Решение № 120 от 05.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Бургас, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20232100501997 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В.Ю.К., чрез пълномощника й адв.

Дичко Янев от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение № 395 от 25.09.2023 г., постановено по гр. д. № 355/2023 г. на Районен съд – Несебър, с което на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е осъдена да заплати на „Астория Мениджмънт“ ООД сумата от 3350,36 евро, представляваща сбор от дължимите такси поддръжка за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. (по 1072 евро с ДДС за 2021 г. и 2022 г. и 1206,36 евро с ДДС за 2023 г.) съобразно Договор за поддръжка на площите и съоръженията за общо ползване в комплекс „Вила Астория 1“, сключен на 09.06.2013 г. между въззивницата и „Зора Феникс“ ЕООД, ЕИК 201056331, вземанията по който са прехвърлени на „Астория Мениджмънт“ ООД с Договор за възлагане извършване на дейностите за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование „Астория-1“, сключен на 18.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2023 г. – датата, на подаване на исковата молба (а за таксата за 2023 г. – от 01.05.2023 г.), до окончателното изплащане на сумата. С решението въззивницата е осъдена и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати и сумата от 415,25 лв., представляваща лихва за забава върху таксата за 2021 г., считано от 01.05.2021 г. до 13.04.2023 г., и сумата 202,68 лв., представляваща лихва за забава върху таксата за 2022 г., считано от 01.05.2022 г. до 13.04.2023 г.

1

Въззивницата счита решението за недопустимо, евентуално за неправилно. Навежда доводи за липса на процесуална легитимация на ищеца, тъй като не е дала съгласие за заместване на „Зора Феникс“ ЕООД от „Астория Мениджмънт“ ООД в Договора за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване от 09.04.2013 г.

(наричан по-долу за краткост „Договора за управление“). В жалбата се изтъква, че същият договор е основан на взаимно доверие, като за въззивницата не е без значение кой ще го изпълнява. Сочи се, че на „Зора Феникс“ ЕООД е изпратено уведомление за прекратяване на процесното правоотношение на основание чл. 287 ЗЗД, евентуално чл. 87, ал. 2 ЗЗД, считано от 01.01.2016 г. Въззивницата заявява, че не е оспорвала действията без представителна власт на И.М., който е изпратил уведомлението за прекратяване. Поддържа, че има качеството на потребител по Договора за управление. Оплаква се, че първоинстанционният съд не е извършил проверка за наличие на неравноправни клаузи в същия договор, а именно тези, предвиждащи безсрочност на договора и право на изпълнителят да променя таксата по договора в началото на всяка календарна година в съответствие с официалния инфлационен индекс за предходната година, без да се предвижда възможност за намаляване на таксата. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това исковете да бъдат отхвърлени.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Астория Мениджънт“ ООД, чрез пълномощника му адв. Диляна Койчева от Адвокатска колегия – Хасково. В него се поддържа, че съгласно чл. 17 от Договора за управление въззивницата изрично е предоставила правото на „Зора Феникс“ ЕООД да прехвърли правата по този договор на трето лице, което в съответствие с предвиденото в договора да изпълнява задачите във връзка с поддръжката на зоните за общо ползване в комплекса. Правната доктрина и съдебната практика допускали прехвърляне на само на вземания, но и прехвърляне на правоотношения. Сочи се, че Договорът за управление не е сключен с оглед личността на изпълнителя, защото последният е юридическо лице. Оспорва се получаването на уведомлението за прекратяване – лицето, посочено в известието за доставяне, не било нито управител, нито служител на „Зора Феникс“ ЕООД, а и изпратилият го И.М. не разполагал с представителна власт от въззивницата. С уведомлението не било направено волеизявление за оттегляне на поръчката или за разваляне на договора. Изтъква се също, че въззивницата не е имала право да разваля договора, защото е неизправна страна. Излагат се съображения, че клаузата за безсрочност на договора не е неравноправна, тъй като това е била волята на страните. И клаузата за изменение на таксата също не е неравноправна, тъй като новата определена цена не е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора, а и няма пречка поръчката да бъде оттеглена от потребителя. Иска се решението да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

Относно валидността и допустимостта на решението:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността на решението. В 2 съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно.

Въззивницата счита, че решението е недопустимо, тъй като ищецът не е процесуално легитимиран. Аргументът е, че въззивницата не е дала съгласие за заместване на „Зора Феникс“ ЕООД от „Астория Мениджмънт“ ООД в Договора за управление. Според настоящия съд тези аргументи касаят основателността на иска. Процесуалната легитимация, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство, се определя само и единствено въз основа на фактическите и правни твърдения в исковата молба и ***тума на същата, тоест от заявеното от ищеца спорно материално право. Без значение при преценка процесуалната легитимация на страните и допустимостта на иска е какво е действителното правно положение дали ищецът действително е носител на претендираното спорно материално право или не. Вж. в този смисъл Решение № 50017/02.03.2023 г. по гр.д. № 2518/2022 г. на ВКС, I г.о.

При служебна проверка съдът не откри други основания, поради които да се приеме, че решението е недопустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че ответницата е собственик на апартамент № ** с кадастрален идентификатор ***, и апартамент № ** с кадастрален идентификатор ***, находящи се на *** етаж в апартаментен хотел „Вила Астория“, построен в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Свети Влас, м. „Козлука“.

