Решение № 210 от 06.12.2023, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Свиленград, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. П. при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. П. Гражданско дело №

20215620100722 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.341 и следващите от ГПК и се намира във втора фаза – по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 125 от 21.07.2022г., постановено по делото, е допуснато да се извърши съдебна делба между ищеца К. Т. В. и ответника О. Ю. П., при равни квоти от правото на собственост, върху следните вещи:

1/. Недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект - от 15.07.2021г., намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. ************, с предназначение на обекта: за обслужваща дейност за битови услуги, с площ по документ за собственост: 50.34 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, ***, ***, под обекта – няма, над обекта - ***, ***, ведно със съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който тя е построена, ведно с 27/1028 идеални части от правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - от 27.07.2021г., с адрес на имота: гр. ************, с площ: 1028 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: 2377, квартал 122, парцел I, при съседи:

***, ***, ***, ***, ***.

2/. Лек автомобил марка „Волво“, модел ХС90, с рег. № Х7507КН, с номер на рама ************, с местонахождение в гр. ************;

В първото съдебно заседание след влизане на решението по допускане на делбата, 1 проведено на 14.03.2023г., са приети за разглеждане в делбеното производство претенции по сметки, предявени от съделителя К. Т. В. срещу съделителя О. Ю. П., както следва:

1/. Претенция с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС – за присъждане на сумата 3393,50 лв. - главница, представляваща половината от направени необходими разноски, състоящи се в ремонт на съсобствения лек автомобил, извършен през август месец 2021 г., сумата 495,83 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 05.10.2021 г. до 14.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2023 г. до окончателното заплащане на задълженията.

В тази връзка съделителят К. Т. В. твърди, че след развода на страните (30.03.2021г.) направил необходими разноски по съсобствения лек автомобил, изразяващи се в заплащането на сумата 6787,00 лв. за извършен ремонт на автомобила, състоящ се следното:

Ремонт на двигател на стойност 3100 лв.;

Ремонт на турбина на стойност 1200 лв.;

Смяна на ремък – 3 бр. - на стойност 171 лв.;

Смяна на лагер на стойност 198 лв.;

Ремонт на ск. кутия/мозък на стойност 1500 лв.;

Смяна на шарнир – 2 бр. – на стойност 94 лв.;

Подмяна на моторно масло – 6 бр. – на обща стойност 168 лв.;

Смяна на маслен филтър на стойност 12 лв.;

Смяна на въздушен филтър на стойност 20 лв.;

Смяна на горивен филтър на стойност 24 лв.;

Смяна на тръба интерколектор на стойност 300 лв.

Ищецът В. твърди, че с нотариална покана, получена на 27.09.2021г. от ответника П., я поканил да му заплати половината от разноските, направени за ремонта на съсобствения им автомобил, но не получил плащане.

Ответникът П. оспорва така предявената претенция по сметки като неоснователна.

Твърди, че ремонт на автомобила не бил извършван, а представените от ищеца документи за извършването му били неистински, тъй като били с невярно съдържание. Твърди, че същите документи били изготвени след 13.09.2022г., когато В. получил изпратената му от П. нотариална покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения лек автомобил. Дори да бил извършен ремонт, П. не била уведомена от В. за необходимостта от такъв и не била одобрила направения разход, поради което не била обвързана от заплатените от ищеца суми за ремонт.

2/. Претенция с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС – за присъждане на сумата 236,64 лв., представляваща необходими разноски по делбените вещи, състоящи се в половината от общо заплатените от ищеца данъци за процесните лек автомобил и недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.03.2023 г. до окончателното й заплащане.

В тази връзка съделителят К. Т. В. твърди, че след развода на страните, заплатил данъци, такси и лихви върху тях, дължими за 2021г., в общ размер на 473,28 лв. Счита, че съделителят П. му дължи половината от тази сума, представляваща необходими разноски по процесните делбени вещи.

Ответникът П. признава така предявената претенция по сметки.

3/. Претенция с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.32, ал.2 от СК – за присъждане на сумата 1396,74 лв., представляваща половината от всички заплатени от ищеца суми по Договор за кредит с „Банка Пиреос България” АД от 04.07.2017г., за периода от 12.05.2021 г. до 14.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.03.2023 г. до окончателното й заплащане.

В тази връзка съделителят К. Т. В. твърди, че на 14.07.2017г. (по време на брака на страните) сключил с „Банка Пиреос България” АД (понастоящем „Юробанк България“ АД) Договор за предоставяне на потребителски кредит № 3413/CL/2017г., по силата на който банката му предоставила кредит в размер на 20000,00 лв. Част от този кредит ищецът 2 вложил в закупуването на процесния недвижим имот, като на 04.08.2017г. заплатил на продавача сумата 7877,00 лв., като аванс по договора за покупко-продажба, а на 17.11.2017г. му заплатил още 7877,00 лв. Остатъкът от този кредит бил използван за закупуването на процесното МПС.

След фактическата раздяла на страните (24.07.2020г.) изцяло ищецът заплащал дължимите по посочения договор за кредит месечни вноски. За периода от фактическата раздяла до 12.05.2021г. ищецът В. предявил срещу ответника П. иск за заплащане на половината от платените от него месечни вноски по договора за кредит, който иск бил уважен с Решение № 109/06.07.2022г. по гр.д. № 444/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, потвърдено с Решение по в.гр.д. № 550/2022г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

За периода от 12.05.2021 г. до 14.03.2023 г. ищецът заплатил по горепосочения договор месечни вноски в общ размер на 2793,49 лв. Ответникът П. му дължала половината от тази сума, равняваща се на претендираната сума от 1396,74 лв.

