Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5479 от 15.08.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 11428/2015
Вид
Решение № 5479
Подписан
15.08.2018
В сила
21.01.2021
Състав
ЕЛЕНА ЕВГЕНИЕВА МАВРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 108 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 113 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 114 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114 т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114 т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 116 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ гр.София, 15.08.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА МАВРОВА при участието на секретаря Александрина

Пашова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11428 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).

Ищцата С.Г.И. твърди, че на 20.04.2015 г., около 16:50 ч., в гр. София, водачът на лек автомобил „Пежо Партнер с per. № ******* - Й.К.И. е реализирал ПТП в района на бул. „Царица Йоанна"№ 60, като е блъснал преминаващия платното за движение на бул. „Панчо Владигеров“ с посока от ляво на дясно спрямо посоката на автомобила пешеходец Г.И.Г.. Сочи, че вследствие на удара пешеходецът, баща на ищцата, е получил тежки увреждания и впоследствие е починал, като вина за инцидента има водача на автомобила, който виновно е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 116 от Закона за движение по пътищата. Поддържа, че в резултат на ПТП търпи неимуществени вреди – емоционални болки и страдания от загубата на своя баща. Излага, че към датата на увреждането за автомобила, причинил инцидента, е налице валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“ с „ДЗИ – О.З.“ ЕАД. Моли съдът да осъди ответника да ѝ заплати сумата от 170 000 лв. за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на баща й, настъпила в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие, ведно с лихвата върху тази сума от датата на деликта - 20.04.2015г.

Ответникът „ДЗИ - О.З.“ ЕАД счита иска за неоснователен. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования при него водач на лекия автомобил. Релевира възражение за съпричиняване от починалия, който като пешеходец е нарушил разпоредбите на чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, предприемайки пресичане на забранено място, оградено с мантинели и въпреки че в близост е имало пешеходна пътека и светофарна уредба, както и че пресичащият е употребил алкохол. Счита, че претендираното обезщетение е в завишен размер.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чийто кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител, както и лицата, посочени в ТР от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Ето защо, те са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между този водач и ответника - застраховател. На доказване от негова страна подлежи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и починалия.

От удостоверение за смърт от 22.04.2015 г. и от удостоверение за наследници №ГР-14-1527(1) от 30.04.2015 г., и двете издадени от община Столична, район „Люлин“, се установява, че Г.И.Г. е починал на 21.04.2015 г., а ищцата е негова дъщеря.

Свидетелят

Й.К.И. – водач на лекия автомобил „Пежо“, заявява, че в момента на ПТП е управлявал автомобила си по бул. „Панчо Владигеров“ в посока бул. „Царица Йоана“ и на около 50 метра от кръстовището внезапно пред него е изскочил пешеходец, пред който свидетелят не успял да спре и блъснал. Твърди, че булевардът в неговата посока на движение е с четири платна, отделени с мантинела, като той се е движил в най-крайната дясна лента, а останалите три ленти били задръстени с коли, които чакали на червен светофар. Сочи, че светофарът за него е светел зелено и се е движил с около 50 км/ч., като трафикът е бил интензивен и автомобилите вляво от него се движели изключително бавно. Твърди, че в съседната лява лента е имало голям автомобил – бус, който ограничавал видимостта му, като е забелязал пешеходеца едва, когато е изкочил пред колата му в посока отляво надясно.

Свидетелят

Н.Д.М. заявява, че е станал очевидец на процесното ПТП, докато се е движил с мотоциклета си между първата и втората лента на бул. „Панчо Владигеров“ със скорост 40-45 км/ч. Твърди, че е бил изпреварен от бял автомобил от дясната му страна, и в същия момент видял възрастен човек да пресича по неправилен начин в дупката, която се е била образувала между мантинелата и оградата. Сочи, че е задействал спирачките и е чул тъп удар, след което забелязал, че белият автомобил е ударил пешеходеца. Заявява, че пострадалият се е движил с нормален ход, като е бил видим за останалите участници в движението. Твърди, че на мястото на удара не е имало бял бус, тъй като в противен случай свидетелят би се ударил в него при спирането.

Свидетеля

С.И.И. заявява, че се е возил в л.а. „Пежо“, когато са ударили пешеходеца Г. с около 50 км/ч., като към момента движението е било изключително интензивно.

Твърди, че починалият се е появил внезапно и не са го видели преди удара, а на мястото не е имало пешеходна пътека. Не си спомня категорично дали бусът от лявата им страна е бил товарен.

Въз основа на данните от констативния протокол, скицата на местопроизшествието, свидетелските показания в настоящото производство са приети първоначална и допълнителна автотехнически експертизи, които сочат следния механизъм на автопроизшествието:

На 20.04.2015 г. около 16:50 ч. в гр. София по бул. „Панчо Владигеров” в крайната дясна от четири пътни ленти се е движел л.т.а. „Пежо Партнер”, per. №*******.

Посоката на движение е била от бул. „Сливница” към бул. „Царица Йоана“. Според първоначалната САТЕ в района на № 60 скоростта на автомобила е била около 60 км/ч., а според повторната - не по-малка от 72 км/ч. Районът е бил с добра видимост, слънчево време, сухо пътно платно. Пешеходецът е навлязъл на платното за движение и предприел пресичане от ляво надясно спрямо посоката на автомобила. ПТП е настъпило върху най - дясната лента, считано за посоката на движение на автомобила, като последният удря пешеходеца с предната си част. На мястото е имало мантинела с ограждения, разделящи пътните платна за движение в двете противоположни посоки. На около 66 метра след мястото на удара е имало кръстовище с пешеходна пътека и светофарна уредба, като не са били поставени пътни знаци, регулиращи скоростта. Според първоначалната САТЕ при наличие на спрял автомобил в лявата лента, водачът на л.а. „Пежо“, при скорост от 60 км/ч. е имал възможност да спре преди мястото на удара, ако пешеходецът се е движил с бавен и спокоен ход, като при бърз ход ударът е бил непредотвратим. Според вещото лице при бърз ход на пешеходеца и скорост в рамките на разрешената от 50 км/ч. ударът също е бил предотвратим.

