Решение № 111 от 09.02.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Стара Загора, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Г. при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Г. Гражданско дело № 20255530102416 по описа за 2025 година

Делото е образувано по иск от чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД от Х. Р. Р. против Прокуратурата на Република България и ОД на МВР - Стара Загора, с което се претендира заплащане на сумата от 3 500 лева обезщетение за имуществени вреди /причинени му от повдигнатото и поддържано против него обвинение в извършване на престъпление, като производството против него приключило с оправдателна присъда/, по наказателното производство по ДП № *****г. по описа на ОД на МВР - Стар Загора, прокурорска преписка № 944/25г./ и НОХД № *****г. на Районен съд- Стара Загора - сбор от сторените по тези две дела разноски. Претендира и направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е представен писмен отговор от Районна прокуратура – Стара Загора, в който оспорват изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Молят същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В исковата си молба ищецът твърди, че на дата 23.01.2025г. около 16:25 часа, ищеца Р. управлявал МПС - мотопед марка/модел „*****“ с peг. №*****, по бул.“Митрополит Методи Кусев“ в гр. Стара Загора в посока север.

До адрес №24 на бул.“Митрополит Методи Кусев“ Р. бил спрян за проверка от полицейските служители Т.Х.Т. и Т.Т.-младши автоконтрольори при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Стара Загора. Полицейските служители извършили проверка на ищеца с оглед дали същият притежава СУМПС, за управлявания от него мотопед марка/модел „*****“ с per. №***** и установили, че Р. не притежава СУМПС за описания по - горе мотопед.

След като било установено, че ищеца не притежавал СУМПС за описания мотопед, на Р. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA3342417 за установените нарушения на ЗДвП. С акта били иззети свидетелство за регистрация на МПС и 1 бр. регистрационна табела с № *****. Със Заповед за налагане на ПАМ била прекратена регистрацията на превозното средство на основание чл. 143, ал. 11 от ЗДвП.

След извършените по-горе действия от родната полиция, Районна Прокуратурата 1 Стара Загора, образувала бързо производство №*****г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора (преписка №944/2025г. по описа на РП - Стара Загора) и повдигнала обвинение на Х.

Р. за това, че на дата 23.01.2025г., Р. осъществил състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, управлявайки в гр. Стара Загора по бул. „Митрополит Методий Кусев“ МПС мотопед марка/модел „*****“ с per. № *****, в едногодишен срок от наказването му по административен ред, за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление, наложено с Наказателно постановление №241228-004396 от 25.10.2024 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - Стара Загора връчено лично на 12.11.2024 год., и влязло в сила на 27.11.2024 г.

След извършеното привличане незабавно бил извършен разпит на обвиняемия.

След приключването на разпита на ищеца била извършена полицейска регистрация, състояща се в описание, дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил. Разследването продължило дванадесет месеца, през който период били проведени множество следствени действия, в т. ч. разпити на обвиняемия, разпити на свидетели, предявяване на материалите от разследването.

По така повдигнатото обвинение на Р., на дата 06.02.2025 г., Районна Прокуратура Стара Загора, депозирала обвинителен акт в регистратурата на Районен Съд - Стара Загора, с искане Р. да понесе наказателна отговорност за престъплението, в което бил обвинен.

След като обвинителният акт бил депозиран в регистратурата на съда, в Районен съд - Стара Загора било образувано Наказателно дело от общ характер № ***** по описа за 2025 г.

По Наказателно дело от общ характер № ***** по описа за 2025г., на Районен Съд Стара Загора с Присъда Рег. № 22/20.02.2025г., съда постановил съдебния си акт, с който „ПРИЗНАВА подсъдимия Х. Р. Р. - роден на ***** г. в гр. Петрич, с постоянен адрес: *****, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работи като оператор на машина при „*****“ ООД -Стара Загора и като куриер в „*****“ ООД, неосъждан, ЕГН:

********** ЗА НЕВИНЕН в това, че на 23.01.2025 година в гр. Стара Загора по бул.

Митрополит Методий Кусев е управлявал МПС - мотопед марка/модел „*****“, с pen № *****, в едногодишен срок от наказването му по административен ред, за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление, наложено с наказателно постановление № 24-1228-004396 от 25.10.2024г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора, влязло в сила на 27.11.2024г., поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. “

Присъдата не била обжалвана или протестирана и влязла в сила в законовия срок.

По Наказателно дело от общ характер № ***** по описа за 2025г., ищецът заплатил разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 3500 лева /три хиляди и петстотин/ лева.

Съгласно ЗСВ и НПК прокурорът бил държавният орган, който проверявал дали конкретно деяние осъществявало състава на престъпление, имало ли основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, събрани ли били всички доказателства за изясняване на обективната истина, подкрепяло ли се повдигнатото обвинение от събраните доказателства, както и отстоявало и защитавало обвинението в съдебния процес. Ето защо пасивно легитимиран по иска ответник, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, се явявала Прокуратурата на Република България, в чиято система се намирала Районна прокуратура Стара Загора, от чиито конкретни действия са причинени имуществени вреди на ищеца в общ размер 3500 лева /три хиляди и петстотин/ лева.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, Булстат 121817309, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на ищеца Х.

