Решение № 15130 от 04.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15130 гр. София, 04.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110139234 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове от „....... ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против К. С. С. за сумата 993,33 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2019 г. в имот с абонатен №95919, сумата 211,62 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 18.11.2021 г., сумата 24,33 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. - м.08.2019 г. и сумата 6,03 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №71184/2021 г., по описа на СРС, 71 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно действащите през периода общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.

Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът чрез назначения процесуалния си представител счита, че претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени, 1 тъй като няма качеството потребител на топлинна енергия по отношение на процесното жилище. Оспорва да е налице облигационно отношение между ответника и трето лице.

Позовава се на изтекла кратка погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца. оспорва дължимостта на сумите за лихви, както юрисконсултското възнаграждение.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „.....“ ЕООД изразява становище, че предявените искове са основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е приет като доказателство нотариален акт за покупко – продажба №80, том I, рег. №1868, дело 63/2013 г. от 24.09.2013 г. на нотариус И Р с рег. №.. на НК и район на действие СРС, видно от който И П П прехвърля собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент без номер, находящ се в гр. ........... ведно със зимнично и таванско помещение на Н К Д. Непосредствено след прехвърляне правото на собственост върху имота продавачът И П П е депозирала заявление пред ищцовото дружество с вх. №Г10682/03.12.2013 г., с което моли партидата на нейно име за имот на ........ с абонатен №95919 да бъде закрита поради продажба на жилището. Със заявление – декларация вх.

№1870/10.10.2013 г. Н К Д изразява желание партидата за имот на ........ с абонатен №95919 да бъде на нейно име като собственик на имота.

Видно от договор за наем от 05.09.2017 г., сключен между Н К Д в качеството й на наемодател и К. С. в качеството й на наемател същият има за предмет именно ползването на процесния недвижим имот за срок от една година. С Анекс от 05.09.2018 г. към договора за наем страните са се съгласи срокът му да бъде удължен за още една година от 05.09.2018 г. до 05.09.2019 г. Приобщена е по делото заявление - декларация с вх. № Г-23257/06.10.2017 г. от К. С. С., подадена до „....... ЕАД, с което ответникът желае партидата за топлоснабден имот на ........ с абонатен №95191 да бъде променена на нейно име. От представените от третото лице – помагач документи за дялово разпределение за процесния период за абонатен №95191 се установява, че за процесния имот, до който ищецът е доставял топлинна енергия е открита партида на името на ответника, в който смисъл е и заключението на съдебно – техническата експертиза, приета по делото.

При съвкупната преценка на така събраните доказателства съдът прави извод, че с 2 откриването на индивидуална партида на името на ответника при топлопреносното дружество е налице сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС, което обстоятелство не е оборено по никакъв начин в настоящото производство. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „.....” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, противно на възраженията на ответната страна. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014 г. от КЕВР и Решение №ОУ-1/27.06.2016 г.от КЕВР и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите, противно на твърденията на ответника.

Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се установява изключението по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ - няма доказателства, а и не се твърди ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена е прието заключение на СТЕ. Съгласно същото през исковия период в процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление на имот посредством монтирани 4 броя отоплителни тела, на които са монтирани 4 броя топлоразпределители с дистанционен отчет и за топла вода, чиито разход е определен посредством показанията на 1 брой водомер за топла вода в имота. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост, действащи през процесния период. Според заключението показанията на измервателните уреди и определеното количество топлинна енергия съответстват на действащата нормативна От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. е в размер на 1023,61 лева.

За установяване релевантни за делото факти е прието заключение на съдебно счетоводна експертиза, според което е отразено плащане от страна на ответника на сума в общ размер 43,20 лева на задължения за топлинна енергия по прогнозни сметки за м.05, м.06, м.07 и м. 08.2018 г. Вещото лице е констатирало, че за реално потребената топлинна енергия в имота за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. е издадена фактура №0106422111/31.07.2019 г. на обща стойност 1036,53 лева, която е намалена със заплатената от потребителя сума в размер на 43,20 лева като размерът на незаплатеното задължение за отоплителния сезон възлиза на 993,33 лева. Според заключението сумата за дялово разпределение за периода м.11.2018 г. до м.08.2019 г. е 24,23 лева, а обезщетенията за забава върху двете главници 219,38 лева и съответно 6,16 лева.

Ответникът не твърди да са заплатени суми за процесния период, поради което съдът приема, че същият като потребител на топлинна енергия за битови нужди дължи заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия в установения със съдебно – счетоводната експертиза размер след заплатените суми по прогносните фактури.

При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по давност на вземанията.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.

„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, 3 еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.