Не се спори също, че на 09.04.2013 г. е сключен Договорът за управление, по силата на който ответницата е възложила, а „Зора Феникс“ ЕООД е приело и се е задължило срещу заплащане да поддържа и обслужва организационно, технически и административно съоръженията и обектите за общо ползване в комплекса. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора дейностите по поддръжка включват техническа поддръжка на съоръженията за общо ползване, организация на вътрешния ред и режима на достъп в комплекса, организиране на външна охрана на комплекса, поддръжка на общите инсталации, подземни и надземни съоръжения, дворното пространство, зелените площи, детска площадка, басейните, атракциони и др., организация на санитарно-хигиенните дейности в комплекса, организиране и предоставяне на допълнителни платени услуги, както и организация на комуналните дейности. В чл. 5. ал. 1 от договора е уговорено, че за извършване на посочените дейности, възложителят се задължава да заплаща годишно възнаграждение в размер на 9,60 евро с ДДС за квадратен метър обща площ на имота или 1072 евро за апартамент № ** и № **. В чл. 6 от договора се предвижда, че изпълнителят има право всяка година да променя възнаграждението в зависимост от настъпила промяна на инфлационния индекс в страната. Според чл. 5, ал. 2 от договора възнаграждението следва да се заплаща авансово за всяка година в срок до 30-ти април на текущата 3 година. В чл. 34 от договора е предвидено, в случай че възложителят изпадне в забава за заплащане на таксата, да дължи обезщетение в размер на 0,5 % върху главницата за всеки просрочен ден. В чл. 17 от договора страните са уговорили възможността на изпълнителя да осъществява управлението, поддръжката и обслужването в комплекса чрез трети лица.

На 18.06.2018 г. между дружеството „Зора Феникс“ ЕООД и ищеца „Астория Мениджмънт“ ООД е сключен Договор за възлагане извършването на дейностите по поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование „Астория 1“ (наричан по-долу за краткост „Договора за възлагане“). С този договор страните са постигнали съгласие „Астория Мениджмънт“ ООД да извършва възмездно всички необходими дейности за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование „Астория – 1“. По силата на чл. 3 от договора на ищеца е дадена възможност да събира от собствениците всички дължими суми по сключените индивидуални договори за поддръжка на комплекса. Според чл. 4 ищецът има право на възнаграждение в размер на 96% от дължимите от собствениците суми. В чл. 4, ал. 2 от договора е пояснено, че в края на всеки месец изпълнителят прихваща възнаграждението от част от събраните суми.

Според настоящия състав Договорът за възлагане има смесен характер и съдържа елементи на договор за изработка и поръчка. Той не обуславя материалноправна легитимация на „Зора Феникс“ ЕООД като кредитор на ответницата. С договора само се учредява представителна власт от „Зора Феникс“ ЕООД в полза на „Астория Мениджмънт“ ООД. В чл. 3 от договора изрично е посочено, че изпълнителят се легитимира пред собствениците с пълномощно, т.е. налице е пряко представителство. Такова пълномощно е представено пред първоинстанционния съд (л. 22 от първоинстанционното дело), като от неговия текст също може да се направи извод, че кредитор продължава да е „Зора Феникс“ ЕООД. Не е налице договор за цесия на правоотношение (комбинация от цесия и заместване в дълг), каквото виждане е застъпено от първоинстанционния съд, както и от част от съставите на Окръжен съд – Бургас (Решение № 600 от 17.05.2023 г. по в. гр. д. № 194/2023 г., Решение № 722 от 19.06.2023 г. по в. гр. д. № 2128/2021 г.).

Отделно според настоящия състав Договорът за управление е нищожен поради противоречие със закона (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). По делото няма спор, че не става дума за поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип по чл. 2 ЗУЕС. В този смисъл е изявлението на ищеца в молба от 23.08.2023 г. (л.

76 от първоинстанционното дело). Според § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС (в първоначалната й редакция, преди изменението с ДВ, бр. 82 от 2023 г., тъй като тя е действала към момента на сключване на Договора за управление) „жилищен комплекс от затворен тип“ е комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица. В случая от доказателствата (нотариален акт на л. 6-7 от първоинстанционното дело) се установява, че „Вила Астория“ е с функционално предназначение на апартаментен хотел и се състои само от една сграда. Поради това отсъстват 4 две от предпоставките за наличие на жилищен комплекс от затворен тип. Не са налице две или повече сгради в режим на етажна собственост и сградата се ползва не само за жилищни цели, а и с търговски – хотел. Освен това представеният Договор за управление не е с нотариална заверка на подписа и няма отбелязване, че е вписан в Службата по вписванията, поради което не отговаря на условията по чл. 2, ал. 1 и 2 ЗУЕС.

Налице е практика на ВКС, формирана с Решение № 80/04.11.2021 г. по гр.д. № 1213/2020 г. на ВКС, IV г.о., по въпроса дали води до нищожност на договора договарянето по въпроси, уредени в чл. 51 ЗУЕС, включително и наред с други, в договор по чл. 2 ЗУЕС, сключен от индивидуален собственик на обект в сграда, която не е в жилищен комплекс от затворен тип по § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС. ВКС е разяснил, че сделките, които се приемат от неперсонифицираната общност на етажните собственици, са особен вид сделки-решения. Законът (ЗС, ЗУЕС) урежда специална процедура за вземането на тези сделки-решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност.