Решение № 627 от 21.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. София, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20211001000158 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С Решение № 260077 от 14.01.2021г., постановено по т.д. № 5720 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 22 състав е отхвърлен предявения от Е. Е. К., ЕГН: ********** срещу „ЕЛОН“ ЕООД, ЕИК 131445218 иск с правно основание чл. 129, ал.

1 вр. чл. 127 вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ за сумата от 522 000 евро, представляваща равностойността на притежаваните от наследодателя на Е. Е. К. - К. К., дружествени дяла от капитала на „ЕЛОН“ ООД, като неоснователен. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдил Е. Е. К. да заплати на „ЕЛОН“ ЕООД сумата от 2 460 лв. разноски в производството.

С определение №260650 от 01.02.2021г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането на „ЕЛОН“ ЕООД заявено с молба с вх. № 270165 от 27.01.2021г. за изменение на решение № 260077 от 14.01.2021г., постановено по т.д. № 5720 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 22 състав, в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата Е. Е.

К. с оплаквания за неправилност и необоснованост, предпоставено от допуснати съществени процесуални нарушения. Излага, че неправилно първоинстанционния съд е възприел, че оценката на активите на дружеството следва да се извърши по метода на историческата цена, а не по метода на справедливата пазарна цена, предвид че имотите собственост на ответното дружество са отдавани под наем и по естеството си са инвестиционни имоти, а не 1 дълготрайни материални активи и следва да се осчетоводяват по различен счетоводен стандарт от възприетия в изготвените по делото експертизи. На следващо място твърди, че междинния счетоводен баланс е надлежно оспорен от ищцата, като изготвените експертизи по делото са съставени само на база на този оспорен частен удостоверителен документ, като вещите лица не са работили с първични счетоводни документи. Излага да е неправилен извода на първоинстанционния съд за надлежно водено счетоводство от страна на ответното дружество, предвид че имотите собственост на последното са осчетоводени неправилно като дълготрайни материални активи, а не като инвестиционни имоти, каквито са по естеството си. Неправилно е възприето от съда, че не са налице несъответствия между обявените ГФО и оспорения междинен счетоводен баланс, като видно от всички обявени ГФО от 2007г. – 2013г. не са налице „други задължения“ в размер на 594 000, 00 лв., които фигурират в оспорения междинен счетоводен баланс, т.е. не е налице пасив в размер на 594 000, 00 лв.

Неправилен е извода на съда, че активите на ответното дружеството били заприходени в счетоводството, съгласно действащите към съответния момент счетоводни изисквания по тяхната историческа стойност – цена на придобиване, тъй като по делото не са налице доказателства – първични счетоводни документи, които да удостоверяват тази стойност. При изложените доводи е направено искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да бъде уважен изцяло предявеният от Е. Е. К. иск.

Ответникът по жалбата „ЕЛОН“ ЕООД я оспорва като неоснователна и моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Оспорва изложеното във въззивната жалба за нередовно водено счетоводство на „ЕЛОН“ ЕООД, несъобразено с приложимите стандарти.

Излага да е правилен извода на съда за определяне на стойността на дружествения дял, вземайки предвид стойността на придобитите от дружеството активи по тяхната историческа цена, т.е. по цената, по която активите, пасивите и капиталът се оценяват и счетоводно отразяват към момента на тяхното възникване или придобиване. При изложеното е направено искане за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна.

Ответникът „ЕЛОН“ ЕООД е упражнил право на жалба срещу определението №260650 от 01.02.2021г. на СГС по чл. 248 ГПК. Сторени са оплаквания за неправилност на посоченото определение в частта му, с която е оставено без уважение искането на последния за изменение на решение № 260077 от 14.01.2021г., постановено по т.д. № 5720 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 22 състав в частта за разноските. Излага, че противно на възприетото от първоинстанционния съд по делото са налице доказателства за реалното изплащане на адвокатското възнаграждение, представени пред съда в открито съдебно заседание, проведено на 15.07.2020г., ведно със списък по чл. 80 от ГПК. Твърди, че са налице доказателства по делото за връзката между адв. С. – представляващата ответното дружеството и адвокатско съдружие - „Ем Енд Ес Асоушиейтс“, по чиято сметка са преведени сумите, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Моли се за отмяна на постановеното определение.

Насрещната страна оспорва така подадената частна жалба по реда на чл. 248, ал.

2

3 от ГПК.

Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правна квалификация чл. 129, ал. 1 вр. чл. 127 вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че ищцата Е.

Е. К. е единствен наследник на майка си К. А. К.. Наследодателката умира на 19.02.2014 г., като към този момент има качеството на съдружник в „ЕЛОН“ ООД, притежаващ 50 % от капитала на дружеството. Поддържа, че стойността на дружествения дял на починалия съдружник възлиза на 522 000 евро, поради което моли съда да осъди ответното дружество да й плати тази сума, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане. Ищцата оспорва изготвения от ответното дружество междинен баланс към 28.02.2014г., като твърди, че същият не отразява действително притежаваните от дружеството активи и пасиви. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ЕЛОН“ ООД оспорва предявения иск. Оспорва обстоятелството, че стойността на дружествения дял на починалия съдружник е тази, посочена в исковата молба.

