Решение № 179 от 14.10.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 366/2024
- Вид
- Решение № 179
- Подписан
- 14.10.2024
- В сила
- 28.07.2025
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 ал.1,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.155 · Граждански процесуален кодекс
- чл.159 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.182 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.223 · Граждански процесуален кодекс
- чл.223 ал.2, пр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.301 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 179 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно гражданско дело № 20245000500366 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №380/20.03.2024г., постановено по гр.д. №866/2023г. по описа на окръжен съд Пловдив, Р. Н. А., ЕГН ********** от с.К., общ.С. е осъден да заплати на „ЗАД А.“АД, ЕИК ********* сумите: 8 184,00лв. частичен иск от общо заплатено от застрахователя на А. М. М. обезщетение от 151 000,00лв. за неимуществени вреди от смъртта на М. М. М., настъпила при ПТП на 01.06.2013г. в с.С., общ.С., виновно причинено от Р. Н. А., ведно със законна лихва върху главницата от 11.03.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата 133,00лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 30.09.2021г. до 10.01.2022г.; 7 620,00лв. - частичен иск от общо заплатено от застрахователя на Е. А. Б. обезщетение от 141 000,00лв. за неимуществени вреди от смъртта на М. М. М., настъпила при ПТП на 01.06.2013г. в с.С., общ.С., виновно причинено от Р. Н. А., ведно със законна лихва върху главницата от 11.03.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата 123,83лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.09.2021г. до 10.01.2022г.; 12 100,00лв. - частичен иск от общо заплатено от застрахователя на М. А. Г. обезщетение от 232 952,73лв. за неимуществени 1 вреди от смъртта на М. М. М., настъпила при ПТП на 01.06.2013г. в с.С., общ.С., виновно причинено от Р. Н. А., ведно със законна лихва върху главницата от 11.03.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата 196,64лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.09.2021г. до 10.01.2022г.; 12 096,00лв. - частичен иск от общо заплатено от застрахователя на А. А. Г. обезщетение от 232 839,40лв. за неимуществени вреди от смъртта на М. М. М., настъпила при ПТП на 01.06.2013г. в с.С., общ.С., виновно причинено от Р. Н. А., ведно със законна лихва върху главницата от 11.03.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата 196,58лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 30.09.2021г. до 10.01.2022г.
Отхвърлени са акцесорните искове за лихва за забава върху претендираните главници за периода от 16.09.2021г. до 29.09.2021г.
Р. Н. А., ЕГН ********** е осъден да заплати на „ЗАД А.“АД, ЕИК ********* сумата 1 950,00лв. - разноски по делото.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Р. Н. А., като въззивната жалба е срещу осъдителната част на решението. Позовава се на частична недопустимост на решението /по отношение на увеличения размер на исковата претенция с изменението на иска по чл.214 от ГПК, т.е. – за разликата над 20 000лв. до 40 000лв./. Освен това е въведено оплакване, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се нарушение на материалния закон и процесуалните правила, постановяване на решението при дефицит на доказателства. Доводите за недопустимост на решението се аргументират с погасителна давност – преди всичко - по отношение на увеличения размер на претенциите. Поддържа се и възражението, съдържащо се в отговора на исковата молба, за погасителна давност и по отношение на пълния размер на претенцията, като са наведени доводи относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност по отношение на регресните претенции. Със същите доводи се обосновава и недопустимост на съдебното решение и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати законната лихва върху увеличения размер на претенцията. Твърди се недопустимост на решението по отношение на сумите, изплатени по изпълнителните дела, като разноски и лихви за забава.
2
Наведени са доводи относно характера на разноски, сторени в изпълнителното производство и е изразено становище, че искът по отношение на сторени разноски в изпълнителното производство е недопустим. Въведено е оплакване, че изводът на окръжния съд за наличие на предпоставките по чл.274 ал.1, т.1 от КЗ /отм./ е необоснован и неправилен, постановен при липса на представени от ищеца доказателства. Това оплакване се аргументира с липса на представена застрахователна полица за сключена застраховка „ГО“ между „ЗАД А.“АД и ответника. Твърди се, че приетата с протоколно определение от 29.09.2022г. застрахователна полица с дата на покритие от ********г. до 01.02.2013г. е прекратена на 16.02.2012г. /в която насока представя справка относно прекратена застраховка, което писмено доказателство не е прието, тъй като не е ново и възможността за представяне на това доказателство е преклудирана и непредставянето му не свързано с допуснати процесуални нарушения от страна на окръжния съд, а и с оглед впоследствие изложени съображения, е и неотносимо/. В същото време се твърди, че полицата, на която ищецът се позовава - от 16.04.2013г. не е представена, като липсата на застрахователна полица прави невъзможна проверката относно нейната валидност. Твърди се, че справката в електронната страница, на която съдът се е позовал, за да обоснове извод за такова договорно правоотношение, не представлява годно доказателство, тъй като не носи белезите на официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК или на частен такъв по смисъла на чл.180 от ГПК, както и електронен документ. Твърди се, че е необоснован изводът на съда, че са доказани извършени плащания по банков път на А. М. /151 000лв./ и на Е. Б. /141 000лв./ в изпълнение на сключени на 12.06.2017г. споразумения. Това твърдение се аргументира, с доводи, че представените платежни нареждания не представляват оригининален документ, нито заверени копия, нито електронен документ. Коментирано е посоченото в тях основание, като се твърди, че то не доказва именно основателността на регресната претенция.
