Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2287 от 17.10.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6335/2024
Вид
Решение № 2287
Подписан
17.10.2025
В сила
12.11.2025
Състав
ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 2287 гр. Бургас, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20242120106335 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД против В. М. М. и И. С. М., с която се моли да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че същите дължат на ищеца сумата от 567,38 лв. - главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода във водоснабден имот, находящ се в гр. Б***, кв. ***, с абонатен № ***, за отчетен период от 12.08.2017 г. до 27.09.2021 г., за които задължения са съставени фактури в периода от 26.04.2021 г. до 25.10.2021 г., и сумата от 165,21 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 26.05.2021 г. до 22.04.2024 г., от които В. М. М. дължи 425,54 лв. - главница и 123,91 лв. - мораторна лихва, а И. С. М. дължи 141,84 лв. - главница и 41,30 лв. - мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 25.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1389/29.04.2024 г. по ч.гр.д. № 2649/2024г. на РС-Бургас. Претендира осъждане на ответника да заплати направените разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. № 2649/2024г. на РС-Бургас. В исковата молба се твърди, че ответниците са наследници на С.

И. М. и като такива са придобили качеството „потребител на ВиК услуги“ в резултат на наследяване по закон и са клиенти на ищцовото дружество за предоставяните от него ВиК услуги в следния водоснабден обект: имот с административен адрес гр. Б**, кв. ****, абонатен № ****. Твърди се също така, че ответниците е следвало да заплащат ежемесечно задълженията си към ищцовото дружество, но не са платили процесните суми. На следващо място се твърди, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, издадена по ч.гр.д. № 2649/2024 г. на БРС, преписи от която са били връчени на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на ищеца е било указано да предяви настоящия 1 установителен иск. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответниците, в който искът е оспорен по основание и по размер. Сочи се, че ищецът не е представил безспорно доказателство, че именно ответниците са собственици на жилищен обект, отговарящ на абонатен номер № ****, за който се дължат процесните суми, както и че те са наследници на С. И. М. и че той е имал качеството на потребител. Твърди се също така, че представените документи, изходящи изцяло от ищеца, не доказват по категоричен начин действително потребена вода и ползването на ВиК услуги. Заявено е, че самото издаване на фактури не доказва правомерното начисляване на суми за потребена вода за съответния обект. В тази връзка са оспорени представените документи с начислена за заплащане вода. Счита, че следва действително да се засече водомер, който отговаря на абонатен № ***, след което да се приложи цената на водата, относима към съответния период. Заявено е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на процесните задължения - главници и лихви. Особеният представител на ответниците се явява в съдебно заседание, поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен. Не ангажира доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2649/2024 г. по описа на РС-Бургас, по същото е издадена Заповед № 1389/29.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците В. М. М. и И. С. М. да заплатят разделно на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 567,38 лв. – главница, представляваща сбор от неплатени суми за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода през периода 12.08.2017 г. – 27.09.2021 г., за водоснабден обект, находящ се в гр. Б***, кв. ***, с абонатен № ***, по фактури, издадени през периода 26.04.2021 г. – 25.10.2021 г., и сборна мораторна лихва в размер на 165,21 лв., дължима за периода 26.05.2021 г. – 22.04.2024 г., от които В. М. М. следва да заплати 425,54 лв. – главница и 123,91 лв. – мораторна лихва, а И. С. М. следва да заплати 141,84 лв. – главница и 41,30 лв. – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 75 лв. – разноски по делото, от които В. М. дължи 56,25 лв., а И. М. – 18,75 лв. С разпореждане от 29.07.2024 г. съдът е указал на заявителя, че в 1-месечен срок от връчване на разпореждането може да предяви установителен иск относно вземанията си. В резултат на това в законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск, по повод на който е образувано настоящото производство.

По делото е представено удостоверение за наследници на С. И. М., ЕГН **********, починал на *** г., от което е видно, че ответниците В. М. М. и И. С. М. са негови единствени наследници по закон – преживяла съпруга и син.

Представено е копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 16.06.1993 г., с който К. М. и Г. М. са дарили на С. И. М., ЕГН ********** - син на дарителката и брат на дарителя, следния свой недвижим имот: 2/3 ид.ч. от 100/810 кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо имот пл. № *** в кв. 64 по плана на кв. П***, гр. Б***, бивш п-л I в бивш кв. 64, целият състоящ се от 810 кв.м. Видно е, че надареното лице е наследодателят на ответниците по делото.

Представен е и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 20.09.1974 г., с който М. Д. Д. е дарила на племенника си И. С. М. 100/810 кв.м. ид.ч. от дворно място, 2 съставляващо, парцел I, в кв. 64 по плана на гр. Б**, кв. ***, заедно с построената в дворното място полумасивна къща с площ от 116 куб.м. Очевидно е, че надареното при тази сделка лице не е ответникът по настоящото дело, въпреки съвпадението на трите имена, тъй като ответникът е роден на 18.07.1991 г., т.е. 17 години след сключването на сделката.

