Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6918 от 13.11.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11822/2026
Вид
Решение № 6918
Подписан
13.11.2026
В сила
13.11.2026
Състав
Александър Ангелов, Петя Тошкова Стоянова Владимирова, Даниела Попова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6918 гр. София, 13.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно гражданско дело № 20261100511822 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №051441/06.08.2026г. на ЧСИ Н.М., подадена от Е.

Ю. Т., с ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело № 20108410402789 по описа на ЧСИ Н.М., срещу постановление от 16.07.2026 на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК, поради настъпила перемпция по отношение на жалбоподателя /по молба вх.

№ 043070/13.07.2026г./

В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изп. производство. Сочи се, че от образуване на изп.дело са изминали 16 години и в продължение на повече от две години не са извършвани действия спрямо нея.

Взискателят „Банка ДСК“ ЕАД не е изразил становище по жалбата.Присъединеният взискател „Петрол“ АД също не е изразил становище по жалбата.

В срок и в изпълнение на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви, в които застъпва позицията, че подадената от длъжника по изпълнението жалба е допустима, но неоснователна. Съдебният изпълнител счита, че по делото не е изтекъл период по-дълъг от две години между всяко извършено изпълнително действие и/или искания на взискателя за извършване на такива.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

1

Изпълнителното производство пред ЧСИ М. е било образувано на 03.09.2010 г. по искане на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, въз основа на издаден срещу длъжниците К.К.Т., Е. Ю. Т., „Транс лес“ ЕООД и „Канзас 999“ ЕООД изпълнителен лист от 29.07.2009 г. на СРС, по ч. гр. д. № 28292/2010 г., с който длъжниците са осъдени да платят солидарно на банката парични суми. В молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжниците, да прави справки и набавя документи, както и да определи способа на изпълнение. Взискателят е направил искане да бъде наложена възбрана върху ипотекираните в негова полза недвижими имоти, след което същите да бъдат изнесени на публична продан. По отношение на жалбоподателите е била наложена възбрана върху съсобствения им недвижим имот, представляващ гараж № 28, находящ се на подземния етаж на жилищна сграда в гр.

София, ул. ****, като по отношение на този имот до 2017 г. са проведени няколко продани, обявени за нестанали.

Видно от изпълнителното дело, за периода от образуването му до 07.07.2017г., когато поредната продан на имота е обявена за нестанала, „Банка ДСК“ ЕАД е подавала молба за насрочване на нов опис на имуществото всяка година, като между молбите няма период по-дълъг от една година.

С молба от 10.07.2017 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху притежаваните от длъжника К.Т. дружествени дялове в „Йота 97“ ЕООД. С разпореждане от 21.07.2017 г. такъв запор е наложен. На 17.07.2017 г. взискателят отново е поискал съсобственият на жалбоподателите гараж да бъде изнесен на публична продан. С друга нарочна молба от 17.10.2017 г. взискателя е поискал да се извърши опис на движимите вещи на длъжниците физически лица, както и запор върху трудовото им възнаграждение. С молба от 03.12.2018 г. взискателят е поискал отново да се извършат описи на движимите вещи на длъжниците, както и да бъде наложен запор върху вземанията им по банкови сметки, запор върху МПС-та и притежавани от тях дружествени дялове. На 14.02.2019 г. взискателят е поискал отново да се насочи принудителното изпълнение върху съсобствения на жалбоподателите гараж № 28, като бъде извършен нов опис и оценка и се насрочи нова публична продан. На 03.12.2020 г. взискателят е поискал да се насрочи нова публична продан върху имота на жалбоподателите. Във връзка с тази молба, е насрочен нов опис на недвижимия имот на 08.01.2021 г. Описът е бил извършен на 24.02.2021 г.

След частичното прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжниците „Транс лес“ ЕООД и „Канзас 999“ ЕООД, на основание чл. 433, ал. 1 т.

8 от ГПК, длъжници са поискали съдебният изпълнител да прекрати на това основание и спрямо тях изпълнителното дело. Отказът му да прекрати изпълнителното производство е бил потвърден с решение от 13.05.2021 г. на СГС, по ч. гр. д. № 2050/2021 г., с което е оставена без уважение жалба на длъжниците Талипови срещу постановление на съдебния изпълнител от 14.01.2021 г.

На 24.11.2021 г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши справка в регистьра на трудовите договори към НОИ, за да установи дали длъжниците имат действащи трудови договори, като в случай, че такива са налице, да бъде наложен запор върху вземанията им от трудово възнаграждение. Поискано е да се наложи запор върху вземанията на длъжниците по банкови сметки в „ЦКБ“ АД, върху притежаваните от длъжниците МПС-та, както и да се извърши публична продан на съсобствения на длъжниците гараж № 28, съответно ако не е извършен опис на имота да се извърши такъв.

С молба от 14.03.2022 г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши справка в регистьра на трудовите договори към НОИ, за да установи дали 2 длъжниците имат действащи трудови договори, като в случай, че такива са налице, да бъде наложен запор върху вземанията им от трудово възнаграждение. Поискано е да се наложи запор върху вземанията на длъжниците по банкови сметки в „Токудабанк“ АД, върху притежаваните от длъжниците МПС-та, както и да се извърши публична продан на съсобствения на длъжниците гараж № 28, съответно ако не е извършен опис на имота - да се извърши такъв. Във връзка с тази молба съдебният изпълнител е насрочил нов опис на имота, като имотът е описан с протокол от 14.09.2022 г. С молби с вх. № № 040604/13.07.2022 г. и 040603/13.07.2022 г., съответно длъжниците К.К.Т. и Е. Ю. Т. са поискали прекратяване на изпълнителното дело спрямо тях в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На 17.07.2022 г. са постановени постановления от съдебния изпълнител, с които е отказано прекратяване на изпълнителното производство, съответно срещу К.К.Т. и Е. Ю. Т., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. От страна на последните е била подадена жалба срещу тези постановления, с които е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство. По образуваното гражданско дело № 20221100509865 по описа за 2022 година на СГС с решение № 2617/03.10.2022 г. съдът е оставил без уважение жалбите.