Сочи, че съгласно изготвения междинен баланс към 28.02.2014г., чистата стойност на актива на дружеството е нулев, поради което реално изплащане на равностойност на дял не може да бъде извършено. Поддържа, че счетоводството на дружеството е водено редовно, съответно изготвеният междинен баланс отговаря на действителните записвания в него. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди направените в производството разноски.

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, както и от извършената от съда справка по партидата на дружеството „ЕЛОН“ ООД, ЕИК 131445218 в Търговския регистър към Агенция по вписванията /ТР/, че от пререгистрацията на дружеството в ТР – 29.09.2010г. до 19.02.2014г. съдружници в дружеството са били Е. А. К. и К. А. К.. Видно от представените по делото преписизвлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници /л. 431 и 430 от делото/, К. К. умира на 19.02.2014г. и оставя за свой наследник по закон дъщеря си Е. Е. К.. Ето защо следва да се приеме, че членственото правоотношение на наследодателката на ищцата с ответното дружество е прекратено, считано от 19.02.2014г. при хипотезата на чл. 125, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ТЗ. Към този момент наследодателката на ищцата притежава дялово участие в капитала на дружеството от 50 % - 25 дружествени дялове, всеки с номинал 100 лева. След смъртта на К. К., на наследницата й Е.К. не са заплатени притежаваните от починалия 3 съдружник дружествени дялове.

При горните данни, съдът намира следното:

Спорният въпрос по настоящото дело е дали ищцата притежава вземане по чл.125, ал. 3 от ТЗ, по който въпрос въззивният съд намира следното:

Съобразно чл.125, ал. 3 от ТЗ при прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Под „имуществени последици" се разбира възможността бившият съдружник, в настоящия случай наследник на починалия съдружник да получи паричната равностойност на дружествения си дял по чл.127 от ТЗ. Според трайно установената съдебна практика така решение № 100/7.02.2013 г. по т.д. № 665/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 178/22.02.2016 г. по т.д. № 2316/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 149/22.02.2016 г. по т.д. № 1747/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. тази равностойност се определя към края на месеца, в който е прекратено членственото правоотношение на база процентното участие в дяловия капитал, приложено спрямо т.нар. чисто имущество на дружеството - превишението на актива над пасива /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/, като подобно изплащане на дела не се извършва при превишение на пасивите над активите. Изяснено е и, че за целта следва да се изготви междинен счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването, в който действителните активи и пасиви да се отразят по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти /чл. 13, ал. 1 и 2, § 1, т. 3 и 4 от ДР на ЗСч - отм./, а не по пазарната стойност, която е от значение само при ликвидация на дружеството така решение № 73/17.10.2017 г. по т. д. № 1465/2015 г., решение № 71/18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г., решение № 206/6.08.2018 г. по т.д. № 1108/2017 г. на ВКС, II т.о.. Съставеният от дружеството междинен счетоводен баланс няма обвързваща съда материална доказателствена сила и при оспорване на извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на проверка от съдебна експертиза за стойността на активите и пасивите към релевантния по чл.125, ал. 3 от ТЗ момент, при спазване нормативните разпоредби на счетоводното законодателство и съответните приложими счетоводни стандарти, действащи по това време.

Въпросът за размера на дружествения дял, изчислен съобразно чл.125, ал. 3 от ТЗ, обаче не е свързан с основанието на иска, а с неговия размер. Основанието на този иск са съществувалото членствено правоотношение между страните и неговото прекратяване на определена дата, което в настоящият случай е безспорно установено.

В процесния случай е налице оспорване на представения по делото междинен счетоводен баланс, като в тази хипотеза материално - правният въпрос, който следва да бъде решен в настоящото производство, е каква е стойността, с която следва да бъдат вписани в него притежаваните от дружеството активи и налице ли са пасиви и активи и какви са 4 техните стойности. За изясняване на посочения въпрос са допуснати пред първоинстанционния съд комплексна съдебно – счетоводна и оценителна експертиза, както и допълнителна такава, а пред настоящата инстанция е допуснато изслушването на съдебно – счетоводна експертиза и разкриване на банкова тайна за установяване твърденията на ищцата във връзка с естеството на имотите притежавани от ответното дружество и дали последните по съществото си са дълготрайни материални активи или инвестиционни имоти и приложимите спрямо тях счетоводни стандарти.

От допусната и изслушана в настоящото производство съдебно – счетоводна експертиза се установява, че общо осчетоводения приход от наем и ел. енергия за процесния период 2007г. – 28.02.2014г. е в размер на 25 560,83 лв., общо обявения приход от наем в ОПР към ГФО за процесния период е 29 000 лв., а общо осчетоводения приход само от наем за процесния период е в размер на 23 505,05 лв. Вещото лице посочва още, че при изискване на информация кои имоти са отдавани под наем през процесния период, от счетоводството на дружеството, респ. от кои имоти е прохода от наем беше отговорено от страна на ответното дружество, че ателиета – 2, 3 и 4 и апартамент 2 са обекти част от жилищна сграда с адрес: гр. ***, район ***, ул. „***“ № 13. Вещото лице е посочило още, че сумите и фактурите, в които не е посочен за кой имот се отнася съответния наем, счетоводството не може да даде отговор, поради липса на документи, като по твърдения на ответника документите се съхраняват от ищцата – Е. Е. К..