Поддържа се оплакване, че съдът неправилно е неглежирал липсата на представителна власт на лицето, подписало споразуменията от 12.06.2017г. с правоимащите лица от името на ЗАД „А.“ АД. Твърди се необоснованост на извода на съда за доказаност на претенциите за обезщетение на М. А. Г. и А.
А. Г. /майка и баща на пострадалото лице/, тъй като от доказателствата по делото се установявало, че въпросните обезщетени в общ размер от 300 000лв.
3 са преведени по банков път по сметка на ЧСИ, но липсвали доказателства, че са получени лично от правоимащите лица. Въведено е обобщаващо оплакване, че ищецът не е представил необходимите доказателства и не е доказал при условието на пълно и главно доказване наличието на три от кумулативните предпоставки на регресното право – наличие на застрахователно правоотношение, вреда и изплатено обезщетение на правоимащите лица, което, според жалбоподателя, следвало да се преценява от съда на основание чл.190 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.161 от ГПК. Жалбоподателят счита, че в нарушение на чл.194 ал.1 от ГПК съдът не е извършил дължимата преценка на представените от ищеца доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и безкритично е приел тяхната достоверност; съдът не е обсъдил въз основа на кои категорично доказани факти и обстоятелства базира своите изводи. Като пример в тази насока се сочи приемането на заключение по назначената експертиза при липса на извършена оценка по смисъла на чл.202 от ГПК.
Коментирани са изводи/констатации на вещото лице, изведени от вписванията в счетоводните книги на застрахователното дружество, „които вписвания не са представени по делото“, като се твърди, че съдът не е извършил необходимата проверка в съответствие с чл.182 от ГПК, поради което, жалбоподателят счита, че заключението неправилно е кредитирано от съда, не само, поради неговата необоснованост, но и поради противоречие на изводите му с представени по делото доказателства. Въведени са съждения, че по делото не са изслушани съдебноавтотехническа и съдебномедицинска експертиза, при условията на непосредственост, доколкото по аргумент на чл.300 от ГПК, правнозначимите обстоятелство е недопустимо да се доказват в гражданския процес със заключения на изготвени в наказателното производство експертизи. Въведено е оплакване, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място в тази насока жалбоподателят се позовава на нередовна искова молба. Това оплакване се аргументира с липса - в първоначално подадената искова молба пред районен съд, така и в коригираната такава, подадена пред окръжния съд, на конкретизация на датите, на които са изплатени обезщетенията на всяко от правоимащите лица – нередовност по смисъла на чл.127 ал.1,т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. На следващо място се твърди, че съдът е постановил решението си при липса на доклад след изменението на иска по чл.214 от ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл 4 служебно по вече преклудирано доказателствено искане на ищеца – ищецът е направил доказателствените си искания в исковата молба, а впоследствие и в следващите две заседания – на 29.09.2022г. и 10.11.2022, а молба от 30.08.2022г., на която съдът се е позовал, за да допусне експертиза, нито е докладвана, нито е поддържана, а напротив – и в двете проведени съдебни заседания процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че няма други доказателствени искания, включително и в молбата си, приета в съдебно заседание от 10.11.2022г. В този смисъл се твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила окръжният съд е приел молбата за редовна в закрито заседание и в нарушение на чл.159 ал.1 от ГПК е назначил съдебносчетоводна експертиза. Следващото оплакване се свежда до това, че, в нарушение принципите на равенство между страните и установяване на истината /чл.9 и чл.10 от ГПК/, съдът не е предоставил възможност на ответника да упражни предоставените му права, да ангажира доказателства за твърдените от него обстоятелства, респективно – да обори твърденията на ищеца. В тази връзка са наведени твърдения, че съдът, в нарушение на процесуалните изисквания, не е уважил своевременно заявени доказателствени искания на ответника /касаещи въведено от него възражение за съпричиняване от страна на пострадалата при ПТП, по повод на което са изплатени застрахователните обезщетения, предмет на регресната претенция/.
Въведени са доводи, че спазването на изискванията на нормативната уредба за организацията на движението за проектирането и изпълнението на пътищата и оценка на въздействието на пътната безопасност, във връзка с Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент относно управлението на безопасността на пътната инфраструктура, са обстоятелства, които имат значение при разглеждането на спора, засягащ ПТП и допринасящо изясняване на делото от фактическа страна. Отново се поддържа оплакването, че първоинстанционният съд е следвало да допусне съдебноавтотехническа експертиза относно механизма на ПТП /с оглед въведеното от страната възражение за съпричиняване/ и по този начин се поддържа въведеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице. Иска се решението да бъде обезсилено, съответно – отменено. С въззивната жалба са заявени доказателствени искания, които се обосновават с хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК и които са оставени без уважение от въззивната инстанция, поради липса на основание за допускането 5 им.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна – „ЗАД А.“АД. С депозирана писмена молба – вх.№7636/25.09.2024г. въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Разпечатката съдържа 24 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd133ff9-fe9a-4c0f-9060-57153258ac71