Решение № 227 от 26.11.2020, Административен съд - Ловеч

Р Е Ш Е

Н И

Е

№………. гр. Ловеч, 26.11.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ

ВЪЛКОВ при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 350/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Т.П.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20-0297-000055/15.07.2020 г. на Началника на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска нейната отмяна.

В съдебно заседание жалоподателката поддържа жалбата.

Ответникът–Началникът на РУ към ОДМВР

Ловеч, РУ Луковит в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата.

Настоящият състав на Административен съд

Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на 15.07.2020 г. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) против В.Х.К. от гр. Луковит, област Ловеч, затова, че на същата дата около 11:05 часа в гр. Луковит на кръстовището на ул.“Цар Симеон I“ и ул. „Йордан Йовков“ управлява лек автомобил „Опел Астра”(сив) с рег. №***, след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, т.4 от ЗДвП – отнемане на всички контролни точки с влязло в сила на

20.03.2020 г. НП, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Като доказателства са иззети два бр. рег. табели на автомобила. Акта е предявен на нарушителя на 21.07.2020 г., който не е вписал възражения и е отказал да го подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел. В АУАН е отразено, че автомобила е собственост на Т.П.К. ***.

По делото е представена Докладна записка № 13656/16.07.2020 г. до Началника на РУ МВР Луковит относно реализиране на АНП във връзка със съставен АУАН относно неспиране на подаден светлинен и звуков сигнал от неправоспособен водач и осуетуване на полицейска проверка. Тя е изготвена от мл.автоконтрольор Г.Й., който е посочил, че е бил на работа по утвърден график за времето от 08:30 ч. до 20:30 часа на 15.07.2020 г. задно с колегата си от ППД Р.Ц.. Около 11:00 ч. са се движили по ул. .“Цар Симеон I“, като на кръстовището с ул. „Йордан Йовков“ забелязали лек автомобил „Опел Астра”(сив) с рег. № ***, управляван от неправоспособния В.Х.К.. Полицейският служител е подал на водача ясен и разбираем за него светлинен и звуков сигнал, при което водачът е увеличил скоростта и е продължил движението си в посока гр. Плевен, поради което полицейският служител е започнал да следва автомобила на безопасно разстояние с включен светлинен и звуков сигнал. Автомобилът е увеличил скоростта, не е спрял, движел се е рисково и е създавал опасност за участниците в движението. В с. Радомирци автомобилът е променил посоката си на движение към с. Рупци. В това село автомобилът е продължил движението си по земен път, отворен за обществено ползване, като е спрял пред гробищен парк на селото. Водачът В.Х.К. е слязъл от автомобила и започнал да бяга през непроходима гориста местност, като по този начин отново е осуетил полицейска проверка. Двамата полицейски служители са обходили местността, но не са успяли да открият В. К.. От направена справка в СУАНД съставилият докладната записка полицейски служител е установил, че водачът В. К. е загубил правоспособност и е с отнето СУМП по реда на чл. 157, ал.4 от ЗДвП. Поради отнемане на всички контролни точки има влязло в сила НП № 20-0297-000042, с което е наказан в едногодишен срок по административен ред за същото деяние.

Полицейският служител е посочил, че на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН е съставил АУАН на К. по чл. 150 от ЗДвП и АУАН по чл. 103 от ЗДвП, които ще се предявят на нарушителя на основание чл. 43, ал.1 от ЗАНН.

До Началника на

РУ Луковит е изготвена и Докладна записка № 297р-14035/22.07.2020 г. от ПИ Х.П. относно приобщаване на материали по ДП № 160/2020 г. по описа на РУ Луковит. В нея полицейският служител е отбелязал, че на 21.07.2020 г. около 11:20 часа заедно с още двама негови колеги – мл. Автоконтрольор П.Й. и мл.инсп. И.Т. са посетили Неврологично отделение при МБАЛ Луковит, в което е бил настанен за лечение В.Х.К.. Същият е отказал да му бъде връчена покана с рег. № 297000-4211/21.07.2020 г., като свидетел на отказа е станал полицейският служител И.Т.. При предявяване на двата съставени АУАН, които са му били прочетени, В. К. е отказал да ги подпише, като свидетел на отказа е станал полицейският служител И.Т.. Освен това К. е отказал да подпише и получи призовка за извършване на действия по разследване по ДП № 160/2020 г., като свидетел на отказа е станал другият полицейски служител П.Й.. В докладната записка е отразено, че В. К. е отказал да дава каквито и е обяснения по случая.

