Определение № 37539 от 13.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37539 гр. София, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20261110104546 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на П. С. Г. срещу „фб“ ЕООД и „Мюлтитюд Банк“ p.L.c., която е редовна и предявените с нея искове са допустими.

С влязло в сила разпореждане № 70651, постановено в закрито съдебно заседание от 09.06.2026 г., съдът е върнал искова молба с вх. № 54247/19.02.2026 г. на П. С. Г. в частта, с която са предявени искове срещу „Мултитюд банк“ за прогласяване на недействителността на договор за гаранция от 14.08.2023 г. и в условията на евентуалност – на клаузата на чл.

1.6. от договора, поради неизпълнение на дадените с разпореждане № 52461/27.04.2026 г. указания на съда. С оглед на което предмет на разглеждане са единствено предявените срещу„фб“ ЕООД искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „фб“ ЕООД.

С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи копие на договора за кредит, общия условия и договор за предоставяне на гаранция, следва да бъде оставено без уважение, доколкото изисканите документи са представени с исковата молба.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на ответника да представи копие на погасителния план, стандартния европейски формуляр и извлечение за получени от кредитополучателя суми по процесния договор за кредит.

С оглед уваженото искане на ищеца по чл. 190 ГПК, се явява ненеобходимо изискването на документи от „Изи пей“ АД по реда на чл. 192 ГПК.

1

С оглед наличието на безспорни между страните обстоятелства и доколкото ответникът е задължен да представи справки за платените от ищеца суми, съдът намира, че не е необходимо допускането на съдебно-счетоводна експертиза, поради което искането на ищеца следва да бъде отхвърлено.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.11.2026 г. от 10:10 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи счетоводна справка за платени суми по договора за кредит. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са от П. С. Г. срещу „фб“ ЕООД в условията на обективно съединяване следните искове:

- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл.

2 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1280120/14.08.2023 г.;

- в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 4 и чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1280120/14.08.2023 г.;

- в условията на кумулативност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2,56 евро /5,00 лева/, предявена като частична претенция от общо 143,72 евро /281,09 лева/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1280120/14.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.02.2026 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 14.08.2023 г. ищецът сключил с „фб“ ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит № 1280120 от 2 разстояние, по силата на който му бил отпуснат заем в размер на 800 лeва при посочен ГПР от 49,93 %, лихвен процент – 5,12 %, срещу насрещното задължение да върне общата сума в размер на 827,04 лева за срок от 45 дни.

Допълва, че в чл. 5 от процесния договор било предвидено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство от “Multitude Bank” срещу задължение на кредитополучателя за заплащане на възнаграждение в полза на гаранта.

Излага, че на същия ден и час бил сключен и договор за гаранция, по силата на който дружеството-гарант се задължавало солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задълженията по процесния договор за потребителски кредит срещу възнаграждение на стойност от 240,13 лева, платимо на падежна дата, съвпадаща като падеж с тази по договора за кредит - 18.06.2023 г. Сочи, че в погасителния план към договора не била включена стойността на гаранцията, последната не била посочена и в СЕФ, като с прибавянето на възнаграждението за гаранция общият размер на задължението възлизало на 1081,09 лева, което твърди, че е погасил предсрочно. Поддържа, че договора за заем е недействителен с аргументи, че възнаграждението за обезпечение не е включено в ГПР и посочения размер на ГПР е неверен и несъответства на действително приложения в кредитното правоотношение. Счита, че уговореното възнаграждение за гаранта по естеството си представлява скрита възнаградителна лихва, която е разход по кредита, и чрез невключването в ГПР се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Допълва, че действителната стойност на ГПР надвишава предвидените максимални законови предели. Като самостоятелно основание за нищожност сочи и обстоятелството, че в процесния договор не са посочени компонентите, формиращи ГПР. Навежда доводи за нищожност и на договора за предоставяне на гаранция поради липса на основание, тъй като е сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави и обезпечаващ нищожна сделка. Счита, че сключването на обезпечителната сделка е абсолютно условие за възникване на кредитното правоотношение, както и че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото срещу задължението за възнаграждение не се дължи насрещна услуга. Сочи, че кредиторът и гаранта са свързани лица. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата на чл. 5 от договора за кредит е неравноправно и поради това нищожна. Допълва, че клаузата е нищожна и поради противоречие на закона и добрите нрави.

Поради изложените съображения, счита, че дължи единствено чистата стойност на кредита, а именно 800 лв. Поддържа, че надплатил дължимата сума по договора за кредит, поради което в негова полза било възникнало притезание за възстановяване на надплатената сума. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „фб“ ЕООД, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава сключването с ищеца на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1280120/14.08.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание. Оспорва твърдението на ищеца, че поръчителството на „Мултитюд банк“ (Малта) е задължително условие за сключването на договора за кредит, като сочи, че кредитополучателят има право да избере 3 свой поръчител или този, предложен от кредитора, следователно потребителят сам избира вида на предоставеното обезпечение. Поддържа, че договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което дружеството не било страна, а кредитополучателят сам бил избрал да се ползва от услугите на банката. Излага, че преди сключването на процесния договор ищецът е бил надлежно информиран относно условията по кредита чрез получаване на СЕФ и проекти на договорите, като е потвърдил сключването на договора чрез SMS, с оглед на което оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е ЗЗП. Излага съображения, че възнаграждението по договора за гаранция не следва да се включва при изчисляването на ГПР, ГПР е определен законосъобразно, спазени са изискванията на ЗПК, не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, липсват неравноправни клаузи и заблуждаваща търговска практика, а ищецът не е упражнил правото си на отказ в 14-дневен срок. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

По предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включително клаузата за поръчителство/гаранция и клаузата за ГПР, както и обстоятелствата, обосноваващи твърдяната недействителност (противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави).

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже извършено плащане на посочената в исковата молба сума в полза на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличие на основание за получаване на платената от ищеца искова сума, а именно наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, клаузите по който са били индивидуално уговорени, отговарят на императивните законови разпоредби на ЗПК и ЗПФУР и съответстват на добрите нрави.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: наличието на сключен между ищеца и ответника „фб“ ЕООД договор за потребителски кредит № 1280120/14.08.2023 г., с твърдяното в исковата молба съдържание; наличието на сключен между ищеца и „Мултитюд банк“ договор за предоставяне на поръчителство от 14.08.2023 г.; възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 240,13 лева не е включено в годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит.

УВЕДОМЯВА страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им 4 възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5