Протоколно определение № 4368 от 08.04.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 4368 гр. София, 22.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА и прокурора Ж. Андр. М.

Сложи за разглеждане докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Частно наказателно дело № 20221110201360 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

След тайно съвещание, съдът намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК, и е образувано по искане на СРП, с което се иска да бъдат групирани наложени по отношение на ЯВ. АС. Т. наказания, наложени с отделни съдебни актове.

В съдебно заседание представителят на СРП пледира, че са налице основания за групиране на наказанията по последните две осъждания, като се определи едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, които да се изтърпят ефективно при първоначален общ режим и да бъде приложена разпоредбата на чл. 68 от НК като се постанови привеждане в изпълнение на наложеното общо най-тежко наказание между НОХД № 21875/2017г. по описа на СРС, НО, 134 състав и НОХД № № 3301/2019г. по описа на СРС, НО, 109 състав лишаване от свобода в размер на осем месеца. Към определената съвкупност СРП предлага да се присъедини изцяло наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осемнадесет месеца, наложено по НОХД № 11256/2021г. по описа на СРС, НО, 105 състав.

Защитникът на осъдения – адв. Б. счита, че съдът следва да извърши единствено групиране на последните две осъждания.

Осъденият Т. поддържа защитника си, а в последната си дума осъденият 1 моли да не му бъде завишавано наказанието.

От приетото по делото свидетелство за съдимост се установява, че Т. е осъждан 5 пъти, както следва:

1. С протоколно определение по НОХД № 1852/ 2009 г. по описа на СРС, НО, 93 състав, влязло в законна сила на 04.06.2009 г., съдът е одобрил споразумение за решаване на делото, като Т . е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „Пробация“ за срок от десет месеца и наказание „Лишаване от право да дoуправлява МПС“ за срок от една година и един месец. Деянието е извършено на 13.05.2008 г.

2. С протоколно определение по НОХД № 21875/ 2017 г. по описа на СРС, НО, 134 състав, влязла в законна сила на 11.05.2018 г., съдът е одобрил споразумение за решаване на делото, като Т . е признат за виновен в престъпление по чл. 354 А, ал.3, пр. 2, т. 1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години. Деянието е извършено на 04.11.2016 г.

3. С протоколно определение по НОХД № 3301/ 2019 г. по описа на СРС, НО, 109 състав, влязла в законна сила на 24.04.2019 г., съдът е одобрил споразумение за решаване на делото, като Т . е признат за виновен в престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, на основание чл. 66, ал.1 от НК, изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Деянието е извършено на 15.02.2017 г.

4. С протоколно определение по НОХД № 513/ 2022 г. по описа на СРС, НО, 3 състав, влязла в законна сила на 14.01.2022 г., съдът е одобрил споразумение за решаване на делото, като Т . е признат за виновен в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 8, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Деянието е извършено за времето от 11:30 ч. на 23.12.2021 г. до около 11:30 ч. на 27.12.2021 г.

5. С протоколно определение по НОХД № 11256/ 2021 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, влязла в законна сила на 18.01.2022 г., съдът е одобрил споразумение за решаване на делото, като Т . е признат за виновен в 2 престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Деянието е извършено на 11.03.2021 г.

С определение по НОХД № 3301/2019г., влязло в законна сила на 10.05.2019г. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 21875/2017г. по описа на СРС, НО, 134 състав и НОХД № № 3301/2019г. по описа на СРС, НО, 109 състав, а именно наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

С оглед така установеното по-горе съдът намира, че молбата е допустима, тъй като компетентен да разглежда настоящото производство е съдът постановил последната влязла в сила присъда, а това е СРС, НО, 105 състав.

Разгледана по същество молбата е основателна.

При проверка на датите на извършване на деянията по постановените два последни съдебни акта и времето на влизането им в сила, с оглед обстоятелството, че съдът е длъжен да съобрази определянето на общо наказание с принципа за определяне на наказание, което е най-благоприятно за дееца, то най-благоприятно за осъдения се явява да бъде определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените наказанията по НОХД № 513/2022г. по описа на СРС, НО, 3 състав и, НОХД № 11256/2021г. по описа на СРС, НО, 105 състав, а именно наказанието „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, , като същото следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, тъй като деянията са извършени преди да има влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях.

Доколкото по отношение на осъдения е било извършвано групиране на наложените му наказания по пункт 2 и 3, то настоящия съдебен състав намира, че не е необходимо да взима отношение по тях, тъй като групирането на така наложените му наказания не търпи промяна и се явява найблагоприятно за него.

На основание чл. 25, ал. 2 и ал. 3 НК при изпълнението на определеното 3 общо най-тежко наказание следва да бъде зачетено и приспадното времето, през което Т. е бил фактически задържан и с мярка за неотклонение по производствата от съвкупността.

Към така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде присъединено на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал.3 от НК наложеното по НОХД № 11256/2021г. по описа на СРС, НО, 105 състав наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от осемнадесет месеца, като се зачете времето през което осъденият е бил лишен от това право по административен ред със ЗППАМ № 581/11.03.2021г. издадена от полицейски орган, считано от 11.03.2021г.