Съгласно допълнителната САТЕ при скорост на автомобила от 72 км/ч. и ако от лявата му страна е бил спрян микробус, ударът е бил предотвратим при спокоен ход на пешеходеца и непредотвратим при бърз ход, като независимо от хода на пешеходеца, ударът е бил предотвратим при положение, че не е имало микробус в лявата лента за движение. Посочено е също така, че при движение със разрешената скорост от 50 км/ч. на автомобила, ударът с пешеходеца е могъл да бъде избегнат във всички случай на движение на последния.

Според приетата съдебномедицинска експертиза травмите получени от пешеходеца в резултат от процесното ПТП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата впоследствие смърт, като с оглед характера им е възможно летален изход да настъпи и при скорост по-ниска от 50 км/ч. Няма данни в кръвта на починалия да са открити следи от алкохол.

По делото е представена влязла в сила Присъда №53/24.02.2016 г. по НОХД №4072/2015г., по описа на СГС, с която подсъдимият Й.К.И. е признат за невинен в това, че на 20.04.2015 г., в гр. София, при управление на л.а. „Пежо Партнер с per. № *******, нарушавайки правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, да е причинил по непредпазливост смъртта на Г.И.Г., настъпила на 21.04.2015 г.

Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Задължителната сила на присъдата се простира до деянието, което е включено в състава на престъплението, за което е оправдан дееца, от обективна страна. За останали извън пределите фактите, включени състава на престъплението от обективна страна, за гражданския съд не съществува ограничение да приеме, че същите не са били, респ. са били извършени от дееца, като съобрази тяхното значение за гражданския спор.

В случая с присъдата на наказателния съд водачът на л.а. „Пежо“ е оправдан по повдигнато му обвинение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като видно от мотивите, въпреки констатираното шофиране със скорост над позволената от 50 км/ч., наказателният съд е стигнал до извод, че липсва причинна връзка между избраната превишена скорост и настъпилата смърт. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че в настоящото производство се доказва вината на водача на лекия автомобил „Пежо“ – Й.И. за настъпването на процесното пътнотранспортното произшествие, който е нарушил правилото на чл.

20, ал. 2 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отнасят като общ към специален състав, като различието се свежда единствено до конкретната величина на избраната от водача скорост.

Надвишаването на съответния нормативно фиксиран предел на скоростта е въздигнато в специален състав заради особеното значение на скоростта като фактор за безопасността на движението. Липсва обаче правно основание задълженията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП да не бъдат отнесени към водачите, които се движат с неразрешена по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП скорост. Ето защо и съдът намира, че ако не е налице причинно-следствена връзка между превишената скорост на движение и настъпилите общественоопасни последици, както е прието в присъдата на наказателния съд, отговорността на водача може да бъде преценена с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, доколкото посочените в тази разпоредба изисквания се отнасят до всички пътни обстановки по време на движение, включително и в хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Последната разпоредба обхваща и ситуациите на движение с неразрешена скорост, при които не отпада задължението на водачите да съобразяват всички конкретни фактори, свързани с безопасността на трафика.

Съгласно двете изслушани автотехнически експертизи при скорост в рамките на разрешените 50 км/ч. водачът е могъл да предотврати удара, независимо дали до него е имало спрял бус, ограничаващ видимостта му, т.е. била е налице обективна възможност ПТП да бъде предотвратено от Й. К.. Отделно от това, съдът кредитира показанията на свидетеля Н.Д., че не е имало спрял бус до л.а. „Пежо“, а не тези на свидетеля – делинквент Й.К.И.. От една страна, свидетелят Д. е наблюдавал цялостната пътна обстановка, позволила му да избегне сблъсъка с пешеходеца, поради което и твърденията му, че ако в действителност е имало бял бус до л.а. „Пежо“, то мотоциклетът на свидетеля Д. би се ударил в него при спирането му, съдът намира за правдиво, а от друга страна при преценката на показанията на свидетеля И., съдът отчита, че последният като вода на л.а.

„Пежо“ има интерес да твърди факти, които да оневиняват поведението му. Следва да се отбележи и, че според свидетелските показания наН.М. пешеходецът е бил видим още от момента, в който е прескочил мантинелата и е стъпил в най-лявото платно за движение, поради което е успял да спре преди удар с него, а възприятието на водача И., че починалият е изскочил внезапно пред автомобила му е резултат от несъблюдаването му на цялостната пътна обстановка във всички ленти за движение, като в случай на необходимост е следвало да намали скоростта си или да спре, когато възникне опасност за движението, какъвто е бил процесния случай. Ето защо и водачът на лекия автомобил виновно е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не се е движил със скорост, съобразена с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно по делото се установява, че пешеходецът е пресичал на нерегламентирано място, на което поначало не се очаква появата му, но предвид, че шофирането се осъществява в градски условия и в светлата част на денонощието, съдът намира, че появата на пешеходец на пътното платно на булеварда е житейски възможна и съставлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Отделно от горното, съдът намира, че в случая водачът на л.а. „Пежо“ не е спазил и задълженията си по чл. 116 от ЗДвП, съгласно който водачът на превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.