Р. Р., ЕГН: **********, адрес: *****, сумата в размер 3500 лева /три хиляди и петстотин/ лева, която сума представлява сбор от сторените от ищеца разноски по бързо производство №*****г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора (преписка №944/2025г, по описа на РП 2 Стара Загора) в размер на 1500 /хиляда и петстотин/лева и 2000 /две хиляди/ лева по Наказателно дело от общ характер № ***** по описа за 2025г., на Районен Съд - Стара Загора.

Моли Прокуратурата на Република България, Булстат 121817309, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да бъде осъдена да заплати на Х. Р. Р., ЕГН: **********, адрес: *****, сторените от ищеца в настоящото производство разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, като счита предявения иск за неоснователен и недоказан по основание и размер поради следните съображения:

На първо място, посочените от ищеца твърденията не били подкрепени с никакви доказателства, поради което не можело да се извърши преценка доколко били налице основания за предявяване на исковата претенция. Основание за възникване отговорността на държавата в лицето на правозащитните й органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ бил придобилият стабилност прокурорски или съдебен акт /в този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. гр. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС /. Ищецът, чиято била доказателствената тежест, не бил представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията си за повдигнато срещу него обвинение по процесното наказателно производство и за постановена спрямо него и влязла в сила оправдателна присъда, поради което не можело да се извърши преценка налице ли били основания за предявяване на исковата претенция. Всеки дължал установяване на фактите, от които претендира за него да са били възникнали права.

Твърдението на ищеца, че разследването продължило дванадесет месеца, през които били проведени множество следствени действия, в т.ч разпити на обвиняемия, разпити на свидетели, предявяване на материалите от разследването било несъстоятелно.

В случая на 23.01.2025г., на основание чл. 356, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 НПК започнало бързо производство №1228 зм-18/2025г. по описа на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР - Ст. Загора. На 29.01.2025г. било извършено привличане в качеството на обвиняем на Х. Р. Р.. На 30.01.2025г. разследването било приключено и делото постъпило в РП - Стара Загора. На 05.02.2025 г. РП - Стара Загора изготвила обвинителен акт и го внесла в Районен съд-Стара Загора, ведно с материалите по БП.

Искът бил недоказан и по размер.

Възразява срещу искането на ищеца за присъждане на всички направени разноски по бързото производство, по НОХД №*****г, по описа на РС- Стара Загора и по настоящото производство, изразяващи се в заплащане на адвокатски възнаграждения в наказателното производство в общ размер на 3 500, като недоказано по основание и размер. Сред изпратените съдебни книжа липсвали описаните като приложения към исковата молба копия от договори за правна защита и съдействие. Не били представени никакви доказателства за уговорени и реално заплатени адвокатски възнаграждения в претендирания размер от по 3 500 лева, както и за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат в съответната фаза на наказателното производство. Участието на защитника в хода на бързото производство било еднократно при извършване на действията по чл. 219 и сл. НПК. Второто му участие по наказателното производство било в проведеното с.з. на 20.02.2025г., когато била постановена оправдателната присъда. Освен това оригиналите на договорите за правна защита и съдействие и документите за извършено плащане следвало да се намират в кориците на делото, във връзка с което бил направен разходът.

Оспорва иска за тези вреди и по размер, като се съобрази с тълкуването, възприето с ТР № 1/2017г. от 18.12.2018г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГК на ВКС, съгласно което в случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишавало разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече нямало за причина незаконното обвинение и не било необходима последица от него. То оставало в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като било в причинна връзка с неговото поведение. За 3 платеното в повече държавата не дължала обезщетение.

В хода на производството по делото следвало да се имат предвид задължителните указания по т. 1, т. 2 и т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС, по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК.

Съгласно т. 1, разноски за адвокатско възнаграждение се присъждали, когато страната заплатила възнаграждението. В договора за правна помощ следвало да е вписан начина на плащане - ако бил по банков път, задължително се представяли доказателства за това, а ако бил в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ било достатъчно и имало характер на разписка. Съгласно т. 2 и 3, страната следвало да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато направила само един разход в производството, за който било представено доказателство /т. 2/, а при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не бил обвързан от предвиденото в пар. 2 от Наредба №1/09.07.2004г. ограничение и бил свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, доколкото делото не се отличавало с голяма фактическа и правна сложност.

Съгласно решението на СЕС по дело № С - 438/2022г, съдът следвало да присъди разумни пропорционални и справедливи разноски.

Срещу ищецът били водени други наказателни производства през исковия период.

Със споразумение от 28.03.2024г. по АНД № *****г. по описа на Районен съд - Стара Загора, за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено 08.03.2024 г. на основание чл.78а НК, Х. Р. бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.