Присъда № 2 от 27.02.2023, Апелативен съд - Бургас

М О Т И В И по Присъда № 2 от 27.02.2023 г., постановена по ВНОХД № 254/2022 г. по описа на Апелативен съд ***:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на упълномощения защитник адвокат от АК *** на подсъдимата Е. Г. С., против Присъда № 134/28.10.2021 г. постановена по НОХД № 55/2021 г. по описа на Окръжен съд ***.

С присъдата, подсъдимата Е. Г. С. е призната за виновна в това, че на *** г. в гр.***, к-с “Славейков”, в магазин „Кауфланд“ отнела чужди движими вещи - дамски портфейл на стойност 19.00 лв., съдържащ сумата от 25.00 лева, всички вещи на обща стойност 44.00 лева, от владението на Л.К.К., ЕГН ********** от гр.***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били заместени, поради което и на основание чл.197, т.1, вр.чл.194, ал.1 и чл. 54 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода.

Със същата присъда, подсъдимата е призната за виновна и в това, че на *** г. в гр.***, за времето от 15.59 часа до 16.03 часа, в условията на продължавано престъпление, използвала платежен инструмент - банкова карта № ************, издадена от банка „***“, без съгласието на титуляря Л.К.К., ЕГН ********** от гр.***, като от ATM с № ***, находящо се в гр.***, к-с „Славейков“, бл.46, филиал на „***“, извършила три транзакции за теглене на пари на обща стойност 550 /петстотин и петдесет/ лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, както следва:

- на *** г. в 15.59 часа, в гр.*** използвала платежен инструмент банкова карта № ************, издадена от банка „***“, без съгласието на титуляря Л.К.К., ЕГН ********** от гр.***, като от ATM с № ***, находящо се в гр.***, к-с „Славейков“, бл.46, филиал на „***“, осъществила един брой успешна транзакция от ATM с № *** на стойност от 50 /петдесет /лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление;

- на *** г. в 16.00 часа, в гр.***, използвала платежен инструмент банкова карта № ************, издадена от банка „***“, без съгласието на титуляря Л.К.К., ЕГН ********** от гр.***, като от ATM с № ***, находящо се в гр.***, к-с „Славейков“, бл.46, филиал на „***“, осъществила един брой успешна транзакция от ATM с № *** на стойност от 400 /четиристотин /лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление и

- на *** г. в 16.03 часа, в гр.***, използвала платежен инструмент банкова карта № ************, издадена от банка „***“, без съгласието на титуляр Л.К.К., ЕГН ********** от гр.***, като от ATM с № ***, находящо се в гр.***, к-с „Славейков“, бл.46, филиал на „***“, осъществила един брой успешна транзакция от ATM с № *** на стойност от 100.00 /сто/ лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление,

1 поради което и на основание чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 и чл.54 от НК е осъдена на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 100 /хиляда и сто/ лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.С. е определено общо наказание в размер на две години лишаване от свобода и 1 100 /хиляда и сто/ лева глоба.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

С присъдата, подсъдимата Е. Г. С. е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 935.30 лева, от които 170.70 лева разноски на досъдебното производство.

С присъдата, съдът е постановил веществените доказателства – четири броя оптични носители, както следва: DVD-R 4,7 GB; CD-R 700 MB, марка „Офис маркет“; DVD-R 4,7 GB, марка „НР“; DVD от експертизата, да останат на съхранение по делото.

Във въззивната жалба се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подс.С. да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Като втора алтернатива се иска изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание като явно несправедливо.

В писмено допълнение към въззивната жалба, депозирано от защитника на подсъдимата, са изложени подробни съображения в подкрепа на направените в жалбата оплаквания. Защитникът оспорва авторството на деянието, като намира, че не следва да се кредитират показанията на св.Събева и направеното от нея разпознаване на подсъдимата. Оспорва заключението на видео-техническата (криминалистическата) експертиза № 21/ИДИ-197/16-09-2021 г. на НИК София, поради налични противоречия в него. Така също прави оплакване за нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъква довод за нарушение на материалния закон, поради неправилно определена правна квалификация на деянието, като претендира наличие на маловажен случай и квалифициране на деянието по чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3 от НК, а не както първата инстанция е приела по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК. Заявява становище за допуснато от решаващия съд съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимата, предвид отказа на съда да разпита посочени от нея свидетели, които да установят, че същата не е била в гр.*** на инкриминираната дата. Отделно от това, претендира явна несправедливост на наложеното наказание и изменение на присъдата предвид настъпила реабилитация по НОХД № 49/2015 г., както и поради възприетата от съда 2 неправилна правна квалификация на деянието. Поддържа основното си искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подс.С. да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение; алтернативното такова за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, както и второто алтернативно искане за изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание като явно несправедливо и за приложение на чл.66, ал.1 от НК, за което счита, че са налице законовите предпоставки.

Производството пред настоящата инстанция е второ по ред.

Образувано е пред Апелативен съд *** за втори път, след отмяна на Решение № 50/17.06.2022 г. на АС ***, постановено по ВНОХД № 249/2021 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена. Решението е отменено с Решение № 50144/24.11.2022 г. на ВКС, постановено по к.н.д. № 625/2022 г., III н.о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В отменителното решение касационната инстанция е посочила, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с изискванията на чл.339 от НПК за съдържанието на решението на въззивната инстанция, което от своя страна е довело да ограничаване процесуалните права на подсъдимата с оглед адекватно осигуряване на правото на защита. В тази връзка е констатиран пропуск в анализаторската дейност на въззивния съд и по-конкретно липсата на анализ на противоречия в показанията на св.Н., дадени от нея в двете фази на процеса относно начина, по който органите на реда са стигнали до извод, че извършител на кражбата е подсъдимата и отражението на това несъответствие върху достоверността им.

