Решение № 321 от 28.07.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 424/2023
- Вид
- Решение № 321
- Подписан
- 28.07.2023
- В сила
- 28.07.2023
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
- Член 59, ал. 5 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 321 гр. Перник, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500424 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 326 от 28.03.2023 г. по гр.д. № 5492/2021 г. Пернишкият районен съд, е изменил на основание чл. 150 СК размера на издръжката, определена с Решение № 98/30.08.2021 г., постановено по гр.д. № 226/2021г. на РС-Брезник, с което А. С. С., ЕГН:
********** е осъден да заплаща на малолетното дете ***, ЕГН: ********** и на малолетното дете ***, ЕГН: ********** чрез тяхната майка и законен представител М. К. С., ЕГН: **********, като го увеличил от 200 лв. /двеста лева/ на 350 лв. /триста и петдесет лева/ месечно на малолетното дете ***, и го увеличил от 200 лв. /двеста лева/ на 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/ месечно на малолетното дете ***, считано от датата на подаване на исковата молба -19.10.2022 г. до навършване пълнолетие на децата или до настъпване на друга законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане. С Решението съдът е отхвърлил предявения иск по отношение на малолетното дете *** за разликата над 350 лв. до пълния претендиран размер от 500 лв. като неоснователен. Отхвърлен е и предявения иск по отношение на малолетното дете *** за разликата над 450 лв. до пълния претендиран размер от 500 лв. като неоснователен. Със същото решение в тежест на страните са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.
1
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, А. С., чрез адв. Р. е обжалвал решението в уважителната част, като същото е оспорено и в частта за разноските. Наведени са твърдения, че същото е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че Районен съд- гр. Перник е постановил своето решение без да са преценени всички обстоятелства относно нуждата на лицата, които получават издръжка и възможността на лицето даващо издръжка. Намира, че първата инстанция е трябвало да вземе предвид всички фактори, от които зависи тяхната достоверност и да изложи в мотивите на решението си защо кредитира едни свидетелски показания и защо отрича доказателствената сила на други показания. В продължение сочи, че свидетелските показания на ищцовата страна, а именно И. Г. и Р. М. са противоречиви и не дават никаква яснота по спорните въпроси в първоиистанционното производство, а напротив задълбочават съмненията относно искреността на майката по отношение нуждата от увеличаване на издръжката за двете деца. Намира, че свидетелите на ответната страна М. и С. са дали еднопосочни показания и по категоричен начин с тях се установява, че бащата полага всички необходими грижи по отношение на двете деца, както и че се стреми да бъде пълноценен родител и да участва активно в тяхното израстване и възпитание. На следващо място отбелязва, че съгласно правната доктрина, критериите от които се води съдът при определяне размера на издръжката, са установени в разпоредбата на чл. 142 СК с оглед постигането на баланс между интересите на дължащия и имащия право на издръжка.
Сочи, че в хода на съдебното дирене не са зачетени правата на бащата, тъй като съдът не е възприел многобройните доказателства, установяващи невъзможността на ответника да заплаща претендираното увеличение на присъдената месечна издръжка. Въз основа на подробно изложени съображения се моли съда да постанови решение, с което да бъде отменен първоинстанционния акт, а предявените с исковата молба претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.
По така депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от М. С., като майка и законен представител на малолетните деца – *** и ***, чрез адв. К., която оспорва изцяло жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилна преценка на събраните в хода на производството доказателства. Прави възражения по изложените в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното решение, като допълва, че по делото категорично било установено, че ответника получава добри доходи, няма други деца, за които да полага грижи и определената от съда издръжка не би го затруднила. В заключение прави искане за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
2
Установява се безспорно от събраните в първоинстанционното производство доказателства, че с Решение № 98/30.08.2021 г. по гр.д. №226/2021г. на РС-Брезник родителските права спрямо родените от брака малолетни деца *** и *** са предоставени за упражняване на майката М. К. С. и е определено местоживеене на децата при тяхната майка, а на ответника - бащата А. С. С. е определен режим на лични контакти с децата и е осъден да заплаща за всяко от двете деца издръжка в размер на 200 лв. месечно. С това решение е предоставено ползването на семейното жилище на ответника - бащата А. С. С..
