Решение № 1416 от 28.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1416 гр. София, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20221000503299 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 463, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.

Предмет на инстанционен контрол е Решение № 163/31.01.2022 г. по ч.гр.д. № 8231/2021 г. на СГС, с което потвърдено като законосъобразно разпределение на постъпили парични суми от 28.05.2021 г. по ИД № 206/2020 г. на ЧСИ Г. Н. № *** на КЧСИ, с р-н на действие СГС.

Решението на градския съд се обжалва от Столична община /СО/ и от „Софпроп“ ЕООД с ЕИК: 203792129 с доводи за неправилността и искане за отмяната му.

Не са постъпили отговори на двете жалби от останалите страни в производството – „Топлофикация София“ ЕАД, „Инженерконсулт“ ООД и НАП – ТД София град, а единствено „Стал 2007“ ЕООД е подал писмен отговор на жалбата на СО, с която същата се оспорва, а решението на СГС се счита за правилно.

Жалбите са процесуално допустими – подадени са в срок, срещу акт, подлежащ на обжалване пред апелативния съд /чл. 463, ал. 2 ГПК/, както и от лица, имащи право и интерес да обжалват.

Разгледана по същество, жалбите са неоснователни поради следните съображения:

Относно жалбата на СО:

Нейната същина се състои в това, че се иска да се отмени атакуваното решение на СГС и разпределието на ЧСИ Н., като се разпредели сума в полза на Столична община в 1 съответствие с разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД за вземанията за такса „смет“, така, както това е сторено с дължимия данък за недвижимия имот.

По въпроса, в коя поредност от вземанията, посочени в чл. 136 ЗЗД следва да се удовлетворяват тези на общината за такса „битови отпадъци“ имаше противоречива съдебна практика, която беше отстранена в ТР № 2/22.11.2022 г. по ТД № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4, с която се прие, че това вземане на общината не се ползва с привилегията по чл.

136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. С такава привилегия се ползва единствено публичното общинско вземане за данъка върху недвижимите имоти, но не и за такса „битови отпадъци“. Ето защо, виждането в обратен смисъл на СО в жалбата, не може да се сподели, тъй като ОСГТК на ВКС е преценил друго и САС следва да приложи тълкувателното решение.

Относно жалбата на „Софпроп“ ЕООД:

Оплакванията в нея са свързани с това, че неправилно СГС бил приел, че не можело да бъдат разглеждани направените с жалбата на същото дружество възражения срещу изпълнителните действия. Специфичното в жалбата на „Софпроп“ ЕООД и пред градски съд, и пред апелативен съд, се състои в това, че не се оспорва самото разпределение на ЧСИ по същество, а се правят оплаквания относно извършени изпълнителни действия от съдебния изпълнител, свързани с процедурата по публична продан на недвижим имот, средствата от която продан са разпределени от ЧСИ с атакуваното разпределение. Отделно от това, е направено искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК, като се сочи, че незаконосъобразно, СГС не бил изобщо разгледал това искане и не се бил произнесъл изрично по него.

Жалбата е неоснователна. В мотивите на вече цитираното ТР № 2/22.11.2022 г. по ТД № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, върховните съдии разясняват разликите между производството за обжалване на разпределението – по чл. 463 ГПК, и това за обжалване на действията на съдебния изпълнител – по чл. 435 ГПК. Те посочват, че когато се обжалват действия на ЧСИ/ДСИ, съдът действа като контролно-отменителна инстанция, защото не може сам да ги извърши след това, но при разпределението не е така. Недопустимо е в производство по оспорване на разпределението по реда на чл. 463 ГПК, съдът да обсъжда законосъобразността или незаконосъобразността на вече проведени изпълнителни действия от съдебния изпълнител, защитата от които, е по съвсем друг ред и с очевидно отдавна изтекли срокове по процесуалния закон. Що се отнася до искането за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК, функционалното място на тази разпоредба е в производството по обжалване действията на ЧСИ/ДСИ, уредена в чл. 435 и сл. от ГПК и това искане също не може да се разглежда от съда в съвсем друга процедура – тази, по обжалване на разпределението по чл. 463 ГПК.

Поради изложеното по-горе, частните жалби са неоснователни, а решението на СГС като правилно ще следва да се потвърди. Претенциите за присъждане на разноски, отправена от „Стал 2007“ ЕООД с писмения отговор на жалбата на СО касаят единствено разноски и доказателства за това пред първата инстанция, но не и пред САС, където липсват доказателства за такива разноски. Ако СГС е пропуснал да се произнесе по исканията за 2 разноските, направени от „Стал 2007“ ЕООД в предходната инстанция, то редът за защита е друг, а не с подаването на отговор на една от жалбите, по които е образувано производството пред САС.

Ето защо, Софийски апелативен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163/31.01.2022 г. по ч.гр.д. № 8231/2021 г. на СГС.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно /чл. 463, ал. 2 ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3