Решение № 455 от 27.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Бургас, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100500219 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е въззивна жалба от С. Д. Д. ЕГН ********** с поС.ен адрес: гр. Б., ж.к.“И.“, бл.**, вх.*, ет. *, чрез процесуален представител адв. Сава Каров от БАК с посочен съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Пиротска“ № 26, офис № 2 против решение № 2892/15.12.2022 год. по гр.д.№ 3938/2022 год. по описа на Бургаския районен съд, в частите, с които:

-е отхвърлен иска за осъждане на Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 500 лв. до пълния заявен размер от 5001 лв., и - е отхвърлен иска за осъждане на Прокуратурата на Република България за за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над уважения размер от 800 лв. до пълния заявен размер от 1000 лв., като е намален и размера на присъдените разноски.

1

Въззивникът твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, като постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, нормалната логика и идеите залегнали в ЗОДОВ и КЗПЧОС.

Твърди, че определеният размер за обезщетение на неимуществените вреди е несправедлив поради несъобразяване с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като е необосновано занижен, без да отчита релевантната съдебна практика, обстоятелството, че ищецът не е дал повод за образуваното срещу него наказателно производство и негативното влияние върху психическото и физическото му съС.ие, което е оказало неоснователно повдигнатото срещу него обвинение в извършването на престъпление, производството по което е било прекратено. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на възраженията.

Твърди несправедливо и необосновано занижаване на размера на дължимите имуществени вреди относно разходите за пътуване до Пловдив и размера на адвокатското възнаграждение. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за цялостно уважаване на предявените искове в претендираните размери, ведно със законните лихви, както и за присъждане на пълния размер на направените по делото разноски.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Прокуратурата на Република България.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

С решението в обжалваните части Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които исковете са уважени до размера от 500 лв. за неимуществените вреди и до размера от общо 800 лв. – за имуществените вреди, ведно със законните лихви.

В открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа изразеното становище, прави искане за уважаване на въззивната жалба и за присъждане на пълния размер на съдебните разноски за двете инстанции.

С депозираното писмено становище въззиваемият е направил искане за 2 оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението в обжалваните части, както и евентуално искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение платено от насрещната страна.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Решението в обжалваните части е постановено по исковите претенции на ищеца С. Д. Д., ЕГН **********, срещу ответника - Прокуратурата на Република България, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, в размер на 5001 лв., и обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 1000 лв. от които 600 лв.

– платено адвокатско възнаграждение за защита на ищеца в досъдебното производство и 400 лв. – разходи във връзка с две пътувания до гр.Пловдив по повод на досъдебното производство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на исковете на 20.06.2022 год., до окончателното им изплащане.

При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира, че решението е валидно, а в обжалваната част - допустимо.

На базата на събраните пред районния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно от приетото като доказателство ДП № 582/2020г. по описа на II РУ – гр. Пловдив, пор. № 5892/2020г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, на осн. чл.212, ал.1 от НПК е било образувано досъдебно производство за това, че “на 31.05.2020 г., в гр. Пловдив са скрити чужди документи, а именно: международна товарителница /CMR/ № 1.B3074/2020/SE, международна товарителница /CMR/ № 2.B3074/2020/SE, международна товарителница /CMR/ № 3.B-3074/2020/SE, международна товарителница /CMR/ № 4.B-3074/2020/SE, международна товарителница /CMR/ № 5.B3074/2020/SE, принадлежащи на „ВИ ПАЛОС ТРАНС“ ООД – гр. Пловдив с цел да причини вреда на дружеството – престъпление по чл. 319 НК”. Съгласно изискванията на чл.214, ал.3 от НПК, в акта за образуване на досъдебно производство не са били посочени имената на лицето, за 3 което има данни, че е извършило престъплението. Първото процесуално действие извършено спрямо ищеца по досъдебното производство е на 31.07.2020 год. в гр.Бургас, когато от него са били снети обяснения. С постановление от 21.12.2020 год. С. Д. е привлечен в качеството на обвиняем и спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата обвинението е предявено и ищецът е разпитан в качеството му на обвиняем в присъствието на защитника – адв. Сава Каров - БАК. Последвало е събиране на писмени доказателства и разпити на свидетели. С постановление от 20.05.2021 г. от прокурор при Районна прокуратура - Пловдив наказателното производство по ДП № 582/2020г. по описа на II РУ – гр. Пловдив, пор. № 5892/2020г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив срещу ищеца е прекратено на осн. чл.243, ал.1 , т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК – т.е. поради това, че деянието не съставлява престъпление. Постановлението за прекратяване на наказателното постановление е било обжалвано от ищеца по делото, с искане за изменение на основанието за прекратяването му, като с определение влязло в сила на 03.03.2022 год. постановлението е потвърдено.

