Решение № 481 от 24.04.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2867/2023
- Вид
- Решение № 481
- Подписан
- 24.04.2024
- Състав
- Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева
Цитирани разпоредби
- чл. 164, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 481 гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Е. Тахчиева
Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000502867 по описа за 2023 година
С решение № 4343 от 3.08.2023 г., по гр.д. № 6549/21 г., СГС, І-7 с-в, ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Х. Б., лично и като правоприемник на починалата в хода на делото ищца А. И. К. против И. Х. К. и М. Х. К., наследници на Х. И. К., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения с нотариален акт № 165, т. 64/1991 г. договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на дворно място от 690 кв.м., м. Б.а киноцентъра, представляващо УПИ XI-420, кв. 10, заедно с вилна сграда, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Х. Б., лично и като правоприемник на починалата в хода на делото А. И. К. против И. Х. К. и М. Х. К., наследници на Х. И. К., иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД, да бъдат осъдени ответниците да заплатят сумата от 311 580 лв. - равностойността на процесния имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Е. Х. Б., в която се твърди, че представеното обратно писмо не е договор по своя характер, а изхожда само от името на прехвърлителите Х. Б. и А. К.. Този факт, според жалбоподателката, не води до установяване на симулативност на сделката, а 1 служи само като начало на писмено доказателство, като се позовава на съдебна практика. Твърди още, че съдът не е допуснал СХЕ, която е поискана с оглед оспорване автентичност на посочения документ. Отделно оспорва иска като неоснователен, тъй като не се установява изпълнение на поетите от С. К. и Х. К. задължения за издръжка и гледане на А. К. и Х. Б.. Поискано е назначаване на СХЕ, която да установи дали мастилото на документа все още съхне, както и дали хартията, на която е съставено обратното писмо, е била налична на пазара през 2009 г.
В писмен отговор И. Х. К. и М. Х. К. оспорват жалбата. Подчертават, че по иска с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД решението е влязло в сила, а че в една част е недопустимо (за ½ ид.ч. тъй като И. и М. К. са процесуално легитимирани да отговарят само за половината от задължението по договора за издръжка и гледане). По съществото на спора твърдят, че според съдебната практика и доктрината не е необходимо обратното писмо да е съставено от двете страни по сделката, като е необходимо да е подписана само от страната, на която ще се противопоставя. Ето защо считат за достатъчно за доказване на относителната симулация да се представи едностранно съставен документ, изходящ от насрещната страна по оспорваната сделка и така съставения документ да съдържа ясно и категорично признание на симулацията. Отделно се сочи, че обратното писмо може да бъде съставено и след сделката. Счита, че хипотезите, в които обратното писмо може да бъде приемано само като начало на писмено доказателство се различни от настоящата (л. 54). В условията на евентуалност твърдят, че със съвкупност от косвени доказателства се установява симулативността на договора, а именно прехвърлителите (които били юристи) са съставили обратното писмо, като са процедирали по отношение на двете си дъщери идентично за два самостоятелни имота, като така са извършили подялба на имуществото си приживе. Като сочат, че договора за издръжка и гледане, нищожен като привиден, се е конвертирал в дарение, твърдят, че поради спазената форма с него са прехвърлени вещни права надлежно. В условията на евентуалност, ако се приеме от апелативния съд, че е налице допуснато процесуално нарушение от СГС (доколкото съдът не е указал, че не приема обратното писмо и това налага събиране на нови доказателства), молят да бъдат допуснати свидетели.
Считат, че обратното писмо има достоверна дата (а именно, смъртта на съставилите го лица).
2
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Неоснователно е оплакването на ответната страна, че решението е недопустимо по отношение на ½ от евентуалните задължения, тъй като ответниците И. и М. К. са наследили от баща си само ½ ид.ч. от тях, а останалата част е преминала по наследство към родителите на починалата С.
