Решение № 2918 от 16.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43361/2024
- Вид
- Решение № 2918
- Подписан
- 16.02.2026
- Състав
- ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронния подпис
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 9 и ал. 13 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 9 и ал. 13 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2918 гр. София, 16.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110143361 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „********“ ЕООД срещу М. Г. Д., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 785,60 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *******/13.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2024 г., до изплащане на вземането; сумата от 136,63 лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.09.2019 г. до 20.09.2020 г.; сумата от 291,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по договора за потребителски кредит за периода от 13.09.2020 г. до 21.01.2024 г.; сумата от 590,47 лв., представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 13.09.2019 г., и сумата от 209,06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 13.09.2020 г. до 21.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8220/2024 г. по описа на СРС, 69 състав.
Ищецът твърди, че между „**********“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника М. Г. Д. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *******/13.09.2019 г. по реда на ЗПФУР, по силата на който кредиторът предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 1 000 лв. срещу задължение да върне сумата на 12 броя вноски по 102,47 лв. в срок до 20.09.2020 г. при лихвен процент от 40% и ГПР по кредита от 1
48,21 %. Поддържа, че на 13.09.2019 г. ответникът сключил договор за предоставяне на поръчителство с „******** ЕООД, по силата на който дружеството се задължило да сключи договор с „**********“ ЕАД и да отговаря пред него солидарно с длъжника. Съгласно чл. 3 от договора поръчителят се задължил да плати всички изискуеми задължения при поискване от „**********“ ЕАД. На 13.09.2019 г. „******** ЕООД и „**********“ ЕАД сключили договор за поръчителство, по силата на който „******** ЕООД се задължило спрямо „**********“ ЕАД да заплати всички задължения на ответника по процесния договор за потребителски кредит.
Поради това, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по кредита, „**********“ ЕАД поканило „******** ЕООД да плати всички изискуеми задължения на ответника, като в изпълнение на уговорката в чл. 3, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство „******** ЕООД изпратило до длъжника уведомление, в което посочило всички дължими суми, както и че предстои плащане от негова страна. На 23.02.2021 г. поръчителят „******** ЕООД погасил изискуемите задължения по кредита на „**********“ ЕАД, както следва: 785,60 лв. - главница по договор за потребителски кредит, 136,63 лв. – договорна лихва за периода от 13.09.2019 г. до 20.09.2020 г., 51,14 лв. - обезщетение за забава. С извършеното плащане „******** ЕООД на осн. чл. 143, ал. 1 ЗЗД в качеството си на изпълнил задължението поръчител се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор, като уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане. С договор за цесия от 02.03.2021 г. „******** ЕООД като цедент прехвърлило вземанията си към длъжника по договора за кредит на ищеца „********“ ЕООД като цесионер, които вземания били индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора. Ищецът отправя искане към съда да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на процесните вземания с връчване на препис от исковата молба, към която е приложено съответното уведомление. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването с „**********“ ЕАД на процесния договор за потребителски кредит. Твърди, че е бил принуден да сключи договора за предоставяне на поръчителство, тъй като било задължително условие за отпускане на кредита. Релевира възражения, че и двата договора са нищожни, тъй като разходите за поръчителство не са включени в размера на ГПР по кредита в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради невъзможен предмет, тъй като обезпечава изпълнението на нищожен договор, както и поради заобикаляне на закона, тъй като кредиторът и поръчителят са свързани лица.