По делото е представена справка-извлечение от показанията за водомер ***/**, с адрес на водомера: гр. Б***, кв. ***, титуляр на партидата: наследници на С. И. М., потребителски номер ****, от която е видно, че през периода 12.08.2017 г. – 27.09.2021 г. са били отчетени общо 202 куб.м. вода, като през този период са били извършени пет отчитания, при три от които е бил извършен реален отчет на водомера, при едно отчитане са записани подадени от клиента данни, а при едно отчитане е извършено служебно начисление.

Приложени са копия на 5 фактури, издадени от ищеца на името на наследодателя С.

И. М. през периода 26.04.2021 г. – 25.10.2021 г., в които са фактурирани общо 202 куб.м. вода за периода 12.08.2017 г. – 27.09.2021 г., като задълженията по тези фактури са на обща стойност 567,38 лв.

Видно от изготвената съдебно-техническа експертиза, водоснабденият обект се намира в гр. Б**, кв. ****. Същият представлява 100/810 кв.м. ид.ч. от дворно място с площ от 810 кв.м., урегулирано в УПИ ***, в кв. 2 по действащия план на гр. Б***, кв. *** (бивш УПИ ***, в кв. 64 по стария план), който УПИ е съставен от следните имоти: № ** с идентификатор ****, № **с идентификатор ***, № ** с идентификатор **** и № **с идентификатор ****по КККР на гр. Б**. Вещото лице е установило, че записани собственици на идеални части от УПИ *** в кв. 2 по плана на гр. Б**, кв. ***, са И. Я. К. – 193 кв.м., А. Н. М – 212 кв.м., А. П. Г. – 205 кв.м., В. В. – 100 кв.м. и Б. Р. Н., А. И. Е., С. А.

Е. и М. А. Е – 100 кв.м. Установило е също така, че поземлен имот с идентификатор *** е с площ от 200 кв.м. по документи и следните съсобственици: В. В. и Б. Р. Н., А. И. Е., С. А. Е. и М. А. Е., като имотът се обитава от последното лице. Според вещото лице в ПИ с идентификатор **** са построени едноетажна жилищна сграда в северозападната част, едноетажна сграда в строеж на калкан - в югозападната част и стопанска постройка в североизточната част. За снабдяване на поземления имот с вода е изградено едно водопроводно отклонение с водомерен възел, разположен във водомерна шахта. В експертизата е посочено, че в базата данни на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за процесния имот е заведена партида с абонатен номер ***с титуляр (н-ци) С. И. М., водомерът е въведен в базата данни с виртуален номер ****, вписан е в карнет № ***, стр.

198 и имат въведен баркод № **** за отчитане с мобилно устройство, като на същото е записан последен отчет 202 куб.м. на 27.09.2021 г. Вещото лице е установило, че водоподаването в имота е прекъснато със заповед от 22.06.2021 г., чрез прекъсване на водопроводното отклонение от улицата. Общото изразходвано количество вода, преминало през измервателното устройство в процесния обект през процесния период е 202 куб.м. на стойност 567,38 лв., като няма начислени количества от разпределение, тъй като в имота няма централен водомер.

Като доказателство по делото са представени общите условия на ищцовото дружество за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, в чл. 2, ал. 1, т. 1 на които е посочено, че потребители на услугите са собствениците или ползвателите на имотите, в които се предоставят услугите, а съгласно ал. 2 когато правата на потребител се притежават от няколко лица, те се упражняват от всички заедно или чрез пълномощник.

Съгласно чл. 59, ал. 3 и ал. 4 от общите условия, в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, но имотът се ползва от едно от тях, ВиК операторът открива партида и потребителски номер на лицето, ползващо имота съгласно 3 писмено споразумение с потребителите или с пълномощника по чл. 2, ал. 2, а ако правата на потребител се притежават от няколко лица и имотът се ползва от повече от един потребител, ВиК операторът открива партида на всички потребители.

При така ангажираните от страните доказателства съдът намира, че предявеният иск е частично основателен по следните съображения:

Установи се по делото, че процесната сума представлява стойността на доставени от ищеца ВиК услуги в поземлен имот, находящ се в гр. Б***, кв. ***, който е съсобствен между няколко физически лица. По отношение на ответниците се доказа, че в качеството им на наследници на С. И. М. те притежават 2/3 ид.ч. от 100/810 кв.м. ид.ч. от имота, които части са били дарени на наследодателя им с нотариалния акт от 16.06.1993 г. Другият представен по делото документ за собственост - нотариален акт от 20.09.1974 г., не установява притежавани от наследодателя на ответниците права в процесния имот, тъй като той не е страна (надарен) по сключения с този нотариален акт договор за дарение, нито липсват доказателства за наличие на родствена връзка между него и надареното лице. С оглед на това следва да се приеме за доказано, че ответниците са придобили по наследство само 2/3 от 100/810 кв.м. ид.ч. от процесния имот, като на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН всеки от тях притежава по ½ ид.ч. от този имот – ответниците са преживяла съпруга и син на наследодателя С. И. М..

По делото също така се установи, че във водоснабдения поземлен имот са построени жилищна сграда и стопанска постройка, без да са налице данни чия собственост са тези сгради, нито кои лица живеят в имота и кой реално ползва предоставяните там ВиК услуги.

Видно е от експертизата, че в имота има само едно водопроводно отклонение с водомерен възел, т.е. цялото доставено количество вода (в поземления имот и в построените в него сгради) се измерва общо, без значение къде се ползва водата.