Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 585 от 04.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 442/2023
Вид
Решение № 585
Подписан
04.05.2023
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Михаил Малчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000500442 по описа за 2023 година при участието на секретар Мария Крайнова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение 260026 от 06.01.2023 г. по гр.д. 7918/2020 Софийски градски съд, I гражданско отделение, 16 състав е осъдил на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД Столична община да заплати на В. Г. К. сумата от 30000 лева за неимуществени вреди – болки и страдания от телесно увреждане, настъпил на 15.02.2020 г. в резултат на падане в необезопасена дупка на ул. „Вита“ срещу бл. 149, вх. Б, ж.к. „Св. Троица“ ведно със законната лихва от 15.02.2020 г. до плащането. Срещу решението в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от ответника - с оплаквания за неправилност. Не бил доказан механизмът на получаване на травмата, датата и часът на увреждането на ищеца.

Неправилно било прието, че няма принос на пострадалия, а при евентуалност се твърди прекомерност на присъденото обезщетение. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Подаден е отговор от В. К. чрез упълномощения адвокат М. М., в който се твърди, че съдът правилно е преценил, че са налице елементите от състава на непозволеното увреждане.

Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател счита първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно, а определеното обезщетение за завишено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата с писмена молба иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 2 от ЗАдв.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

1

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от състава на непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната работа на Столична община като възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която се предполага и възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният резултат. Ако са налице тези елементи, спорно е какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и има ли принос на пострадалия за настъпване на вредите.

Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС №7/1958 г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на вреди , причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.

Настоящият състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по следните съображения. Свидетелят Н. Е. Й.- С. разказва, че по време на инцидента били заедно с ищеца, с когото са приятели от 20 години. Вървели са по ул. „Вита“ по тротоара, и ищецът паднал в една дупка, образувана от липсващи плочки и си е счупил крака. Паднал в дясната част на тротоара – имало дърво и клон, който излиза върху плочките. Кракът му е бил извъртян на другата страна, левият глезен ниско долу. Нямало е маркировка, която за покаже, че има дупка. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като са вътрешно непротиворечиви и се подкрепят и от представените от ответника снимки от Googlemaps от октомври 2019 г. и снимки, направени при проверка от служители на Столична община, район Илинден на 09.03.2021 г. В писмо на Столична община, район Илинден от 10.03.2021 г., съдържащо описаните снимки, представени в с.з. от 18.04.2022 г., е посочено, че като цяло тротоарът е в задоволително експлоатационно състояние, като се наблюдават неравности на тротоарната настилка, причинени от: 1. ежедневно неправомерно паркирани МПС върху тротоара; 2. коренова система на дърветата, растящи върху тротоара.

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р М. М., която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, ищецът е получил следните травматични увреждания: триглезенно счупване в ляво с частично изкълчване на глезенната става. Механизмът на получаване на този тип травматични увреждания е свързан със стъпване накриво, при което ходилото е завъртяно навътре, като могат да се получат при стъпване върху неравен терен по време на опорната фаза на походката. К. е обслужен по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където са направени ренгенографии, извършен е опит за наместване и е поставена гипсова лонгета. Впоследствие е постъпил в МБАЛ „Св. София“. На 17.02.2020 г. е проведено оперативно лечение – открито наместване на счупванията и фиксация с плака и винтове. Изводите на вещото лице са направени въз основа на епикриза от МБАЛ „Св. София“.

Безспорно е, че ищецът е паднал и си е счупил крака в гр. София, на тротоара на ул.

Вита“ Неоснователни са оплакванията, че не е ясно къде точно е дупката, къде точно е стъпил ищецът. Свидетелските показания са достатъчни, за да се приеме, че падането се е случило на тротоара на ул. „Вита“ в гр. София. Дали е било по-близо до единия или другия му край е без значение, тъй като ответникът отговаря за цялата площ на тротоара. Съгласно чл. 31 Закона за пътищата /ЗП/ изграждането, ремонтът и поддържането на общински пътища се извършва от общината. Организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата. предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да управлява 2 общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. В случая става въпрос за тротоар, а съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗП той е част от земното платно и от пътя. Той е публична общинска собственост, поради което общината носи отговорност за поддържането му във вид, който да позволява да се ползва безопасно.

