Решение № 102 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20231100900409 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“-МВР, код по БУЛСТАТ*******, представлявано от директора Р. И. срещу „Д. ЕК“ ЕООД, ЕИК *******, обективно съединени при условията на евентуалност главен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.92 ЗЗД, относно признаването за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществуват вземанията предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №25216/05.09.2022г. по ч.гр.д.№46009/2022г. по описа на Софийския районен съд, 35-ти състав, в размер на 315 200 лв., представляващи неустойка по чл.14 от Договор за обществена поръчка с рег.№УРИ 5785опд115/29.10.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението, и евентуален иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3064,44 лв., представляваща законната лихва върху главницата от 315 200 лв. за периода от 16.07.2021г. до 25.08.2022г.

Ищецът основава претенцията си с твърденията, че вземането произтича от Договор за обществена поръчка с рег.№УРИ 5785опд-115/29.10.2020г. и представлява неустойка за забава относно периода от 23.02.2021г. до 25.03.2022 г. Съгласно Заявка с № 2А/26.01.2021г., възложителят по договора за обществена поръчка ДУССД-МВР, съгласно клаузите на чл. 1, ал. 4 от него, е изпратил последната във връзка с изпълнението на следгаранционно обслужване на автомобил до изпълнителя със задача: диагностика и ремонт на двигател на автомобил с peг. №*******. Автомобилът бил приет в сервиза 1 на изпълнителя „Д. ЕК“ ЕООД незабавно на 26.01.2021 г., като срокът за изпълнение на ремонтните работи, съгласно чл. 2, ал. 5 от договора за основни ремонти, които налагат демонтажа на основни агрегати и основен ремонт на двигателя, е до 20 (двадесет) работни дни от приемането на МПС в сервиза на изпълнителя. Съгласно чл. 2, ал. 2 от сключения договор, срокът за приемане на превозното средство в сервиза на изпълнителя е 24 (двадесет и четири) часа, считано от датата на получаване на заявката от изпълнителя.

Следователно, крайният срок за изпълнение на заявката по договора е бил 23.02.2021 г., но ремонтните дейности на автомобила не са извършени в договорения между страните срок за изпълнение на следгаранционното сервизно обслужване на леки автомобили от марката „Опел“.

Ищецът сочи, че видно от приемо-предавателен протокол за връщане на автомобила от изпълнителя на възложителя с вх. № 32860015702/25.03.2022 г., изпълнителят е предал автомобила на възложителя на 25.03.2022 г., като по този начин е просрочил с 394 (триста деветдесет и четири) дни срочното изпълнение на договора по заявка № 2А/26.01.2021г., за което и съобразно чл. 14 от сключения договор му е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 315 200,00 лв. (триста и петнадесет хиляди и двеста лева).

Ищецът твърди, че съгласно клаузата на чл. 14 от сключения договор за обществена поръчка с рег. с рег.№УРИ 5785опд-115/29.10.2020г., при забава в изпълнението на задължение по този договор, каквото е процесното неизпълнение на задължение, изпълнителят „Д. ЕК“ ЕООД дължи неустойка в размер на 0,05 % от общата цена на договора, уговорена в съдържанието на чл. 12, ал. 1 от него, която е в размер на 1 600 000,00 (един милион и шестстотин хиляди лева), за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от общата цена. Видно от текста на договора е, че неустойката е дължима за всяко конкретно неизпълнение и се начислява върху цялата стойност на договора, а не върху остатъчната стойност, която е останала след реализиране на част от ремонтните дейности по следгаранционното обслужване на всички автомобили от марката, предмет на договора за обществена поръчка, които се стопанисват и управляват от МВР.

Във връзка с това вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу която от страна на длъжника в срок е постъпило възражение и в тази връзка на ищеца и заявител от заповедния съд е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Наред с така предявения иск, ищецът предявява при условията на евентуалност, ако главния иск бъде отхвърлен осъдителен иск за сумата от 3064,44 лв., представляваща законната лихва върху главницата от 315 000 лв. за периода от 16.07.2021г. до 25.08.2022г.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от страна на ответника. С него предявения осъдителен иск за сумата от 3064,44 лв., представляваща законната лихва върху главницата от 315 000 лв. за периода от 16.07.2021г. до 25.08.2022г. се оспорва като процесуално недопустим, защото подобно вземане не е предмет на издадената заповед за изпълнение. По отношение на установителния иск с правно основание чл.422, 2 ал.1 ГПК в отговора се сочи, че той е неоснователен. Ответникът възразява, че процесният договор е сключен в изпълнение на Решение за откриване на процедура от 12.06.2020 г. с посочените в него предмет и позиции.

Конкретният ремонт за всеки отделен автомобил се възлага с подадена от упълномощено лице на ищеца с пълномощно peг.№5785р-27840/06.11.2020г. писмена заявка с конкретизиран обем за обслужване и ремонт в рамките на разчетените финансови средства съгласно писмо с peг.№ 5785р27360/03.11.2020 год. до достигане на утвърдения им лимит, както и пълномощно рег.№ 5785р-6761/04.03.2022 г., за подаване на заявки в рамките на разчетените за целта финансови средства за съответната структура /в случая ГДНП/ до достигане на утвърдения им лимит съгласно писма с peг. № 5785р-899/12.01.2022г. и peг № 5785р-894/12.01.2022 г., както и пълномощно peг.№5785р-1699/18.01.2022 г.