Ответникът оспорва така предявената претенция като неоснователна. Признава, че част от кредита в размер на 20 000,00 лв., а именно сумата 15 754,00 лв. (сбора на двете вноски от по 7877,00 лв.) била вложена в закупуването на процесния недвижим имот.

Твърди, че остатъка от кредита, а именно сумата 4246 лв. не била разходвана за семейни нужди.

4/. Претенция с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.32, ал.2 от СК – за присъждане на сумата 3998,17 лв., представляваща половината от всички заплатени от ищеца суми по Договор за кредит № CARU-************ от 08.11.2018г., сключен с „БНП Париба Парсънъл Файненс” С.А., клон България, за периода от 03.06.2021 г. до 03.01.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.03.2023 г. до окончателното й заплащане.

В тази връзка съделителят К. Т. В. твърди, че на 08.11.2018г. (по време на брака на страните) сключил с БНП Париба Парсънъл Файненс” С.А., клон България, Договор за потребителски кредит № CARU-************, по силата на който банката му предоставила кредит в размер на 13 000,00 лв. Този кредит ищецът също вложил в закупуването на процесния недвижим имот.

След фактическата раздяла на страните (24.07.2020г.) изцяло ищецът заплащал дължимите по този договор за кредит месечни вноски. За периода от фактическата раздяла до 03.06.2021г. ищецът В. предявил срещу ответника П. иск за заплащане на половината от платените от него месечни вноски по договора за кредит, който бил уважен с Решение № 109/06.07.2022г. по гр.д. № 444/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, потвърдено с решение по в.гр.д. № 550/2022г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

За периода от 03.06.2021 г. до 03.01.2023 г. ищецът заплатил по горепосочения договор за кредит месечни вноски в общ размер на 7996,35 лв. Ответникът П. му дължала половината от тази сума, равняваща се на претендираната сума от 3998,17 лв.

Ответникът оспорва така предявената претенция като неоснователна. Оспорва твърдението на ищеца, че полученият кредит бил вложен в закупуването на недвижимия имот и на автомобила. Признава, че с горепосочените съдебни решения П. била осъдена да заплати на В. сумата 1486,60 лв., представляваща половината от заплатените вноски по договора за кредит за периода от 24.07.2020г. до 04.06.2021г. Прието било в съдебните актове, че кредитът бил разходван за семейни нужди – покупка на недвижим имот.

Ответникът счита обаче, че мотивите на въззивното съдебно решение не обвързвали настоящия съд със сила на пресъдено нещо. Ответникът оспорва претенцията и по размер.

В първото съдебно заседание след влизане на решението по допускане на делбата, проведено на 14.03.2023г., са приети за разглеждане и претенции по сметки, предявени от съделителя О. Ю. П. срещу съделителя К. Т. В., както следва:

1/. Претенция с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС - за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения недвижим имот, за периода от 13.09.2021г. до 3

15.03.2022г., в размер на 2440,00 лв. - главница, мораторна лихва за периода от 15.03.2022г. до 13.03.2023г. в размер на 246,71 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2023г. до окончателното й изплащане.

В тази връзка съделителят П. твърди, че след развода на страните делбеният недвижим имот останал във владение на съделителя К. Т. В. и само той имал ключ за него.

С нотариална покана от 08.09.2021г., с рег. № 5175/2021г., том 1, № 181, по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК, П. поканила В. да й заплаща обезщетение за това, че е лишена от ползването на съсобствения им имот, в размер на 400,00 лева месечно. В. получил поканата на 13.09.2021г. С отговор на поканата от 15.09.2021г., с рег. № 5350/2021г., том 1, акт № 186, по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК, В. уведомил П., че имотът не може де се използва без извършване на довършителни работи и й предложил да й предостави ключ от него, като я поканил да стори това в кантората на нотариуса, без да посочи конкретна дата. От нотариуса било констатирано с констативен протокол от 15.03.2022г., че П. не се е явила в канцеларията му, за да получи ключ от имота.

Изложеното обосновавало правния интерес на П. да претендира от В. заплащане на обезщетение за ползването на имота, от което е била лишена за периода от 13.09.2021г.

(датата на получаване на поканата) до 15.03.2022г. (датата на констативния протокол).

2/. Претенция с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС - за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения лек автомобил, за периода от 13.09.2021г. до 25.10.2021г., в размер на 325,54 лв. – главница (след допуснато в о.с.з. изменение на размера на претенцията от 281,00 лв. на 325,54 лв.), мораторна лихва за периода от 25.10.2021г. до 13.03.2023г. в размер на 39,42 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2023г. до окончателното й изплащане.

Съделителят П. твърди, че след развода на страните съсобственият лек автомобил останал във владение на съделителя К. Т. В. и той активно го ползвал. С нотариална покана от 08.09.2021г., с рег. № 5175/2021г., том 1, № 181, по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК, П. поканила В. да й заплаща обезщетение за това, че е лишена от ползването на съсобствения им автомобил, в размер на 200,00 лева месечно. В. получил поканата на 13.09.2021г. С отговор на поканата от 15.09.2021г., с рег. № 5350/2021г., том 1, акт № 186, по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК, В. уведомил П., че „отново се налага автомобилът да бъде ремонтиран, като стойността на ремонтните работи ще възлиза на 5000,00 лв.“ и я поканил да й предостави ключ от него на 25.10.2021г. в кантората на нотариуса. Поради невъзможност да отдели средства за ремонтиране на автомобила П. не се отзовала на поканата и това било удостоверено от нотариуса в констативен протокол от 22.12.2021г.