С Разпореждане от 25.05.2022 г. /стр. 3684/ съдебният изпълнител е насрочил опис на имота за 30.06.2022 г. С Разпореждане от 30.06.2022 г. /стр. 3708/, във връзка с Молба с вх. № 038038/30.06.2022 г. /стр. 3707/ описът на недвижимата вещ е пренасрочен за 28.07.2022 г. от 14:00 часа. Достъп до имота не е бил осигурен, което е наложило описът да бъде пренасрочен за 14.09.2022 г. от 17:00 часа. До длъжниците са били изпратени призовки, надлежно връчени на упълномощения по делото процесуален представител на К.К.Т., ЕГН ********** и Е. Ю. Т., ЕГН **********, видно от обратните разписки на гърба на документите /стр. 3732 - стр. 3733/.

Ипотекираната в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД недвижима вещ е била описана на 14.09.2022 г., за което е бил изготвен протокол от същата дата /стр. 3755 стр. 3756/. С протокола за опис, в съответствие с разпоредбата на чл. 484, ал. 3 от ГПК, е била определена датата за предявяване на оценката на процесния имот. На 30.09.2022 г. по изпълнителното дело е бил изготвен протокол за предявяване на оценката на обезпечението /стр. 3771/, в който е посочено, че стойността на вещта според представената Съдебно - техническа експертиза с вх. № 055465/19.09.2022 г. /стр. 3763 — стр. 3770/ възлиза на сума в размер на 50000.00 лв. В протокола също така е било отбелязано, че началната цена при обявяване на проданта ще възлиза на 80 на сто от стойността на имота в съответствие с правилото на чл. 485, ал. 4 от ГПК, както и че оценката може да бъде оспорена в 7-дневен срок от предявяването, в който случай оспорилият следва да посочи друго вещо лице и да внесе разноските за изготвянето на нова оценка. След влизане в сила на оценката с Разпореждане от 13.10.2022 г. в периода 02.11.2022 г. - 02.12.2022 г. е била насрочена публична продан на гореописания Гараж № 28, находящ се в град София, Столична община - Район „Овча купел”, на подземния етаж в жилищната сграда на улица **** /стр. 3777/. В хода на проданта са постъпили две валидни наддавателни предложения, като с Протокол от 05.12.2022 г. /стр. 3816 - 3817/ за купувач на имота е бил обявен П.Д.К., предложил покупна цена в размер на 41 600 лв. /четиридесет и една хиляди и шестстотин лева/.

Цената е била заплатена в законоустановения срок, с оглед на което с Постановление от 08.12.2022 г. /стр. 3830 - 3831/ имотът е бил възложен в полза на горепосочения купувач. Срещу Постановлението е била депозирана жалба от длъжниците Е. Т. и К.Т. с вх. № 002178/13.01.2023 г. /стр. 3847 - 3849/. С решение № 1826/07.04.2023 г., постановено по гр. д. № 20231100502065 по описа на Софийски градски съд, жалбата е била оставена без уважение /стр. 3869 - 3870/, като по този начин е потвърдено обжалваното Постановление от 08.12.2022 г. за възлагане на процесния недвижим имот, което е влязло в сила на 07.04.2023 г.

3

С молба с вх. № 039388/03.07.2024 г. длъжниците са поискали от съдебния изпълнител да прекрати делото поради настъпила според тях перемпция /стр. 3999/. С Постановление от 08.07.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането за прекратяване на производството поради липсата на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /стр. 4000/. Отказът е потвърден, съответно жалбата е оставена без уважение с Решение №5688/21.10.2024г. по ч.гр.д.

№11522/20124г. по описа на СГС.

С молба с вх. № 056751/15.10.2024 г. /стр. 4027/ взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е поискал да бъде актуализирана информацията относно имущественото състояние на длъжниците, като в зависимост от резултатите от проучването да бъдат наложени съответните запори върху вземания по банкови сметки и възбрани върху недвижими имоти, собственост на Е. и К.Т.и. Със запорно съобщение с изх. № 068506/14.08.2026 г /стр. 4093- 4094/ е наложен запор върху вземанията по всички банкови сметки на Е. Ю.

Т. в Банка ДСК АД.

На 13.07.2026 г. по делото е постъпила Молба с вх. № 043070/13.07.2026 г., с която длъжникът е поискала от съдебния изпълнител да прекрати делото поради настъпила перемпция /стр. 4055/. С Постановление от 16.07.2026 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането за прекратяване на производството породи липсата на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т 8 от ГПК /стр.

4059/. Препис от Постановлението е връчен на длъжника на 05.08.2026 г., видно от разписката на гърба на съобщение с изх. № 059415/16.07.2026 г. /стр. 4060/. В законоустановения срок по делото е депозирана Жалба с вх. 051441/06.08.2026 г. /стр.

4065 - 4066/.

В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред този набор от основания, водещи до прекратяване на изпълнителното производство, е създадено и това по ал. 1, т. 8 от цитираната разпоредба, където е залегнало правилото, че изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по право с изтичането на двугодишния срок, като постановлението на съдебния изпълнител се отнася единствено до прогласяване на вече настъпилото при осъществяване на съответните правно релевантни факти прекратяване.