Решение № 316 от 16.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Н. П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20231100504706 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца А. А. П., ЕГН ********** чрез представителя му, срещу решение № 20031208/20.04.2022 г., с което е отхвърлен иск, предявен срещу „Х.М.“ ЕООД, ЕИК******* с правно основание чл. 358, т. 2 КТ, вр. с чл. 357, ал. 1 КТ и с чл. 188, т. 2 КТ - за отмяна на заповед № 1/27.02.2020 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Ищецът излага доводи за необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуален закон при постановяване на решението. Поддържа, че ответникът е направил изрично изявление, че заповедта е издадена от лице без представителна власт, което изявление е ценено от съда при формиране на изводите му. Решението е постановено при противоречие на мотивите с диспозитива му. В мотивите на решението е прието, че заповедта е издадена от лице без представителна власт, че не е спазена процедурата по издаването й, не е връчена редовно но ищеца, както и че не са посочени конкретни нарушения на служителя. Сочи, че след като заповедта е издадена в нарушение на процедурата по налагане на наказанието и не е връчена па установения от закона ред, тя е незаконосъобразна или нищожна и следва да бъде отменена. Моли да се отмени решението и да са уважи иска, като се отмени заповедта за налагане на наказанието.

Въззиваемата страна - ответникът „Х.М.“ ЕООД, чрез представителя си, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор, в койт о оспорва жалба като неоснователна.

Поддържа се, че съдът е дал указания на ищеца, с определението по насрочване на делото, че е в негова доказателствена тежест да установи, че му е връчена заповед за налагане на наказание, каквито доказателства не са ангажирани по делото. Пред СРС е 1 прието нотариално заверено пълномощно и длъжностна характеристика на Д. И., от които се установява, че той не разполага с правомощия да налага дисциплинарни наказания. Последното лице е служител по трудов договор с ответното дружество, а не негов управител. Установява се, че управител на дружеството е М.С.. Дружеството е узнало за заповедта в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК и се е противопоставило на действията извършени без представителна власт. Счита, че искът е недопустим, тъй като срещу ищеца не е образувано дисциплинарно производство.

Позовава се на практика на ВКС, според която заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се връчва на лицето срещу подпис. Изпратените по „Вайбър“ документи не могат да се приемат за редовно връчени на ищеца. Поддържа, че ищецът не е доказал, че срещу него е издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание, която да бъде отменена и такова наказание не му е налагано. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и се потвърди решението.

Претендира разноски съгласно списък.

Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното от фактическа и правна страна :

По реда на правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд е длъжен да провери валидността на решението и допустимостта - в обжалваната част, като по законосъобразността - е обвързан от доводите в жалбата. Съдът проверява служебно и без довод за нарушенията на императивните материалноправни норми. Предметът на въззивен контрол следва да се ограничи до доводите за незаконосъобразност на решението на СРС изложени от ищеца във въззивната жалба.

Обжалването решение е валидно и допустимо постановено, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. СРС е изложил установената по делото фактическа обстановка.

Пред СРС е предявен иск с правно основание чл. чл. 358, т. 2 КТ, вр. с чл. 357, ал. 1 КТ и с чл. 188, т. 2 КТ - за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“.

Основателно и в съответствие с процесуалния и материален закон в мотивите на решението СРС е приел, че в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество, като с оспорената заповед му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение".

С доклада по делото по чл. 146 ГПК СРС е приел за безспорен факта, че страните са били обвързани в процесния период от трудово правоотношение.

В тежест на ответника по този иск е да ангажира доказателства, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, което включва : доказване, че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, че притежава изискуемите от закона реквизити по чл. 195 КТ, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена от страна на работодателя, като са искани обяснения от служителя по чл. 193 ГПК и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 КТ срокове. Ответникът - работодател следва да установи, че работникът е извършил виновно посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, както и че тежестта на наказанието съответства на нарушението.

В случая не е спорно и се установява от приетите пред СРС доказателства, че оспорената заповед № 1 от 27.10.2020 г. е подписана от управителя на Х.М. - Д. К. И., както и че е била сведена до знанието на ищеца чрез изпращане по електронен път по „Вайбър“ във вид на снимка.

2

Както в отговора на исковата молба, така и в отговора на въззивната жалба ответникът не оспорва, а напротив признава, че лицето, което е подписало заповедта Д. К. И. не разполага с правомощия да издава такива заповеди от името на работодателя. Ответникът сам поддържа, а и от нотариално заверено пълномощно (стр. 18 от делото на СРС) и длъжностна характеристика на Д. И. се установява, че той не разполага с правомощия да налага дисциплинарни наказания от името на работодателя „Х.М.“ ЕООД, чиито управител е М.Б.С..