(А. и Х.). Ищцовата страна (при подаване на исковата молба А. К. – прехвърлител, и Е. Б. – наследник на прехвърлител) е претендирала разваляне н а целия договор. Въпросът относно изпълнението и участието на ответниците в него е по съществото на спора.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 57, ал. 2 ЗЗД (по отношение на вторият иск решението е влязло в сила като необжалвано).
Първоначалната искова молба, по която е започнал правния спор, е депозирана от А. И. К. и Е. Х. Б., срещу Х. В. К., като е образувано гр.д. № 6039/09, І-3, СГС. В исковата молба се твърди, че А. и съпругът й Х. Б. прехвърлили на дъщеря си С. К. с н.а. № 165, т. 64/1991 г., срещу задължение за издръжка и гледане, недвижим имот, съставляващ дворно място, 690 кв.м., м. Б.а -киноцентъра, представляващо УПИ XI-420 от кв. 10 по плана на гр.
София, заедно с вилна сграда, подробно описани. Пояснено е, че С. починала през 2007 г., като била наследена само от съпруга си Х. К. и родителите си А. и Х., като междувременно завещала имота на съпруга си. Бащата Х. Б. починал през 2009 г. В исковата молба се твърди, че С. и съпругът й не са изпълнявали договора за издръжка и гледане и поради това се претендира той да бъде развален, а в условията на евентуалност, ако имота е прехвърлен на трето лице, да се заплати равностойността на вещта в размер на 311 580 лв.
В хода на процеса ответникът Х. К. е починал и е заместен от своите дъщери – ответниците И. Х. К. и М. Х. К..
С решение № 1420 от 16.03.2011 г., СГС, І-3 с-в, е развалил договора между страните, но това решение е отменено от ВКС (решение № 41 от 12.05.2021 г., гр.д. № 861/20 г., ІІІ ГО) след влизането му в сила на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК по отношение на И. Х. К. и на основание чл. 303, 3 ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на М. Х. К. (поради нередовно призоваване на страна и поради откриване на ново писмено доказателство от значение за правния спор). Делото е върнато за ново разглеждане на СГС.
Ответниците по исковата претенция – понастоящем И. Х. К. и М. Х. К., поддържат възражения, че при съставяне на процесния договор за издръжка и гледане, прехвърлителите А. и Х. (които били юристи) са съставили обратно писмо, за което ответниците не са знаели преди връчване на исковата молба.
В обратното писмо изрично се заявява, че договорът за издръжка и гледане е симулативен в частта, в която се уговаря насрещно задължение в тежест на приобретателя С. К. за издръжка и гледане и всъщност действителната воля на прехвърлителите е да надарят дъщеря си С. с процесния имот.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Няма спор, че през 1991 г. бил сключен процесният договор за издръжка и гледане между А. К. и Х. Б., от една страна, и дъщеря им С. К. (по време на брака й с Х. К.), от друга страна, за прехвърляне на собствения им имот - дворно място и вилна сграда (подробно описани), срещу задължение за издръжка и гледане.
По делото е представено обратно писмо без дата, в което се съдържа изявление, че А. и Х. са сключили процесния договор за издръжка и гледане с дъщеря им С., но същият е симулативен в частта, с която се уговоря насрещно задължение на приобретателя, като действителната воля на страните е прехвърлителите да надарят с този имот дъщеря си. (л. 64).
По делото е представено и друго обратно писмо без посочена дата, съдържащо също изявление на А. и Х., относно друг сключен от тях договор, с другата им дъщеря Е., на която са прехвърлили също срещу издръжка и гледане апартамент в гр. София, отново в условията на симулация (относно задължението за приобретателя) и с действителна воля за дарение. (л. 65).
Няма спор, че със саморъчно завещание от 16.04.2005 г. на С. завещала на съпруга си процесния имот (л. 67), което завещание е обявено на 04.03.2008 г. (л. 68). През 2007 г. С. К. починала и оставила за свои наследници по закон родителите си А. и Х. и съпруга си Х. К. (л. 70). Х. К. починал през 2009 г. (в хода на процеса) и е заместен от дъщерите си – 4 настоящите ответници М. К. и И. К. (л. 61).
