че приложеният курс е 1,64626 /който е посочен и в заключението на вещото лице Т. И./. Съгласно чл.2 ал.3 усвоеният кредит се превалутира служебно от Банката в EUR по търговски курс „купува“ CHF к ъ м EUR в деня на усвояването, като сумата се превежда по еврова сметка на кредитополучателя в Банката. Представен е документ без дата, наименуван „молба“, от съдържанието на която се установява, че е за превалутиране на CHF в EUR – с 15 729.67 CHF са закупени 9 555 EUR, които са преведени по посочената в чл.2 ал.3 сметка. В чл.6 ал.2 е договорено погасяването на кредита да се извършва във валутата на кредита – CHF, като в случай, че кредитополучателят не е осигурил тази валута, но има налични по негови сметки средства в лева или евро, погасяването да се реализира чрез тях след служебно им превалутиране от Банката по курс „продава“ за CHF към BGN/EUR. В чл.24 ал.1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че промяната в курс „купува“/ „продава“ на CHF към BGN, както и превалутирането по чл.22 може да има за последица, включително и в случаите на чл.6 ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева, като напълно поема да носи риска от такива промени и повишаване, както и е съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Съгласно чл.4 от договора кредитополучателят дължи на Банката годишна такса за управление, платима в началото на всяка година в размер на 0.5% върху размера на непогасената главница към същата дата. Съгласно чл.11 т.2 той дължи и всички такси и комисионни, предвидени в Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага по операциите си. В чл.19 от договора е предвидено правото на Банката при непогасяване на която и да е вноска по кредита или което и да е задължение по договора да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а съгласно ал.2, при неиздължаване на три последователни месечни вноски целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, без да е необходимо волеизявление на страните.