Решение № 3835 от 18.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3835 гр. Пловдив, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско дело № 20225330100377 по описа за 2022 година

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.11, т.9 и т.10 ЗПК. Предявеният насрещен иск е с правно основание чл.9 ЗПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от А. П. П. против „Сити Кеш“ ООД се твърди, че на 13.12.2021г. между страните бил сключен договор за кредит, по силата на който на ответника били предоставени заемни средства в размер на 1000 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40,05 % и годишен процент на разходите 47.49 %. Посочено е, че съгласно чл.5 от договора същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от посочените в исковата молба обезпечения, като в случай на неизпълнение на това задължение, същият дължал неустойка в размер на 393.51 лв., която следвало да се плаща разсрочено – заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка. Ищецът бил усвоил изцяло кредитния ресурс, но не дължал плащанията за неустойка. Изискването за осигуряване на поръчителство било при неизпълними условия, като чрез предвиждането на неустойка кредитодателят си осигурявал допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва. Съдържа се позоваване на Тълкувателно решение на ОСТК по т.д. № 1/09г. за преценка нищожността на неустойката. Сочи се, че договорената неустойка била загубила присъщата й обезщетителна функция, тя била близо 50 % от заетата сума, без да зависела от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Водила до скрито оскъпяване по кредита, създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на 1 заемодателя за сметка на потребителя. В нарушение на ограниченията по чл.19, ал.4 ЗПК към потребителя били поставени неизпълними условия. Освен това неустойката била излязла и извън присъщата й обезпечителна функция, тъй като нормално и логично било след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема, а не обратното. Поради изложеното е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл.11, ал.1 от договора в размер на 393.51 лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК. Претендирани са направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Сити Кеш“ ООД, с който се сочи, че предявеният иск се признава, поради което се прави искане за постановяване на решение при признание на иска. По отношение на разноските се сочи, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което не следвало да му се възлагат разноски. Дружеството не било претендирало заплащането на неустойката. Тази сума не била заплатена от ищеца.

В срока за отговор на исковата молба ответникът предявява насрещен иск срещу ищеца, като се сочи, че до датата на предявяване на насрещния иск ответникът не е извършвал нито едно плащане по договора за кредит. Посочено е, че съгласно чл.6 от договора кредиторът може да направи кредита предсрочно изискуем, в случай на забава или неизпълнение на задълженията по договора, като кредитополучателят бил в пълно неизпълнение на вноска № 1 с падеж 13.01.2022г. и вноска № 2 с падеж 14.02.2022г. Поради което считано от 15.02.2022г. за кредитодателя било възникнало правото да направи кредита предсрочно изискуем. Съдържа се позоваване на съдебна практика, като се сочи, че с исковата молба се прави изявление до А. П. П., че дружеството счита процесния кредит за предсрочно изискуем. Към датата на иска били дължими 55.99 лв. – неплатена възнаградителна лихва за периода 13.01.2022г. – 14.02.2022г., 655.78 лв. непогасен остатък от главница за падежиралите вноски за периода 13.01.2022г. – 14.02.2022г., 344.33 лв. непогасен остатък от главницата по падежирала вноска № 3, обявена с насрещната искова молба за предсрочно изискуема. Поради това е направено искане за осъждане на ответника по насрещната искова молба за заплащане на посочените суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането им. Претендирани са направените по делото разноски.

По делото е постъпил писмен отговор по насрещната искова молба, според който договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД и поради това, че е сключен поради неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК. Счита, че се е стигнало до накърняване на принципа на добрите нрави и значителна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена. В случая договорената между страните лихва била в размер на 40.05 % годишно, към която следвало да се добави скритата лихва под формата на неустойка, надхвърляла с над 10 пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави. Тези клаузи от договора били 2 нищожни. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като кредитодателят си набавял допълнителни средства. Сочи се, че са нищожни и клаузите, предвиждащи ГПР от 47.49 % - действителният ГПР бил различен от посочения, поради което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Сочи се, че нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона, поради което и на основание чл.26, ал.4 ЗЗД следвало да се приеме, че целият договор е нищожен. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск. Ако се счете, че предявеният иск за главница в размер на 655.78 лв. е основателен е направено възражение за прихващане между главницата по кредита със сумата от 55.99 лв., получена от ответното дружество договорна лихва без основание, по нищожни клаузи от договора за паричен заем. Направено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото договор за потребителски кредит № *** към искане № *** от 13.12.2021г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и А. П. П., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, с размер на отпуснатия заем 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %, ГПР: 47.49 %.

Приложен е погасителен план към договора за заем – Приложение № 1 към договора, видно от който е предвидено погасяването му на 3 месечни погасителни вноски, първата от които с падежи съответно 13.01.2022г., 14.02.2022г., 14.03.2022г.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което в случай на неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, същият дължи неустойка в размер на 393.51 лв., която следвало да се заплаща разсрочено – заедно с погасителната вноска. Начислена била и законна лихва и неустойка за забава общо в размер на 332.15 лв., общо размерът на задължението възлизал на сумата от 1793.15 лв. Не се установили от вещото лице плащания.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 12.12.2021 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който „Сити Кеш“ ООД е предоставило на А. П.

П. в качеството му на кредитополучател сумата в размер на 1000 лв., която е следвало да бъде върната в срок до 14.03.2022г. с плащането на 3 месечни погасителни вноски.

С исковата молба се твърди нищожност на клаузата за неустойка по договора за кредит, предвиждаща заплащане на сумата от 393.51 лв. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.5 от договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 393.51 лв. – чл.11, ал.1 от договора. Така, 3 както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Искът не се и оспорва от ответната страна, поради което съдът намира, че е основателен и следва да бъде уважен.

С насрещната искова молба се твърди, че ищецът е в пълно неизпълнение на вноска № 1 с падеж 13.01.2022г. и вноска № 2 с падеж 14.02.2022г., като с оглед уговореното по чл.6, ал.3 от договора за кредит, считано от 15.02.2022г., за ищеца е възникнало правото да направи кредита предсрочно изискуем. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че не са установени плащания по процесния договор за кредит, поради което съдът намира, че е налице хипотезата на чл.6, ал.3 от договора за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, с връчване на препис от насрещната искова молба и приложенията към нея на първоначалния ищец.

Ответникът по насрещния иск е формулирал възражение за недействителност на целия договор за кредит, като се съдържа позоваване на разпоредбата на чл.22 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че при сключване на договора е допуснато нарушение на законовата разпоредба, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, тъй като в договора не е посочен общият размер на задължението на потребителя, а единствено размерът на предоставения за временно и възмездно ползване финансов ресурс и общият размер на задължението, като същевременно с клаузата на чл. 11, 4 ал. 1 от Договора е установено допълнително задължение за заплащане на неустойка. По този начин остава неясно какъв е размерът на задължението на потребителя, след включване на установената в договора неустойка, която формира задължението на потребителя и е установена още към момента на сключване на договора. Следователно и по така изложените съображения съдът намира, че правата на потребителя са нарушени, като договорът е сключен без в последния да е посочено минимално необходимото съдържание по чл. 11, ал.