Протоколно определение № 4644 от 26.08.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 4644 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Съдебни

Искра Цв. П. заседатели: Десислава К. Николова при участието на секретаря Виолета Оск. Медина и прокурора Т. Ив. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно наказателно дело № 20231100204869 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:17 часа се явиха:

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ УВЕДОМЯВА страните, че съгласно Заповед РД-01-1336/07.03.2025 г. на Председателя на СГС, с която са утвърдени Вътрешни правила за изготвяне, съхранение, използване и унищожаване на звукозаписи на откритите съдебни заседания по делата на СГС, за целите на съставяне от съдебния секретар на протокола от днешното с.з. по настоящото производство, с пълно, точно и изчерпателно съдържание съгласно чл.311, ал.1 НПК, чрез максимално прецизно и достоверно пресъздаване на обстоятелствата, подлежащи на отразяване в протокола от съдебното заседание, ще се извърши звукозапис на заседанието, който да послужи в помощ на съдебния секретар при изготвяне на протокола от това съдебно заседание, в която връзка ЗАПИТВА страните – възразяват ли срещу този запис.

СТРАНИТЕ /поотделно/: НЕ възразяваме да се изготви звукозапис на заседанието, който да се използва за нуждите при изготвяне на протокола.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ УВЕДОМЯВА страните, че след изготвяне на протокола от днешното с.з., както и след изтичане на срока, регламентиран в чл.312, ал.1 НПК, този звукозапис ще бъде унищожен.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ РАЗПОРЕЖДА да бъде

1 изготвен звукозапис по време на провеждане на днешното съдебно заседание.

ОСЪДЕНАТА Д. Х. Й. /А./ – редовно призована, явява се лично и с адв. М. В. – от АК – Велико Търново, н а д л е ж н о упълномощен защитник на осъдената, с представено по делото пълномощно.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице абсолютни процесуални пречки за даване ход на делото. Ще се опитам да аргументирам позицията си накратко. Според мен, настоящият Съд не се явява компетентен да разгледа и реши въпроса, поставен с внесеното Предложение от СГП. В действителност, съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от НПК, при определяне на общо наказание по отделни дела, за които има влезли в сила присъди и същите са постановени от различни Съдилища, компетентен е Съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. В конкретният случай, видно от Справката за съдимост, се установява че последната влязла в сила присъда по отношение на Д. Х. Й. е присъдата на чужд Съд, а именно – на Апелативен Съд – Бреша, Италия, която е влязла в законна сила на 28.07.2017 г. Следва обаче да се вземе предвид, че тази Присъда е преминала през процедура за признаване и изпълнение на същата, като е видно, че с Решение № 371/19.05.2023 г., постановено по НЧД № 1774/2021 г. на СГС, същата е призната за изпълнение на територията на Република България, като е видно, че престъплението за което Й. е осъдена, кореспондира на правна квалификация по чл. 198 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК на РБ. Във връзка с горното считам, и преди всичко с оглед правната квалификация на деянието считам, че СГС не се явява компетентен да разгледа и реши въпроса за определяне на общо най-тежко наказание, доколкото родово компетентния Съд за извършено престъпление в тази норма, се явява Районен съд, като съответно териториалния компетентен Районен съд, доколкото Д. Й. има адрес в гр. София, а и на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК, би се явил СРС, а именно – Съдът при местоживеене на лицето ако е български гражданин.

В конкретния случай считам, че самото Решение на СГС, с което е призната за изпълнение така посочената чужда присъда, покрива един различен институт и не това Решение е определящо по отношение както на датата, така и на родовата компетентност за извършеното престъпление. В действителност, в конкретния случай тази чужда Присъда е последната по дата, но не в случая това е важното, а важното се явява, че престъплението е родово подсъдно на различен по степен съд. В тази връзка, мога да посоча и да представя на Съда и съответна съдебна практика, която според мен категорично и еднозначно решава въпроса по този начин, като например Решение № 55/24.01.2024 г. на ВКС по НД 1006/2023 г. на 3-то НО, където при подобен случай е посочено, че дори би се явило съществено нарушение горестоящ Съд да изземе компетенциите на долустоящ, по сходен на настоящия случай, както и Определение № 91/ 16.09.2020 г. на ВКС по ЧНД 529/20202 г. на 2-ро НО, където е решен повдигнат спор за подсъдност между 2

Окръжен и Районен съд по идентичен, според мен с настоящия, случай и където именно СГС подробно е аргументирал и извел позиция, споделена и от Върховната инстанция, че в случая Районен съд се явява компетентен да реши въпроса за определяне на едно общо най-тежко наказание. В този смисъл е и Определение № 295/07.06.2024 г. на ВКС по ЧНД 510/2024 г. на 3-то НО.

