Определение № 1368 от 05.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1368 гр. София, 05.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Частно касационно търговско дело № 20258003900596 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адвокат А. З. Д. срещу определение № 89 от 21.01.2025г. по ч.гр.д. № 4/2025г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено определение № 3254 от 25.11.2024г. по гр.д. № 3006/2024г. на Районен съд – Стара Загора. С първоинстанционното определение е отхвърлена молба вх. № 31460 от 04.11.2024г. на адвоката за изменение на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК на постановеното по делото решение № 933 от 01.11.2024г. в частта за разноските, като ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД бъде осъден да заплати допълнително сума от 576. 97 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, за осъщественото процесуално представителство на ищцата П. П. М., или се присъдят общо 1 056. 97 лева възнаграждение.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че определението е неправилно. При съобразяване на постановките по дело С-427/16 и С-428/16 на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен с целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция.

1

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК обжалването на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (определение № 3476 от 20.12.2024г. по ч.т.д. № 1945/2024г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 33 от 31.01.2022г. по т.д. № 1900/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 28 от 21.01.2021г. по ч.т.д. № 2347/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1. Обвързан ли е съдът при определяне и присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА от предвидените в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА минимални размери?

2. Предвид липсата на нормативна уредба следва ли в настоящия случай да се приложи разпоредбата на чл. 5 от ГПК, съгласно която: “Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липсата на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала“?

3. Кои са тези принципи, които следва да бъдат прилагани, за да бъде в максимална степен уеднаквена съдебната практика досежно размерите на присъжданите адвокатски възнаграждения?

От насрещната страна по жалбата „Би Енд Джи Кредит“ ООД не е подаден отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, констатира следното:

Първоинстанционното производство по гр.д. № 3006/2024г. на Районен 2 съд – Стара Загора е било образувано по искова молба от 03.07.2024г. на П. П.

М., чрез адвокат А. З. Д., срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД. Поискано е било прогласяването за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК на Договор за потребителски кредит МАХ 500061244 от 17.02.2023г., евентуално прогласяване за недействителни на отделни клаузи от договора (чл. 9, ал. 1, чл. 9, ал. 2, чл. 5, ал. 7). Съгласно изложеното в исковата молба по договора са били дължими общо 5 808. 19 лева, от които 2 600 лева главница (заемна сума). Недействителността на договора е била обоснована с липсата на информация за условията на усвояване на кредита, неправилно посочен ГПР, както и лихвен процент за всеки отделен ден.

Посочена е била съдебна практика на съдилищата в страната, както и на Съда на европейския съюз относно потребителските договори.

От ответника е бил подаден отговор, с който предявените искове са били оспорени като неоснователни. Във връзка с отговора от името на ищцата е била представено становище от 15.08.2024г.

По делото е бил изготвен проектодоклад и проведено едно открито съдебно заседание на 22.10.2024г. Ищцата не е била представлявана в откритото заседание. От нейно име е постъпила молба за разглеждане на делото в отсъствие на нейния адвокат. С представен списък на разноските адвокат А. З. Д. е поискал присъждане, освен другото, на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1 056. 97 лева с ДДС.

Уточнено е било, че то е минимално съгласно предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действала тогава редакция.

С решение № 933 от 01.11.2024г. на Районен съд – Стара Загора сключеният между страните договор за кредит е бил прогласен за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. На адвокат Д. е било определено възнаграждение от 480 лева с ДДС. Този размер на възнаграждението е бил обоснован с това, че адвокатът води еднотипни дела срещу различни финансови институции, проведено е едно съдебно заседание, на което той не се е явил, при събрани по делото единствено писмени доказателства. Според състава на Районен съд – Стара Загора Наредба № 1/2004г. не е следвало да бъде прилагана, тъй като не съответства на правото на Европейския съюз.

3

С молба вх. № 31460 от 04.11.2024г. адвокат А. З. Д. е поискал изменение на постановеното решение в частта на разноските, като му се присъдят разноски в пълния претендиран от него размер. С определение № 3254 от 25.11.2024г. на Районен съд – Стара Загора изменение на разноските е било отказано по изложените в решението съображения.

Тези съображения са били възприети изцяло от състава на Окръжен съд – Стара Загора, който, съгласно постановеното определение № 89 от 21.01.2025г. по образуваното по частна жалба на адвоката ч.гр.д. № 4/2025г., е потвърдил първоинстанционното определение по чл. 248 от ГПК.

При тези установени обстоятелства настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира жалбата на адвокат А. З. Д. недопустима – тя е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.

Предмет на частната касационна жалба е определение на въззивен (окръжен) съд срещу отказ на първоинстанционен (районен) съд да измени постановеното от него решение в частта на разноските - определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Решението на Районен съд – Стара Загора е по гражданско дело с цена на иска до 5 000 лева (чл. 113 от ГПК), при което подлежи на въззивно, но не и на касационно обжалване (чл.

280, ал. 3, т. 1 от ГПК). Поради това на касационно обжалване не подлежи и въззивното определение № 89 от 21.01.2025г. по ч.гр.д. № 4/2025г. на Окръжен съд – Стара Загора. То е окончателно.

Относно размера на цената на иска по делото пред Районен съд – Стара Загора е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ГПК, определяща понятието „цена на иска“ в процесуалния закон, включително в хипотезата на чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Искът по делото пред районния съд е за съществуването на Договор за потребителски кредит МАХ 500061244 от 17.02.2023г. и цената му е стойността на договора (чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ГПК). Тази стойност не е паричното изражение на всички права и задължения, възникнали въз основа на договора (обща сума, дължима от потребителя). Определянето на стойността на договора се основава на неговото съществено съдържание – 4 минимално необходимите правни последици, без които той не би бил договор от даден вид (договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 от ЗПК консесуален или реален). Това е общият размер на кредита - заемната сума, която кредиторът „Би Енд Джи Кредит“ ООД се е задължил да предостави на ищцата П. П. М. – потребител и която тя се е задължила да върне при условията на договора – 2 600 лева. Относимо е паричното изражение на правото, съответно на насрещното задължение, които индивидуализират договора към момента на неговото сключване. На касационно обжалване не биха подлежали и евентуални искове на кредитора „Би Енд Джи Кредит“ ООД за реално изпълнение, на които ищцата също е можела да противопостави възражение за недействителност на договора за потребителски кредит от 17.02.2023г. на основание чл. 22 от ЗПК.

В този смисъл относно стойността на договора за потребителски кредит е практиката на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав (определение № 134 от 22.01.2024г. по ч.т.д. № 1958/2023г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 829 от 03.04.2024г. по ч.т.д. № 618/2024г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.).

По изложените съображения частната касационна жалба по делото следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане частна касационна жалба на адвокат А. З. Д. срещу определение № 89 от 21.01.2025г. по ч.гр.д. № 4/2025г. на Окръжен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6