Решение № 25 от 14.03.2022, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Царево, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20222180200048 по описа за 2022 година Производството е образувано по жалба на Д. СТ. СТ., ЕГН **********, против наказателно постановление № 002304 от 17.12.2021 год. издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление, към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на Д. СТ. СТ., ЕГН **********, за нарушение на 139, ал. 6 във вр. с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП , е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се представлява.

АНО, чрез процесуалния си представител, считат, че електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразно издаден.

Съда приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна съдът намира следното:

На 11.09.2021 г. в 13:15 ч. е била извършена проверка, от длъжности лица в сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Велико Търново, на пълно 1 превозно средство- лек автомобил, марка „Хонда“, модел „Стрийм“ с рег. № ****, с обща техническа допустима максимална маса до 3,5 тона, управлявано от жалбоподателя. В хода на извършената проверка е установено, че проверяваното МПС с рег. № *****, на 04.09.2021 г. в 17:17:16 ч. е засечено по път II-99 при км 38+289, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото МПС, към датата и часа на проверката, не е била заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

При така установените обстоятелства, актосъставителят преценил, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП , поради което на място съставил акт за установяване на административно нарушение.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, описание на същото, обстоятелствата при които е извършено. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като нарушението е квалифицирано правилно.

При предявяване на акта жалбоподателят е записал, че оспорва акта.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение на 17.12.2021 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. В срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, административно наказващият орган е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е възраженията и събраните доказателства и е счел, че е нарушена разпоредбата чл. 139, ал. 6 от ЗДвП , поради което и на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е издал обжалваното постановление.

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП , съгласно който водачът на пътно превозно средство е длъжен, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ в случаите, когато такава е дължима, според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Разпитания свидетел категорично сочи, часа на извършване на нарушението, който именно час е бил написан 2 цифром при съставяне на акта за установяване на административно нарушение от актосъставителя.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на Национално ТОЛ управление, към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление, към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя, в жалбата си и чрез процесуалния си представител, не оспорва фактическите констатации по акта, навежда довод за допуснати процесуални нарушения.

3

Установената по делото фактическа обстановка, се установи по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, събрани в хода на производството, които съдът кредитира изцяло. Безспорно се установи, че на посочената дата и час, жалбоподателят управлявал МПС, за което превозно средство не е била заплатена винетна такса. По същество няма спор, че пътният участък, по който се е движило МПС управлявано от жалбоподателя, попада в обхвата на платената пътна мрежа, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура- винетна такса, в който смисъл са показанията на разпитания свидетел. Няма спор също така, че в посочения в акта час е извършена проверка, както и че към тази дата и час, не е била заплатена винетна такса за управляваното от жалбоподателя МПС, което се доказва от показанията на свидетеля, извършил надлежна проверка в системата на АПИ. Безспорно е също така, че няколко минути след проверката, жалбоподателят или трето лице са заплатили винетна такса за процесния автомобил, видно от представения по делото фискален бон.

Въпросът как точно и от кого е сторено това е без правно значение, поради което не следва да се обсъжда от съда. След като по делото безспорно е установен фактът на управление на процесния автомобил от страна на жалбоподателя без надлежно заплатена винетна такса на посочената дата и място, съдът приема че нарушението е доказано по безспорен начин от обективна и субективна страна. Съгласно императивните изисквания на чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН датата, мястото, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено за задължителни реквизити. В конкретния случай те са налични, и в достатъчна степен индивидуализират деянието, а събраните в хода на производството доказателствена съвкупност, го доказва и като нарушение от обективна и субективна страна.

Както стана ясно, по време на извършената проверка винетната такса не е била заплатена от жалбоподателя, поради което правилно е бил санкциониран на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП , съгласно която водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП се наказва с глоба от 300,00 лева. При доказано административно нарушение, правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, като законосъобразно е наложено и предвиденото за това 4 нарушение наказание.

Нарушителят не се е възползвал от дадената му възможност, в разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, да заплати компенсаторна такса в размер на 70 /седемдесет/ лв. в 14-дневния срок от връчването на АУАН и да се освободи от административно наказателна отговорност.

Във връзка с изложеното от жалбоподателя, за допуснати процесуални нарушения в хода административно наказателното производство и след внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН, ЗП ЗДвП. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо него.

В заключение съдът следва да посочи, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от обичайните нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът напълно споделя мотивите на административно наказващия орган. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана в съответствие със закона, като в хода на процеса не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което издаденото постановление следва да се потвърди изцяло.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, изцяло. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изрично направеното искане, на основание чл. 63, ал. 5 от 5

ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административно наказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност на делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 002304 от 17.12.2021 год. издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление, към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на Д. СТ. СТ., ЕГН **********, за нарушение на 139, ал. 6 във вр. с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП , е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв.

ОСЪЖДА Д. СТ. СТ., ЕГН **********, да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" НТОЛУ, съдебно деловодни разноски в размер на 100, 00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок, от съобщаването му на страните, пред Административен съд- Бургас.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 6