Обобщено ще кажа, че се касае за два отделни института и те са рамкирани в отделни Рамкови решения, а именно – 2008/909/ПВР на СЕС, което е свързан с признаването и изпълнението на присъди, постановени от чуждестранен Съд и транспонирано в Специалния закон, по който се извършва тази процедура, както и по отношение на последиците вече от евентуално издадена чуждестранна Присъда, които са засегнати в Рамково Решение 2008/675/ПВР на СЕС, което в най-пълно е транспонирано от българската държава в нормата на чл. 8, ал. 2 от НК и съобразно което чуждата Присъда поражда последиците на Присъда, постановена от националния Съд, и е в зависимост дали е преминала дори процедурата за признаване и изпълнение, която касае всъщност само изпълнението на тази Присъда на територията на страната, но не и самите последици, които тя би породила, т.е. в случая дори да не беше призната тази Присъда, тя би могла да се кумулира и в тази връзка считам, че следва това дело да се прекрати и да се изпрати на компетентния Съд, който в случая е Софийския Районен Съд.

АДВ. В.: Аз считам, че въпроса поставен по този начин, е спорен.

Действително, съгласно процесуалните разпоредби компетентен да извърши кумулиране на наказание по чл. 306, ал. 1 т.1 от НПК е Съдът, който е постановил последната Присъда, без значение дали той е Окръжен, Градски или Районен съд. Но с Ваше Решение от 19.05.2023 г., постановено по НЧД 1774/2021 г., е призната и приета за изпълнение Присъда 1341 от 28.04.2017 г. на Апелативен Съд – гр. Бреша, Първо наказателно отделение. Фактически, това е последния съдебен акт, който след като е признат от български Съд, съответно е приравнен на съдебен акт, постановен от наш Съд. Аз разсъждавам в този смисъл, защото иначе искането на колегата прокурор, обосновано на съдебна практика, би довело до след три–четири години опити да се извърши тази кумулация, което води до един резултат, който смятам, че обществото няма да спечели, ако делото бъде върнато на РС.

Аз приемам, като упълномощен защитник на осъдената, че последният съдебен акт – това е Присъдата на Апелативния Съд в гр. Бреша. Тя е призната по съответния надлежен ред от СГС и тя е последния съдебен акт, който има силата на съдебен акт, постановен от наш Съд и подлежи на изпълнение.

Считам, че няма пречка тя да се кумулира с останалите съдебни актове, а именно – двата на СРС и съдебният акт, който е постановен във ФРГ, за който имаме категорични данни с писмени доказателства – кога е започнало изпълнението; фактическото задържане; кога е екстрадирана осъдената в България и какво наказание тя е изтърпяла по тая присъда в Германия.

Това е моето становище като защитник, не мога да влизам в конфронтация със съдебна практика, но има и още един въпрос, който е от 3 значение, но бих го поставил в един по-късен етап. Става въпрос, за Европейската конвенция за международно признаване на Присъда чл.54-ти.

Считам, че след като вземете отношение по направеното искане от прокурора, ще поставя въпроса именно въпроса за текста на тая Конвенция, в случаите когато Присъдата не е изпълнена в България и ние искаме изпълнението й тук.

Моля да оставите искането на прокурора без уважение.

ОСЪДЕНАТА Д. Х. Й. /А./: Подкрепям казаното от моя защитник.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание, за да постанови Определението си.

СЪДЪТ след съвещание и след като изслуша изразените становища от страните в днешното с.з., анализирайки и приобщените по делото доказателствени материали, в частност – Справката за съдимост на осъдената Д. Х. Й. /А./, след като обсъди и аргументите на прокурора относно родовата некомпетентност на настоящия Съд да се произнесе по направеното Предложение от СГП – с правно основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, за определяне на едно общо най-тежко наказание по отношение на осъдената Д. Х. Й. /А./, измежду наказанията, наложени й по цитираните в това Предложение производства, което общо наказание да бъде в размер на 4 /четири/ години и 9 /девет/ месеца „Лишаване от свобода“, следващо да бъде изтърпяно при първоначален „Общ“ режим и към което наказание да бъде присъединено изцяло наказанието "Обществено порицание“, което Предложение обуславя предмета на настоящото наказателно–съдебно производство, с правно основание чл. 306, ал. 1, т.1 НПК, вр. чл.25, ал.1 от НК, вр. чл. 23 ал. 1 и ал.3 от НК, ПРИЕ така изложените аргументи от прокурора за напълно основателни.

