Решение № 3137 от 18.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3137 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330113791 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, срещу А. Х. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 461,35 евро (превалутирани 902,33 лв.) – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ***** от 09.05.2024 г.; 61,62 евро (превалутирани 120,52 лв.) - възнаградителна лихва, за периода 10.06.2024 г. до 10.01.2025 г.; 20,96 евро (превалутирани 40,99 лв.) - наказателна лихва, за периода от 11.07.2024 г. до 07.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда – 31.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3754/05.05.2025 г. по ч.гр.д. № 5989/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с.

В исковата молба се твърди, че на 09.05.2024 г. ответницата А. М. е кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит, като процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи се, че в зададените полета на заявлението ответницата е попълнила личните си данни, както и е приложила снимки на личната си карта. При подаване на 1 заявлението ответницата е посочила и желания размер на кредита, срок на договора за кредит, наименование на кредитния продукт, при условията на които желае да ползва кредита и желания начин за усвояване на сумата. На посочения в заявлението електронен адрес на А. М., при сключване на договора за кредит, били изпратени автоматично Договор № *****/09.05.2024 г., ведно с Приложение № 1 към него, Общи условия и Стандартен европейски формуляр. След запознаване с всички условия по кредита, се сочи, че ответницата е маркирала чекбокса с текст „С натискането на бутона „Вземи парите си сега!“, с което действие се твърди, ответницата да е заявила съгласието си да бъде обвързана от процесния договор за кредит, СЕФ и ОУ.

Изтъква се, че са спазени условията на ЗЕДЕУУ. Твърди се, че в резултат на всички описани действия по сключване на договор за кредит от разстояние между ищеца в качеството на кредитор и ответницата в качеството й на кредитополучател на 09.05.2024 г. е сключен във формата на електронен документ Договор за кредит № ***** с краен срок на погасяване – 10.01.2025 г. Посочва се, че въз основа на така сключения договор, ищецът е изпълнил своето задължение, като е предоставил на ответницата заем в размер от 1000 лв. По договора за кредит били постъпили три плащания на 19.08.2024 г. в размер на 200 лв., на 23.08.2024 г. в размер на 100 лв. и на 28.11.2024 г. в размер на 50 лв. Ответницата не изпълнила задълженията си по договора, макар и предоставената й възможност за разсрочване на същите. На 10.01.2025 г. падежирала и последната вноска, съгласно договорения между страните погасителен план. Предвид липсата на доброволно изпълнение било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, което било уважено и била издадена заповед за горепосочените вземания. Против заповедта постъпило възражение в срок, което е обусловило и правният интерес от предявяване на исковете, предмет на настоящото производство.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира доказателства.

Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответницата.

В съдебно заседание ищецът „Кредисимо” ЕАД не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от ищцовото дружество, чрез юрк. Л. Т., с която моли съда да постанови неприсъствено решение по делото при наличие на предпоставките по чл. 238 и сл. от ГПК. Претендира разноски.

Ответницата А. М., редовно призована за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на 2 неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил бланкетно в срок, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответницата А. М. не е депозирала отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото открито съдебно заседание и не изпраща процесуален представител, като не е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие. С Определение № 3130/12.03.2026 г., постановено по настоящото дело, надлежно връчено на ответницата, на същата са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването й в съдебно заседание. Ответницата не е оспорила твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искове.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявените искове следва да се уважат по този ред.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ищецът.

Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът своевременно е претендирал заплащането на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, като е представил доказателства за заплащане на следните суми: 125,00 лв. с равностойност 63,91 евро – за държавна такса в исковото производство и 25,00 лв. с равностойност 12,78 евро – за държавна такса в заповедното производство. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт в исковото производство, поради което на основание чл. 78, ал. 8 3 от

ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за исковото производство в размер на 100,00 евро по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 163,91 евро за исковото производство. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, а именно сумата в общ размер на 38,34 евро, от която: 12,78 евро - държавна такса и 25,56 евро - определено от съда юрисконсулско възнаграждение, като на основание т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 202,25 евро – разноски, направени в исковото и в заповедното производство.

Съдът намира, че следва да се посочат и равностойностите на дължимите суми в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната парична единица в Република България.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че ответницата А. Х. М., ЕГН **********, дължи на ищеца „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, следните суми: 461,35 евро (превалутирани 902,33 лв.) – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ***** от 09.05.2024 г.; 61,62 евро (превалутирани 120,52 лв.) - възнаградителна лихва, за периода 10.06.2024 г. до 10.01.2025 г.; 20,96 евро (превалутирани 40,99 лв.) наказателна лихва, за периода от 11.07.2024 г. до 07.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда – 31.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3754/05.05.2025 г. по ч.гр.д. № 5989/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с.

ОСЪЖДА А. Х. М., ЕГН **********, да заплати на „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 202,25 евро, от които: 163,91 евро – разноски в исковото производство и 38,34 евро – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 5989/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

4

Препис от решението да се връчи на страните.

Изисканото ч.гр.д. № 5989/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив да се върне, поради отпадане на необходимостта от същото, ведно с препис от настоящото решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5