През 2018 г. е починала и първоначалната ищца А. К. и като ищца в процеса е останала само Е. Б. – въззивница.
Приеата СПочЕ е посочила, че подписите в двете обратни писма са положени от А. К. и Х. Б.. Изводите на вещите лица са основани на достатъчен по обем сравнителен материал (изготвен по различно време, с различни пишещи средства) и се аргументират с характерни и устойчиви съвпадения.
Допълнителната СПочЕ е дала становище, че подписите на Х. Б. в двете обратни писма и в сравнителните образци са изпълнени с обичайно пишещата ръка и не се установяват признаци за смЯ. на същата.
Пред първата инстанция са разпитани свидетели.
Св. Р. М. С. разказва, че в кв. Б.а са съседи с А. и Х.. След като Х. получил инсулт и се залежал, А. се грижела за него сама, а мъжът на свидетелката ходел да помага – сменял крушки, пренасяли дърва. А. направила операция на окото, а после и на дебелото черво от рак, като свидетелката ходела да седи при нея, носела й храна. А. трудно се справяла с грижите за Х., идвала жена да й помага. Ж. помагала финансово, а св. С. била виждала С.като по-млада, но не й мъжът й К..
Св. Г. П. В., санитар по професия, се грижела първо за С.до смъртта й, после за Х., а след това и за А.. Пари получавала от Е. Б., в това число и разходите за рехабилитатор, който от време на време идвал да раздвижва Х., който бил на легло. Помощ оказвали и съседи.
Св. Г. И. Г., съпруг на ответницата М. К., сочи, че преимуществено живеели в САЩ, а сестрата на жена му – във Франция. По време на ваканциите в България свидетелят е останал с впечатление, че С. и Х. са имали добри отношения с родителите на С. и са имали ангажимент за грижи.
Х. оставял пакети в дома им, дори и след като С.била вече починала. Според свидетеля Х. е бил упълномощен да представлява пред институциите родителите на С. тъй като те му имали пълно доверие. Счита, че на родителите е била оказвана и финансова помощ. Отношенията между С. и сестра й не били добри.
Св. И. Т. К. сочи, че познава дъщерите на Х. К. от ученическа възраст.
5
Чувал е (предимно от М.), че Х. и С. са ангажирани с грижи за родителите на С.
Пред настоящата инстанция са разпитани свидетели.
Св. К. А. А. разказва, че А. била юрисконсулт по международно право в МВнР. Тя и съпругът й - бай Х., които свидетелката познавала от 1994 г., имали апартамент на ул. Незабравка и вила в Б.а, в която се преместили да живеят. След инцидента, който оставил Ж. в инвалидна количка (1996-1997 г.), прехвърлили единия имот на нея и тя останала да живее в апартамента.
Имотът в Б.а бил прехвърлен на С.за да се грижи за родителите си, но тя не се оказала грижовна дъщеря и не идвала при тях. Свидетелката често ходела събота и неделя при А. и Х. и била виждала С.само веднъж, като дошла да иска пари от майка си, тъй като нямали пари да си платят парното, макар че ходели на лов и риболов. С.не се обаждала и не се интересувала, нямала никаква грижа към майка си. А. казвала, че разчита на С. като здрава и права дъщеря, че имали уговорка тя да се грижи за тях материално и морално.
Според свидетелката това обаче го нямало и А. много я боляло от тази работа.
Ж. била тази, която полагала грижи – пращала храна по хора, викала да боядисат къщата и пр.
Св. Д. Х. Х. – Т. сочи, че познава М., тъй като мъжете им били състуденти. Познава и С. К., която работела в Националната галерия.
Разказва, че за имота на С.разбрала случайно във връзка с прехвърляне на имот от нейния дядо – той търсел вариант как да направи това и си мислел да стане срещу гледане и издръжка. С. говорила с бащата на свидетелката (тя не е присъствала на разговора), като му казала, че има възможност това да стане с документ, който да освободи наследниците (на които е прехвърлен имота) от гледането. Знае за това, защото С.е направила нещо подобно.