Настоящият съдебен състав не се съгласява в този смисъл с изложените доводи от адв. М. В., в качеството му на упълномощен защитник на Д. Х. Й. /А./, доколкото в преценката относно компетентността на Съда, следващ да разгледа така направеното Предложение, съществено значение има не датата на влизане в сила на акта, с който в случая последната Присъда на чуждестранния Съд – Апелативен Съд – гр. Бреша, Р Италия, е приета за изпълнение, а датата на влизане на тази Присъда в законна сила, т.е. датата на влизане на чуждестранната Присъда в сила, както и правната квалификация на престъпленията, за които Й. /А./ с тази Присъда.

Съображенията на настоящия съдебен състав в тази връзка са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК, основополагаща при преценката подсъдността на делото, при определяне на общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е Съдът, който е постановил Присъдата, 4 която последна е влязла в законна сила. С оглед указания регламент, следва да се приеме, че законодателя изрично визира подсъдността при определяне на общо наказание по няколко Присъди, постановени от различни Съдилища, безспорно като компетентен този Съд, който е постановил Присъдата, която последна е влязла в сила, и в този смисъл становището и на двете страни – и на защитата, и на прокурора, са напълно единни. Противоречие по отношение на това изискване няма.

Същевременно, СЪДЪТ ОТЧИТА, че настоящото наказателно производство е образувано по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл.

23, ал. 1 и ал.3 от НК, въз основа на направено Предложение от прокурор при СГП, за определяне на едно общо най-тежко наказание по отношение на осъдената Д. Х. Й. /А./, измежду наказанията, наложени й по цитираните в Предложението производства, а именно – НОХД № 2994/2013 г. по описа на СГС; по НОХД № 4926/2013 г. по описа на СРС; НОХД № 19064/2013 г. по описа на СРС и по НЧД № 1774/2021 г. по описа на СГС, НО, 4 състав – което общо наказание да бъде в размер на 4 /четири/ години и 9 /девет/ месеца „Лишаване от свобода“, следващо да бъде изтърпяно при първоначален „Общ“ режим и към което наказание да бъде присъединено изцяло наказанието "Обществено порицание“. С така депозираното Предложение е направено и искане – на основание чл. 25, ал. 2 НК, да бъде приспаднато времето, през което осъдената Д. Х. Й. /А./ е изтърпяла което и да е от наказанията, включени в обусловената съвкупност, както и предварителното задържане на осъдената и изтърпяната част от наказанието на територията на Р Италия, подробно упоменати като срокове в предложението.

Действително, с последно цитираното в Предложението на СГП производство – НЧД № 1774/2021 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, е призната и приета за изпълнение – въз основа на Решение № 371 от 19.05.2023 г., влязло в сила на 03.06.2023 г. – Присъда № 1341/2017 от 28.04.2017 г. на Апелативен Съд – гр. Бреша, Второ наказателно отделение, Република Италия, влязла в законна сила на 28.07.2017 г., с която българската гражданка Д. Х. Й. /А./ – родена на ******** г. в гр.София, ЕГН – **********, българка, българско гражданство, с лична карта № ********, издадена през 23.06.2020 г. от МВР – София – е призната за виновна за извършени от нея на 19.02.2014 г. в Гавардо (провинция Бреша) – 2 престъпления по чл.110 от НК на Република Италия; чл. 628, ал.2 от НК на Р Италия; чл.628, ал.3 от НК на Р Италия и по чл.110 от НК на Р Италия; чл.582 от НК на Р Италия; чл.585 от НК на Р Италия и чл.576, ал.1 от НК на Р Италия, за които престъпления Д. Х. Й. /А./, е осъдена на едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ години и 9 /девет/ месеца, и които престъпления Съдът с така постановеното Решение е приел, че съответстват на престъпление по чл.198, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК на Р България.