Ответникът сочи, че за да възникне вземане за неустойка следва длъжникът да изпадне в забава, което в конкретния случай се удостоверява с покана, отправена от кредитора, каквато в случая липсва. Отправянето на покана към длъжника изрично е предвидено в чл. 9 т.4 от договора между страните, а освен това няма вписване за забава в приемо-предавателния протокол за връщане на автомобила от 25.03.2022 г. съхраняван при ответника в съответствие с изискването от структурите и писмо № 5785р34617/15.12.2021 г. След като длъжникът не е изпаднал в забава не са налице предпоставките за подлежащо на изпълнение вземане за неустойкаарг. от чл.84 ал.2 ЗЗД. Ответникът сочи, че следва да се съобрази и факта, че за процесният период е действал „форс мажор“ предвид пандемичната обстановка от Ковид19 за наложени ограничения, обстоятелство което екскулпира евентуална забава на длъжника. Това обстоятелство е световен ноторен факт, неподлежащ на доказване, поради което в конкретния случай чл.21 ал.2 от договора не намира приложение. Оспорва като неоснователни доводите, че крайният срок за изпълнение на заявката по договора е 23.02.2021г., че е налице просрочие от 394 дни и, че се дължи съответно претендираната неустойка.

Ответникът твърди, че следгаранционното обслужване на изпълнението, за което се твърди да е активирало договорната неустойка по процесния договор, не е предмет на този договор и е извън него, поради което и не може да влече отговорност за забава и заплащане на неустойка. Към датата на заявка за процесният автомобил марка и модел „Опел Астра 1.6“ с peг.

№******* с година на производство 2008 год. /на 13 години/ той е с изтекъл технически ресурс и е изисквал основен ремонт на двигателя, като е бил налице един от двата критерия за подмяна на автомобила-изминат пробег 200 хил. км. или преминат срок на експлоатация 12 години, съгласно Вътрешните правила. Срокът за изпълнение на поръчката е бил в зависимост от достигане на утвърдения лимит по договора, изтеклия технически срок на автомобила, от установеното му действително състояние, от дейностите, подлежащи на ремонт, уведомяването за оригинални резервни части и принадлежности, произведени за съответната марка и модел, необходими за това и тяхната доставка, както и след потвърждаване на заявката от страна на възложителя с 3 оглед утвърдения лимит за 2021 г. по процесния договор. Сочи, че по този ред се е процедирало конклудентно до 30.03.2022 г. в пандемичната обстановка на Ковид 19 и в този смисъл е Писмо № 5778500-2592/30.03.2022г. на ищеца за 6-те броя сключени договори.

На следващо място ответникът възразява, че е налице несъответствие между конкретизирания обем на заявката за диагностика и ремонт на двигателя и фактически установеното и изпълнено от ответника, обективирано във фактура №**********/ 28.03.2022 г. за автомобил с изтекъл технически ресурс, което е изисквало допълнително потвърждение за предприемане на действия по подмяната от съответната структура на Възложителя-ползватели на МПС - ГДНП, ГДГП, ГДПБЗН, ГДБОП, ГДЖСОБТ, СДВР, ОДМВР СОФИЯ, изброени в приложената Справка № 1 /9 броя/, обстоятелства сочещи на конклудентен срок за изпълнение. Сочи, че е налице точно изпълнение от страна на ответника на процесната заявка, което изпълнение е прието от ищеца по посочените във фактурата дейности, надлежно заплатени от него. Това означавало, че е налице цялостно изпълнение на всички заявки за ремонт на МПС по обществени поръчки, възлизащи на 2149 бр., за които няма рекламации. В конкретния случай протоколът за дължимата неустойка по договора от 27.06.2022г. е несъответстващ на протокол за дължима неустойка от 27.04.2022 г. и не съдържа необходимите реквизити- предпоставки установяващи забава, номер на заявка, вид и марка автомобил с рег.№, дата на изпълнение, период на забава, и начин на определяне на неустойката. Не е съобразен и факта, че процесният автомобил към 26.01.2021 год. е отговарял на условието за подмяна на автомобили и МПС. Наличието на тези обстоятелства-изпълнени условия за подмяна на МПС, сочат на изтекъл срок на гаранционно обслужване по договора. Ответникът твърди, че този срок обхваща периода от изтичане на гаранционното обслужване на процесния автомобил до изпълнение на условията на един от двата критерия за подмяна на автомобили предвидени в чл.83 ал.2 от вътрешните правила на МВР, в частта им за подмяна на МПС, а това налагало извода, че процесният автомобил е извън предмета на договора, обстоятелство което сочи на неотносимост на сроковете за изпълнение, уговорени в договора по чл. 2, и изключва наличието на забава, както и възникването на вземане за неустойка.

Ответникът сочи, че е бил поставен в невиновна невъзможност за точно изпълнение на поръчката, тъй като съобразно изложеното, процесният автомобил не попада в предмета на договора за следгаранционно обслужване предвид изпълнени условия подмяна/бракуване/ на автомобила. Ето защо извършеното обслужване по своята правна характеристика може да се квалифицира като „negotiorum guestos“, обстоятелство което априори изключва претенция за неустойка за неизпълнен договор.

Счита, че неправилно е изчислен размерът на неустойката по чл.12 ал.1 от договора между страните, защото съгласно приложената Справка №1 от ремонтирани автомобили по договора с цена 1 600 000 лв., не е отчетен размера /стойността/ на платеното възнаграждение за отремонтираните автомобили съгласно чл. 13/1/ т.1 /заплащане по всяка извършена дейност/ от 4 договора и съответно намаленото дължимо възнаграждение на изпълнителя към датата на определяне размера на неустойката, включително и изпълнени заявки. Размерът на претендираната неустойка е 45 пъти по-голям от заплатеното възнаграждение за процесния ремонт по фактура в размер на 7 223.69 лв. и 7 пъти по-голям от цената на нов автомобил ОПЕЛ АСТРА 1.6.

Поради това, релевира възражение за прекомерност на претендираната неустойка. Въпреки, че ответникът е търговец, той прави и възражение за това, че вземането за неустойка се основава на неравноправни клаузи по договора.