При извършване на групиране на всички наложени до този момент наказания с влезли в сила присъди, решаващият съд който следва да извърши групирането на деянията от съвкупността при спазване на разпоредбите на чл.

23 – 25 от НК, следва задължително да се произнесе и мотивира и относно това дали да се приложи или да не се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК.

Това е така защото този съд има най – пълни данни относно съдебното минало и личността на осъденото лице, както и възможност за обективна преценка на цялостната престъпна дейност на дееца, обществената опасност на деянията в тяхната съвкупност, както и преценката за постигането на целите на наказанието по смисъла на чл. 36 във връзка с индивидуалната и генералната превенция.

След задълбочен анализ на престъпната дейност на Т. се установява, че деянията извършени от него са умишлени престъпления. От друга страна са налице индикации и от неговите изявления пред съда и поведение в хода на настоящия процес, че същият съжалява за извършеното и има намерение да преустанови за напред престъпната си дейност. Поради изложените обективни и правни съображения, съдът намира достатъчно основания с оглед постигането на целите на индивидуалната и генералната превенция и целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК, да не бъде приложена и разпоредбата на чл. 24 от НК, като така определеното общо наказание по съвкупноста спрямо осъдения да не бъде увеличавана от настоящия състав на съда.

С оглед обстоятелството, че деянията по НОХД № 513/2022г. по описа на СРС, НО, 3 състав и, НОХД № 11256/2021г. по описа на СРС, НО, 105 4 състав, са извършени в изпитателния срок на определеното общо най-тежко наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода по НОХД № 21875/2017г. по описа на СРС, НО, 134 състав и НОХД № № 3301/2019г. по описа на СРС, НО, 109 състав, започнал да тече на 10.05.2019г., то на основание чл. 68, ал.1 от НК същото следва да бъде приведено в изпълнение, изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.

По отношение на режимът на изтърпяване съдът намира, че същия следва да е общ, доколкото сборът от двете наказания които подлежат на изпълнение в размер на четири месеца и осем месеца не надвишава две години и не попада в хипотезата на чл. 57, ал.1, т. 2, б.“в“ ЗИНЗС, както и не попада в останалите хипотези на т.2 от същата разпоредба.

Съдът не споделя възражението на защитата, че в случая следва да се произнесе единствено по групирането на наложените наказания спрямо Т., доколкото е налице постановен съдебен акт за привеждане в изпълнение по реда на чл. 68 ал.1 от НК на наложеното наказание по НОХД №3301/2019г. по описа на СРС, НО, 109 състав, с определение, постановено по НОХД № 513/2022г. по описа на СРС, НО, 3 състав, доколкото от изисканите и събрани писмени доказателства, се установява, че същият съдебен акт е в процес на обжалване и не е влязъл в законна сила, поради и което няма преклузия настоящия съдебен състав да вземе отношение по този въпрос.

При изпълнението на така приведеното наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца следва да бъде зачетено и приспаднато времето през което осъденият Т. е бил фактически задържан, с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и реално е започнал да търпи наложеното наказание по съвкупността.

Водим от горното и на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ГРУПИРА И ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на ЯВ. АС. Т., ЕГН **********едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 513/2022г. по описа на СРС, НО, 3 състав и НОХД № 11256/2021Г. по описа на СРС, НО, 105 състав, а именно наказанието 5

„Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

НЕ УВЕЛИЧАВА по реда на чл. 24 от НК така наложеното общо найтежко наказание.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС изпълнението на така определеното общо на-тежко наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА да е при първоначален общ режим.

ЗАЧИТА И ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 и ал.2 от НК времето през което осъденият Т. е бил фактически задържан и/или е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по производствата от съвкупността.

ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал.2 от НК към така определеното общо най-тежко наказание, наказанието наложено по НОХД № 11256/2021г. по описа на СРС, НО, 105 състав – „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ЗАЧИТА И ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал.4 от НК при изпълнението на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, времето през което осъденият е бил лишен от това право по административен ред със ЗППАМ № 581/11.03.2021г. издадена от полицейски орган, считано от 11.03.2021г.

ПРИВЕЖДА на основание чл. 68, ал.1 от НК в изпълнение наложеното общо най-тежко наказание по НОХД № 21875/2017г. по описа на СРС, НО, 134 състав и НОХД № № 3301/2019г. по описа на СРС, НО, 109 състав „Лишаване от свобода“ в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС изпълнението на така приведеното в изпълнение общо на-тежко наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА да е при първоначален общ режим.

ЗАЧИТА И ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 и ал.2 НК, и чл. 25, ал. 2 от НК времето през което осъденият Т. е бил фактически задържан и/или е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по производствата от съвкупността, както и времето през което фактически е започнат да търпи определеното общо наказание по НОХД № 21875/2017г. по описа на СРС, НО, 134 състав и НОХД № № 3301/2019г. по описа на СРС, 6

НО, 109 състав, считано от 19.01.2022г..