По делото е разпитана като свидетел с. на ищеца Б. Ж. Д.а, която сочи, че той си намерил работа като международен шофьор чрез обява в сайт в интернет, в която било обявено трудово възнаграждение в размер на 2400 евро, но се прибрал „уморен, огорчен и без пари“. Подал жалба в ИТ след което му превели половината – около 2000 лв., а останалата част от обявеното възнаграждение ищецът не получил. Свидетелката сочи, че документи на работодателя действително се намирали у съпруга й. Във връзка с досъдебното производство се наложило два пъти да се пътува до Пловдив, за което ищецът заплатил по 300 лева, или общо 600 лева за адвокатски възнаграждения на адв. Сава Каров, както и 200 лева за транспортни разходи.

Свидетелката сочи, че ищецът е изживял силно притеснение, защото срещу него е било повдигнато обвинение.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ / е предвидена отговорност за държавата, за вреди причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

4

По делото се установи, че по отношение на ищеца е било повдигнато обвинение в престъпление, като наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е престъпление, тъй като е малозначително.

Установена е твърдяната от ищеца хипотеза по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, която е основанието за присъждане на обезщетение за вредите, настъпили като пряка и непосредствена последица от действията на ответника по повдигане и поддържане на незаконното обвинение.

Ищецът твърди, че е изпитал сериозни душевни тревоги, стрес и притеснения, което променило психиката му, повлияло негативно на начина му на живот, на семейството и работата му. Твърди също, че разходите които е направил във връзка с повдигнатото обвинение са били неоправдани и предизвикани от неоснователните действия на ответника, поради което претендира присъждане на обезщетение и за имуществени вреди.

Настоящият съд споделя приетото с Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК и други съдебни решения на ВКС цитирани в него, Определение № 293 от 1.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4062/2018 г., IV г. о., ГК, и др., по въпроса за доказването на вредите, причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение.

Формираната трайна и непротиворечива съдебна практика приема, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, е притеснено и тревожно, чувства се несигурно, накърнява се социалното му общуване, като се търпят и неудобства от социален и битов характер. Ето защо, не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно преживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам и др. под. Само когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства или личността на увредения, те подлежат на обезвреда при съответното успешно проведено пълно главно доказване от ищцова страна. Съдебната практика приема, че дори да не са представени доказателства за претендираните вреди, обезщетение за тях следва да се определи, тъй като е нормално наказателното 5 преследване да се е отразило негативно на психиката и личния живот на ищеца. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че той е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Ето защо дори само фактът на незаконното обвинение е достатъчен за да се приеме за установено, че ищецът е претърпял обичайните неимуществени вреди представляващи негативни преживявания - душевно страдание, неудобство, безпокойство и др., в резултат на негативното въздействие, което неоснователно повдигнатото обвинение е оказало върху сферите от неговия живот, като в случая твърденията на ищеца за нарушено психическо равновесие, изпитван стрес и безпокойство в пряка причинно-следствената връзка с действията на ответника по повдигнатото обвинение се установяват и от свидетелските показания на свидетелката Д.а.

Предвид горното са налице предпоставките за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Обхватът на неимуществените вреди не може да бъде изцяло формално съизмерен, тъй като се касае за субективно отражение върху личността и преживяванията на пострадалия. Законодателят въвежда принципа, че обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Както е посочено в ППВС № 4 / 23.12.1968 год., понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. От една страна справедливото обезвъзмездяване се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики, каквито са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, отнесени към тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство.