Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1603 от 06.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 653/2026
Вид
Определение № 1603
Подписан
06.04.2026
Състав
Даяна Калинова Топалова

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 213 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1603 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20261100900653 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на определение от 25.02.2026 г. на СРС, II ГО, 54 състав, с което е прекратено производството по гр. д. № 48313/2025 г. и същото, ведно с приложените към него гр.д. №№ 48314/2025 г., 48315/2025 г., 49174/2025 г., 52294/2025 г. и 52296/2025 г., е изпратено за разглеждане по подсъдност на СГС.

Производството по посоченото по-горе гр.д. № 48313/2025 г. е образувано по искова молба, подадена от „Булкон строй“ ООД срещу „Про хъб“ ООД, с която се претендира заплащане на сумата 5 617.98 лева, представляваща възнаграждение за извършени от ищеца и описани в исковата молба СМР, съгласно сключен между страните договор за строителство от м.март 2019 г. описани в исковата молба, както и обезщетение за забава върху сумата за посочения в исковата молба период.

При извършена служебна проверка, първоинстанционният съд е установил, че между същите страни са висящи още пет производства в СРС гр.д. №№ 48314/2025 г., 48315/2025 г., 49174/2025 г., 52294/2025 г. и 52296/2025 г., по които ищецът „Булкон строй“ ООД претендира от ответника „Про хъб“ ООД различни суми за извършени, въз основа на договора за строителство от м.март 2019 г. различни СМР, за които са съставени отделни актове за тяхното приемане, като цената на исковете по нито едно от посочените дела не надхвърля 25 000 лева. С оглед на това, и на основание чл.

213 ГПК, районният съд, с определение от 05.02.2026 г. е съединил производствата по всички посочени дела за общо разглеждане, въпреки че производствата по всяко едно от тях е на различен етап на развитие – по две от делата не е извършена проверка за редовност на исковата молба и не е започнала размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК, по друго дело размяната на книжа е приключила и с определение от 28.01.2026 г. делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. с изготвен проект за доклад, по други дела са постъпили отговори на исковата молба, по които към момента на съединяването са дадени указания. Предвид това, и доколкото общият сбор на цената на всички 1 предявени от „Булкон строй“ ООД срещу „Про хъб“ ООД искове възлиза на 47 616.03 лева, и на основание чл. 104, т. 4 ГПК, районният съд е приел, че по същество се касае за една искова претенция, тъй като основанието на всички предявени по отделните дела искове е възнаграждение за извършени СМР по един договор за строителство, поради което компетентен да разгледа делото е СГС, като отделно от това съдът се е позовал и на нормата на чл. 104, т. 6 ГПК. Поради това, и на основание чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 ГПК, СРС, 54 състав, е постановил определението си от 25.02.2026 г., като е отменил определението по чл. 140 ГПК от 28.01.2026 г., прекратил е производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на СГС.

Определението на СРС, 54 с-в, от 25.02.2026 г. е постановено при липса на предпоставките на чл. 104, т.4 ГПК, по следните съображения:

Законодателят е предвидил възможност съдът, по своя преценка и почин, да съедини за общо разглеждане в едно производство и да постанови едно общо решение няколко дела, в случаите, когато тези дела са между едни и същи страни или има връзка между тях, и когато те са висящи пред един и същи съд. Тази възможност е предвидена с цел постигане на процесуална икономия и за избягване на евентуални противоречиви решения по отделни дела, които по същество имат връзка помежду си (каквато е налице в случая, доколкото исковите претенции по отделните дела произтичат от един и същи договор между едни и същи страни). Независимо от предпоставките на чл. 213 ГПК обаче, и разглеждането на делата в едно общо производство, отделните искови претенции по отделните съединени дела не се „превръщат“ в една такава, а продължават да бъдат самостоятелни, по всяка една от тях може бъде постановено различно решение, всяка една от тях може да бъде оттеглена или да се направи отказ от нея, да се иска спиране на производството по делото, давността тече от различен момент и т.н. Това е така, тъй като не е налице хипотеза на предявени по различни дела частични искове от едно общо вземане, нито е налице предявяване на вземане за възнаграждение по един договор и различни протоколи в едно производство по почин на ищеца. По отделните дела се претендират суми в пълен, а не в частичен размер за отделни СМР, с източник един договор, поради което не се касае за една искова претенция с един общ размер, нито за такава предявена по почин на ищеца, а за служебно съединяване на няколко дела с предмет на всяко от тях искове с цена под 25 000 лв., макар и от един източник. Служебното съединяване на няколко дела по чл.213 ГПК няма за последица определяне на една обща цена от сбора на отделните претенции и това е принципно приложение на института на чл.213 ГПК, поради което родовата подсъдност се определя от иска, който е с най-висока цена.

Не е налице и хипотезата на чл. 104, т. 6 ГПК, посочена от СРС, съгласно която исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. Т.е. при наличие на обективно съединени в една молба искове, поне един от които е родово подсъден на окръжен съд, то 2 всички искове са родово подсъдни и се разглеждат от последния, каквато хипотеза, както вече бе посочено неколкократно по-горе, не е налице в случая.

Предвид изложеното е налице последващо обективно съединяване на отделни искове по почин на съда по реда на чл. 213 ГПК, всеки един с цена под 25 000 лева, поради което родово компетентен да разгледа същите е Софийски районен съд, което обосновава повдигането на спор за подсъдност пред Апелативен съд - София.

Отделно от горното, следва да се посочи и това, че определението по чл.213 ГПК е недопустимо, тъй като е постановено при липса на законовите условия за неговото допускане по чл. 213 ГПК за съединяване на отделните дела за разглеждане в едно общо производство ( в този смисъл определение № 134/23.02.2010 г. по т. д. № 805/2009 г. на 2 т.о. на ВКС ).

Както бе посочено по-горе, производството по гр. д. № 48313/2025 г. е било с приключила размяна на книжа и същото е било насрочено за разглеждане в о.с.з. с определение по чл. 140 ГПК. По останалите съединени дела производствата са на различен етап на развитие – по две от делата не е извършена проверка за редовност на исковата молба и не е започнала размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК, по други дела са постъпили отговори на исковата молба, по които към момента на съединяването са дадени указания, поради което съединяването на делата, с оглед различния стадий, на който се намират, безспорно ще затрудни разглеждането на всички дела в едно производство. Съединяването на делата в случая само би забавила разлгеждането им, с оглед различния етап, на който се намират.

Нещо повече, предвид изпращането на делата на СГС и характера на споровете по тях, същите ще следва да бъдат разгледани по реда на глава Тридесет и втора на ГПК, т. е. с двойна размяна на книжа, а както вече бе посочено, част от делата са с незапочнала размяна на книжа, което ще наложи размяна на книжа по тях, при различни предпоставки и срокове, впрочем последното ясно сочи и изложената по – горе теза, че се касае за отделни претенции с отделни процесуални срокове, а не за една претенция с цена над 25 000 лв., макар и от един източник.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О В Д И ГА пред Апелативен съд - гр. София СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Софийски градски съд и Софийски районен съд по въпроса кой е компетентния съд да се произнесе по искови молби, по които са образувани гр. д. № 48313/2025 г. и приложените към него гр. д. № № 48314/2025 г., 48315/2025 г., 49174/2025 г., 52294/2025 г. и 52296/2025 г.

ДЕЛОТО да се изпрати на Апелативен съд, гр. София за произнасяне 3 по спора за подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4