Увреждането е настъпило в резултат на установено противоправно бездействие на нейни служители по отношение на задължението общинските улици и тротоари да бъдат достъпни и безопасни за придвижване от всички участници в движението. Тези задължения на общината са регламентирани в чл. 31 ЗП, чл. 48, т. 2, б. „а“ и б. „б“ППЗП, Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община, съгласно които разпоредби изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Чл. 31 от Наредбата изрично разпорежда, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища е задължение на Столична община. Съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии при планирането на пешеходната инфраструктура се спазват следните принципи:

1. безопасност; 2. достъпност, включително за хората с намалена подвижност; 3. непрекъснатост; 4. удобство; 5. привлекателност (чл. 33, ал. 1). А според ал. 3 тези принципи се приоритизират в зависимост от целта на маршрутите, като безопасността и достъпността са с най-висок приоритет. Общината не е изпълнила задължението си да осигури безопасна и достъпна среда. По делото не се установява обстоятелство, освобождаващо Общината от отговорност в конкретния случай за увреждането, претърпяно от ищеца вследствие спъване на тротоар с нарушена повърхност и необозначено препятствие. За да се освободи от отговорност, Столична община следва да докаже изпълнение на вменените по закон задължения за поддръжка и обезопасяване на тротоарите или да докаже вменяването на това задължение на друго лице, което в случая не е сторено.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че не е доказана причинната връзка като елемент от състава на безвиновната отговорност. Ответникът има задължение да поддържа тротоарите безопасни за движение по тях. Ищецът е паднал на необезопасен тротоар и е получил увреждане, като връзката между бездействието на служители на ответника и увреждането е пряка и причинна. Контролът както върху кореновата система на дърветата, така и по повод неправомерно паркиралите на тротоарите МПС, които самият ответник сочи като причина за състоянието на тротоара, са възложени на Общината. Отговорност за неправилно паркираните МПС следва да носи и държавата чрез Министъра на вътрешните работи, но отговорността е споделена и не е причина за намаляване или изключване на отговорността на Общината по настоящото дело.

По повод размера на обезщетението за справедливост съдът намира следното. От заключението на СМЕ на специалиста ортопед-травматолог се установява, че при падането ищецът е получил триглезенно счупване в ляво с частично изкълчване на глезенната става.

Фрактурата засяга външния глезен на нивото на синдесмозата, вътрешния глезен и задния триъгълник на голямопищялната кост. Скочната кост е изместена навън и глезенната става е в положение на частично изкълчване. Последователно е наместен задният триъгълник и вътрешният глезен, и са фиксирани с 3 бр. спонгиозни винтове с прекъсната резба, извършен е кожен шев на раните. Поради разкъсване на синдесмозата е поставен и супрасиндесмален винт.

Съгласно заключението на медицинската експертиза, в острия период болките са били много силни, поради разкъсване на периоста, разместване на костните фрагменти и изкълчване на ставата. След гипсирането, болките са нараствали във връзка с увеличаването на фрактурния хематом и травматичния оток на меките тъкани. Постоперативно ищецът е 3 имал силни болки, свързани с проникването през меките тъкани, наместването и фиксацията на фрактурите, оперативния хематом и оток, бил с патерици 75 дни по данни на ищеца, провеждал е рехабилитация и балнеолечение. В периода на рехабилитация болките се определят от преодоляване на контрактурата в глезенната става, подобряване на тонуса и обема на мускулите, както и при възстановяване на походката. Възстановителният период е около 8 месеца и протекъл без усложнения. При прегледа вещото лице е установило, че активните движения в глезенната става са възстановени в пълен обем и има лека болка при максимално повдигане на пръстите на ходилото нагоре. Няма данни за съдови смущения в крайника. Липсват остатъчни последици ( патоморфологични и функционални) във връзка с претърпяните травматични увреждания.

Според показанията на свидетелката близо година ищецът не бил излизал от вкъщи, защото не е можел да си стъпи на крака. Преди е бил активна личност, а сега не може да ходи много. Търпял е силни болки, като непрекъснато е приемал болкоуспокояващи - аулин, темпалгин и оки. Съдът кредитира показанията относно търпените болки, доколко са в синхрон със СМЕ, но не и относно факта, че не е излизал една година от дома си и че понастоящем не може да ходи много. Самият ищец твърди, че движенията на глезенната става са били затруднени няколко месеца, а не цяла година. Вещото лице посочва възстановителен период от 8 месеца, но не дава заключение, че през този период не е можел да стъпва на крака си и да излиза.