Следователно, както е посочил и СРС в производството е безспорно установено, че оспорената от ищеца заповед е издадена от лице без представителна власт предоставена от работодателя, като е сведена до знанието на работника като съдържание. Липсата на компетентност на лицето подписало заповедта е достатъчно основание същата да бъде отменена.

Не могат да се споделят изводите на СРС, че оспореният акт представлявал „нещо като заповед“. След като такъв акт съществува, подписан е от лицето Д. И., макар и без представителна власт, както твърди самия ответник, и е връчен на служителя, макар и по електронен път, не може да се приеме, че „няма какво да се отмени“, поради което искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне само по тази изложена от СРС причина.

Неоснователно е и възражението на ответника, че искът е недопустим, понеже срещу ищеца реално не е образувано дисциплинарно производство. Липсата на такова производство и неспазване на процедурата по налагане на наказанието по същество е основание за неговата отмяна, а не за допустимост на иска.

Само за пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 195 КТ в заповедта за налагане на наказанието следва да са посочени нарушителят и нарушението, с описание на неговите обективни и субективни признаци, времето в което е извършено и законният текст, въз основа на който се налага. Мотивацията на заповедта е задължително необходимо условие при издаването й, тъй като мотивите очертават предмета на проверката на съда относно законосъобразността на наложеното наказание.

В случая липсва посочената мотивация в заповедта. Освен това не се установява, нито се твърди от ищеца да са изискани обяснения по смисъла на императивната норма на чл. 193 ГПК - преди издаване на заповедта или да е спазен срока за налагане на наказанието, според изискването на чл. 194 ГПК, доколкото в самата заповед не се сочи период, в които са допуснати описаните в нея нарушения от служителя в т. 2, 3 и 4.

В оспореното решение СРС е направил същите изводи след преценка на събраните доказателства, като е посочил, че липсват данни за покана, която да удостоверява отправяне на искане съгласно чл. 193 КТ до работника за представяне на писмени обяснения, нито се установява, че ищецът е информиран за констатираните допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина и е изразил становище по тях преди датата на налагане на дисциплинарното наказание. Съдът е посочил също така, ч е оспорената заповед не е подписана от представител на работодателя и не е била надлежно връчена на ищеца от ответника срещу подпис или по пощата.

При така направените изводи обаче, първостепенният съд неоснователно е приел, че искът за отмяната на заповедта за налагане на наказание „предупреждение за уволнение“ е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Въззивният състав приема, че независимо от последващото развитие на 3 отношенията между страните, оспорената заповед безспорно е издадена от некомпетентен за това орган, без да е спазена процедурата по налагане на наказанието по чл. 193 - чл.195 КТ, поради което следва да бъде отменена, доколкото безспорно засяга правната сфера на ищеца.

Понеже решаващите изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени. Искът чл. 358, т. 2 КТ, вр. с чл. 357, ал. 1 КТ и с чл. 188, т. 2 КТ - за отмяната на заповед № 1/27.02.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ - да се уважи.

Предвид изхода от спора решението следва да се отмени и в частта, в която ищецът е осъден за разноски по делото по чл. 78, ал. 3 ГПК.

По разноските :

Ответникът следва да заплати държавна такса по иска, както следва : 80 лв. за СРС и 40 лв. за СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Ищецът има право на разноски за СРС, но доколкото няма доказателства по делото разноски за адвокатско възнаграждение да са реално направени от ищеца такива не се присъждат в негова полза.

Ищецът не е претендирал заплащане на разноски пред СГС и по делото не са представени доказателства да са направени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такива не се присъждат в негова полза.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20031208/20.04.2022 г., с което е отхвърлен иска, предявен от А. А. П., ЕГН ********** срещу „Х.М.“ ЕООД, ЕИК ******* с правно основание чл. 358, т. 2 КТ, вр. с чл. 357, ал. 1 КТ и с чл. 188, т. 2 КТ - за отмяна на заповед № 1/27.02.2020 г., за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" и А. А. П., ЕГН ********** е осъден за заплащане на разноски по чл.

78, ал. 3 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ, по иск с правно основание чл. 358, т. 2 КТ, вр. с чл. 357, ал. 1 КТ и с чл. 188, т. 2 КТ, предявен от А. А. П., ЕГН ********** срещу „Х.М.“ ЕООД, ЕИК ******* заповед № 1/27.02.2020 г., с която на А. А. П., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

ОСЪЖДА „Х.М.“ ЕООД, ЕИК ******* с адрес : гр. София, ул. *******, чрез адвокат Д., да заплати държавна такса по иска, както следва : за СРС в размер на 80 лв. и 40 лв. за СГС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5