Констатирана е и липсата на отговор по възражението на защитника относно вътрешната противоречивост в заключението по назначената от окръжния съд повторна видео-техническа експертиза. Посочен е и пропуск на въззивния съд да попълни делото с необходимите гласни доказателства чрез преразпит на свидетелката полицейски служител С. Н..

Подсъдимата Е. Г. С. е променила постоянния си и настоящ адрес в гр.Русе, посочени от нея на досъдебното и съдебното производство, без да уведоми съда за адреса на новото си местоживеене. По делото са налице данни, че подс.С. към момента не се намира в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, както и не се задържа в затвор или арест на друго основание. При тези факти и тъй като отсъствието на подсъдимата няма да попречи за разкриване на обективната истина, въззивният съд разгледа делото задочно в отсъствие на подс.Е. С. при условията на чл.329, ал.2 вр. чл.269, ал.3, т.1 от НПК.

В съдебно заседание пред апелативния съд представителят на Апелативна прокуратура *** изразява становище, че съдебният акт е правилен, законосъобразен и справедлив както по отношение на дължимото към фактите и правото, така и при отмерване на наказанието на подсъдимата така, че да съответства на целите поставени с чл.36 от НК, поради което моли 3 за неговото потвърждаване. Намира въззивната жалба и допълнението към нея за неоснователни. Счита, че мотивите на Окръжен съд *** са съответни на осъдителния диспозитив и в пълен обем дават отговор на въпроса защо съдът е признал за виновна подсъдимата С. по повдигнатите й обвинения по чл.194 от НК и по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като е направил обективен и обоснован правен извод относно обективната и субективна съставомерност на деянията. По отношение на направеното в жалбата оплакване относно заключението на вещите лица по криминалистическата експертиза и в частност, направеното искане за некредитиране на същата, прокурорът намира същото за неоснователно и голословно, т.к. по делото не е налице съмнение в компетентността на вещите лица, нито в пълнотата, яснотата или обосноваността на самата експертиза. Счита, че от заключението по експертизата и от разпита на вещите лица по нея се установява категорично, че лицето извършило кражбата и съответните тегления на общата сума от 550 лева от картата на пострадалата K., е именно подсъдимата С.. Също така намира, че от дадените в съдебно заседание на 15.06.2021 г. показания на пострадалата пред ОС ***, се констатира, че същата е разпознала подсъдимата и е описала конкретни обстоятелства за това как е била облечена и прическата й по време на деянието, което кореспондирало с видеозаписа на банкомата. Посочва факта, че именно подсъдимата е възстановила щетата по извършената кражба. Моли съда да кредитира показанията на св.Н., служител при ОД на МВР ***, в частта, касаеща оперативно-издирвателния механизъм на деянията, т.к. са еднопосочни, безпротиворечиви както на ДП, така и пред двете инстанционни съдилища – първия и въззивния. Сочи, че е нормална, логична, житейски и професионално обоснована практиката да се обменя информация между отделните звена в полицията относно личността на различни заподозрени, още повече, че подсъдимата С. очевидно, предвид своето криминално минало и осъждания за извършване на престъпления от общ характер против собствеността, е била известна на органите на МВР. Изразява становище, че тази аналитична дейност на органите на полицията е по същество предпроцесуална и няма пречка да бъде закрепена по реда на НПК чрез показания на свидетел. Навежда довод, че следва да се даде вяра на показанията на св.Н. и поради факта, че тя възпроизвежда личните си възприятия за обстановката на мястото на събитията, забелязаните предмети, действията на лицата по първична идентификация на подсъдимата. Посочва, че св.Н. не е осъществявала процесуални действия по разследването, поради което не е съществувала забраната по чл.118, ал.2 от НПК да дава показания за подлежащите на доказване факти по делото. С оглед на това счита, че липсва процесуална пречка показанията на св.Н. да се приемат при формиране на вътрешното убеждение на съда. Според прокурора, не е налице заинтересованост у тази свидетелка от резултата по делото и това произтича от характера на служебните й задължения, които не са свързани с разследването по делото. В тази насока цитира съдебна практика на ВКС, 4 изразена в Решение № 32/2021 г. по к.д. № 980/2020 г. второ н.о.; Решение № 486/2015 г. по к.д. № 1406/2014 г. първо н.о.; Решение № 198/2013 г. по к.д. № 248/2013 г. второ н.о. Поради всичко това преценя, че и настоящият състав може да се довери на нейните показания, които са кореспондиращи с останалите доказателства по делото и следват логичния развой на събитията по едно разкриване на тежко умишлено престъпление против собствеността.

По-нататък прокурорът заявява своята преценка, че при разглеждане на делото не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да бъдат основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Счита, че в константната съдебна практика многократно е отразявано, че неудовлетворяването на някои доказателствени искания на защитата не сочи на процесуално нарушение за установяване на обективната истина по делото. В тази насока счита възражението на защитника за наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане до разпит на поискани от него свидетели, за неоснователно. За неоснователно прокурорът намира и искането на защитника за преквалифициране на кражбата в такава по чл.197, т.2, вр.чл.194, ал.3 от НК, т.к. по делото липсвали основания за това както предвид съдебното минало на подсъдимата, така и предвид механизма на извършване на престъплението.