Малолетното дете *** е родено на *** г. и през настоящата учебна година 2022г./2023 г. е ученик в *** клас в ***, а малолетното дете *** е родено на *** г. и през учебната 2022/23 г. е ученичка в * клас на ***. Двете деца след развода на родителите им са напуснали семейното жилище и са започнали да живеят съвместно с тяхната майка в жилище, закупено с изтеглен от нея ипотечен кредит, за който същата плаща ежемесечна погасителна вноска в размер на 494,01 лв. Бащата е останал да обитава сам семейното жилище.
Пред РС са събрани писмени и гласни доказателства, приет е социален доклад, въз основа на които доказателства РС е направил фактическите си констатации, изложил е подробни мотиви, съобразявайки доказателствата по делото, извършвайки съвкупна преценка на релевантните обстоятелства.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства и направените фактически констатации въз основа доказателствата в първата инстанция, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства и препраща към тях, на осн. чл. 272 ГПК.
Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата първоначално присъдената издръжка може да бъде изменена при наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки /т.19 ППВС № 5/16.11.1970г./.
Въззивният съд намира, че в случая е налице една от алтернативните предпоставки за изменение на вече определена издръжка, а именно – изменение на потребностите на децата, тъй като от предходно постановеното Решение № 98/30.08.2021 г. по гр.д. №226/2021г. на РС-Брезник, с което е определена издръжка за малолетното дете ** от 200 лв. и за малолетното дете ** от 200 лв. е изминал период от близо 2 години, което безспорно се свързва с нарастване на възрастта на децата – * и ** години, а от там и с увеличаване на разходите по отглеждането им – храна, дрехи, лекарства, обучение, учебни пособия и др.
Отделно от това издръжката на децата следва да бъде в такъв размер, при който да служи не само за задоволяване на необходимия минимум от нуждите им, но също и такива за занимания, свързани с техните специфични потребности съобразно възрастта и интересите им. Децата са растели, развивали са се както физически, така и социално и ежедневните им 3 нужди са нараснали. Променил се е и жизненият стандарт в страната. Поради тези съображения съдът намира, че действително е налице изменение на обстоятелствата и следва размерът на издръжката да бъде изменен.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т. н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК обаче визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на предпоставката "ненавършило пълнолетие дете". Закрепеният в чл. 142, ал. 2 СК законодателен подход е насочен към определяне на една минимална сума за издръжката на всяко дете, чието осигуряване е безусловно задължение на родителя, независимо дали това ще е за сметка на неговата собствена издръжка. Липсва законово правило обаче, че при получаването на минимален доход задълженият да издържа детето си родител следва да заплаща тъкмо минималния размер на издръжката или сума около този минимум.
По отношение нуждите на децата, имащи право на издръжка, по делото се установява от събраните пред РС писмени и гласни доказателства и социален доклад, че детето *** през настоящата учебна година 2022г./2023 г. е ученик в *** клас в ***, а малолетното дете *** през учебната 2022/23 г. е ученичка в * клас на ***. В този времеви диапазон, както е всеобщо известно, е налице повишаваща се нужда от средства, свързана с израстването на организма, разширяването на социалния кръг на личността, различни образователни потребности и техните ежедневни битови потребности са се повишили съществено и трайно.
При предходното определяне на издръжката, детето ** не е посещавало учебно заведение, а към момента е ученик в *** клас. Този факт сочи, че детето е с нараснали не само битови, но и социални потребности. За учебния процес е необходимо закупуване не само на нови дрехи и обувки, но и редица допълнителни учебни помагала и пособия. Установи се, че са необходими повече средства и за извънкласните занимания на детето, като тренировките по футбол и уроците по английски език, а също така и за ежедневното осигуряване на джобни пари. Видно от гласните доказателства, както и от писмените доказателства майката е заплатила такса в размер на 55 лв. на *** за уроци по английски език на детето ** и такса в размер на 60 лв. за тренировките на детето по футбол във Футболен клуб *** или общо 115 лв. месечно за извънкласните занимания на детето. Същото видно от социалния доклад детето ** има здравословен проблем с ***, които е наложил медицински изследвания.
Налице е и съществено изменение на обстоятелствата и по отношение на детето **, което е 4 на ** г. и му предстои кандидатстване в гимназия, поради което видно от гласните доказателства и от социалния доклад му се налага да посещава частни уроци по български език и математика по два пъти седмично, като цената на един урок е 20 лв. Видно от гласните доказателства и от писмените доказателства майката е заплатила такса от 60 лв., за да тренира детето ** във волейболен клуб *** и такса от 80 лв., за да посещава детето курсове по английски език във ***.