Твърди, че двата договора са сключени, за да се заобиколят правилата за максимален размер на ГПР по чл. 19 ЗПК и да се увеличат фиктивно разходите по кредита. Оспорва да е надлежно уведомен за извършената цесия. Релевира 2 възражение за изтекла давност за акцесорните вземания за лихви. Твърди, че е извършвал плащания по договора. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8220/2024 г. по описа на СРС, 69 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от М. Г. Д. и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
За основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, сключено между „**********“ ЕАД и ответника, с твърдяното в исковата молба съдържание; че кредиторът „**********“ ЕАД е предоставил на ответника парична сума срещу задължение на последния да я върне в уговорения срок /като, в случай че твърди договорът да е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, да докаже, че на потребителя е била предоставена информация съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора/, ведно с възнаградителна лихва, произтичаща от валидна договорна клауза; изискуемост на вземанията и техния размер; наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за поръчителство, сключен между „******** ЕООД и ответника, с твърдяното в исковата молба съдържание, както и осъществяване основанието на същия за дължимост на възнаграждение за поръчителство в търсения размер; прехвърляне на вземанията в полза на ищеца; уведомяване на длъжника за извършената цесия; съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, размера на обезщетението за забава.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването му, са били налице 3 основания за спиране или прекъсване течението на давността.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже всички свои възражения, както и плащане на задълженията.
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит № *******/13.09.2019 г., сключен между „**********“ ЕАД като кредитодател и М. Г. Д. като кредитополучател, ведно с Приложение № 1 към него, се установява, че общият размер на предоставения кредит е 1 000 лв., при годишен лихвен процент /ГЛП/ 40% и годишен процент на разходите /ГПР/ – 48,21%, платим на 12 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 102,47 лв. съгласно посочен в т. 10 погасителен план.
Общата сума, която следва да заплати кредитополучателят, възлиза на стойност от 1 229,64 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „**********“ ЕАД банкова гаранция съгласно Общите условия в срок от 10 дни от подаване на заявлението или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „**********“ ЕАД юридическо лице – поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24 часа от предоставяне на обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2, в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „**********“ ЕАД, съответно договорът не поражда действие между страните. Съгласно чл. 4, ал. 3, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока по предходното изречение, договорът не поражда действие между страните.
По делото са представени и Общи условия за предоставяне на кредити. В Раздел III, т. 1 е предвидено, че кандидатстването за кредит се извършва на сайта чрез профила или по телефон посредством подаването на заявление по образец. Съобразно т. 6 след като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размерът и срокът на кредита, кредитодателят изпраща на кредитополучателя по имейл СЕФ, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит, а актуалните общи условия и договорът за кредит се предоставя чрез платформата на сайта, съответно на профила. Според т. 9 подаването на заявление се осъществява с въвеждането на команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения имейл, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и договора“ на указаното за това място на сайта от кредитополучателя, а при кандидатстване по телефона – с потвърждаването от кредитополучателя на предоставените му по телефона условия на договора за кредит пред служител на кредитодателя по телефона. Предвидено е с извършването на тези действия да се счита, че заявлението е подадено от кредитополучателя, а 4 общите условия и договора за кредит – приети и подписани от същия, след което на кредитополучателя биват предоставяни на посочения в заявлението имейл адрес актуалните ОУ и договора за кредит.
Прието като писмено доказателство е преводно нареждане за кредитен превод на сумата от 1 000 лв., наредена на 13.09.2019 г. от „**********“ ЕАД на М. Г. Д..
От представения по делото Договор за предоставяне на поръчителство от 13.09.2019 г., сключен между „******** ЕООД и М. Г. Д., и Приложение № 1 към него, се установява, че „******** ЕООД се е задължило да сключи договор за поръчителство с „**********“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит /раздел I, чл. 1/. Съгласно раздел II, чл. 3, ал. 2 поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронна поща на посочения в договора адрес за постъпило от „**********“ ЕАД писмено поискване за плащане най-късно в деня, следващ постъпване на искането, както и да му предостави получената от „**********“ ЕАД информация за общия размер на задълженията на потребителя и съответно за размера на непогасената главница, начислена и неплатена възнаградителна лихва, начислената лихва за забава или друго предвидено обезщетение за неизпълнение, дължимите и неплатени разноски във връзка със сключването и неизпълнението на договора за потребителски кредит, както и всички направени от „**********“ ЕАД разноски за събиране на вземанията му по договора за потребителски кредит. С раздел III, т. 1 от приложението е уговорено възнаграждение в размер на 72,69 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит, като последното е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т.