Въз основа на съставеният АУАН №

АА-753651/15.07.2020 г., Началникът на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит е издал оспорената в настоящото съдебно производство ЗППАМ, с която на жалбоподателката Т.П.К. е наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, затова, че като собственик на лек автомобил „Опел Астра” - сив с рег. № *** допуска или предоставя управлението му на В.Х.К., който не притежава СУМПС – неправоспособен водач.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателката е допуснат до разпит свидетеля Т.А.Ж.. Той живее в гр. Луковит. Работи в строителство, наема сам строителни обекти. Наел е В. К. – син на жалбоподателката да работи за него.

Той му казал, че се продава лекия автомобил. Свидетелят след оглед го харесал и дал една част от уговорената сума на жалбоподателката. Останалата сума трябвало да даде по-късно и тогава да прехвърлят собствеността на колата. Заявява, че той е карал колата без пълномощно и с нея ходил на работа. Посочва, че е отишъл с колата в с. Рупци и я паркирал до гробището. Там го чакал човек, на когото трябвало да види банята за евентуален ремонт. Отишъл с него и след като се върнал след 2-3 часа установил, че нямало регистрационните табели на лекия автомобил.

Звъннал по телефона на познати, за да ги попита дали има крадци в района. След това казал на жалбоподателката за случая. Прибрал се в Луковит с колата на този човек, на когото оглеждал банята в с. Рупци за евентуален ремонт. С другата кола на жалбоподателката отишъл отново в с. Рупци, за да вземе от лекия автомобил малкия талон и застраховката. На следващия ден според показанията на свидетеля колата в с. Рупци е била разбита, липсвали инструменти от багажника, машини, акумулатор, три джанти, щека за масло, един фар. Той не се е обаждал за случая в полицията, нито където и било другаде. Закарал железни джанти, вдигнал колата и я закарал в гаража в Луковит.

Съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел. Те не съответстват на останалите доказателства по делото – на отразеното в съставения АУАН, както и на отразеното в изготвените от полицейските служители две докладни записки за случая. Освен това показанията на този свидетел са неясни, противоречиви, непоследователни, нелогични и житейски неправдоподобни.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

Съгласно чл.

172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На жалбоподателката е наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, буква „а” от ЗДвП.

Министърът на вътрешните работи със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. е определил да осъществятат контрол по ЗДвП основните структури на МВР, сред които в т. 3 и ОДМВР.

Директорът на

ОДМВР Ловеч със заповед № 295з-805/25.04.2017 г. е оправомощил да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП служители от ОДМВР Ловеч, сред които в т. I.5 фигурират Началниците на РУ при ОД на МВР за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Ловеч. По делото е представено Удостоверение № УРИ 295р-6279/07.05.2019 г., издадено от ОДМВР Ловеч, от което се установява, че издателят на обжалваната заповед И.Н.Р. е назначен на длъжност Началник III степен на РУ-Луковит при ОДМВР Ловеч със заповед № 8121К-4986/06.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, считано от 09.12.2016 г. и продължава да служи на същата длъжност и към момента.

Обжалваната в настоящото производство заповед е издадена на 15.07.2020 г. от И.Н.Р. - Началник на РУ към ОДМВР

Ловеч, РУ Луковит. Нарушението на ЗДВП е извършено в гр. Луковит, който район се обслужва от ОДМВР Ловеч. Следователно оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания.

Административният орган не е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила.

Обжалваният индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материално правните разпоредби.

Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172, ал.1, те се прилагат с мотивирана заповед.

С оспорената заповед на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, буква „а” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4, или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Тази мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни нарушения. Тя не е вид административно наказание.

Според чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с презумтивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правно релевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази, която е описана в АУАН е на жалбоподателя. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически основания за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите основания на акта по смисъла на чл. 59, т.4, пр.1 от АПК.

Настоящият съдебен състав счита, че фактите са такива, каквито са въприети от Административния орган в обжалваната заповед. По делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че жалбоподателката е собственик на лек автомобил „Опел

Астра”(сив) с рег. № ***. При условие, че формалната доказателствена сила на АУАН не е опровергана от жалбоподателката, тъй като показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Т.А.Ж. не могат да бъдат кредитирани, и при безспорното установяване, че собственото й МПС е управлявано от нейния син В.Х.К. , който не е правоспособен водач, съдът приема за несъмнено установено наличието на юридическия факт, правопораждащ прилагането на наложената ПАМ.