Решение № 1287 от 20.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1287 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110214989 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. В. П., с ЕГН **********, срещу наказателно постановление /НП/ №22-4332-020675/13.10.2022г. издадено от Г.Б., - началник група към СДВР ОПП, с което на Б. В. П., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 3 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Отправя се искане за отмяната му като незаконосъобразно

В жалбата се съдържат доводи, че нарушението в АУАН не е описано достатъчно ясно, като се посочва, че нито в АУАН, нито в НП са посочени другите две пътуващи в автомобила лица, а при завой било напълно възможно да се пресекат лентите на платната за движение. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Ж. поддържа жалбата, пледира за отмяна на атакуваното НП по мотивите, посочени в нея.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.09.2022 г. около 03:30 часа, в гр.София на бул.Царица Йоана от ул.Асен Н. към ул.Луи Пастьор жалбоподателят П. управлявал лек автомобил БМВ 318Д с рег.№СВ****ТЕ, регистриран на В.Н. П. ЕГН:**********. С него на предната дясна седалка се возил и свидетелят Д. М.. Жалбоподателят П. се престроил за маневра „завой наляво“, изчакал преминаващите насрещно автомобили, включил на първа предавка, но при подаване на газ натиснал неволно педала по-рязко, а отпуснал съединителя не достатъчно плавно, при което 1 автомобилът ускорил по-бързо, гумите му приплъзнали по студения асфалт и задницата на автомобила леко поднесла насрани. Жалбоподателят незабавно престанал да подава газ и си върнал контрола върху автомобила. На същото място и по същото време за времето от 20:00 до 08:00 часа били назначени като АП 173 свидетелите Х.Х. и С.Т.. Служителите на МВР възприели лекия автомобил при извършване на маневрата ляв завой и че автомобилът бил нестабилен, както и еднократното занасяне на задницата на автомобила. Същите не забелязали никакъв неестествен шум от автомобила и неговия двигател, а единствено еднократно приплъзване на гумите на автомобила, който последователно преминал лентите между платната за движение. Служителите на ОСПС към СДВР се движели с патрулен автомобил и подали светлинен и звуков сигнал до водача да спре, на което той се подчинил.

При извършената проверка от органите на реда в автомобила били установени единствено жалбоподателят като водач и неговия пътник на предната дясна седалка – свидетелят М., които били вписани в Приложение №7 – „Доклад за проверени лица и превозни средства.

Бил повикат екип на ОПП СДВР за съдействие, тъй като свидетелите Т. и Х. имали съмнение, че действията на водача са умишлени и представляват „дрифт“. Т. изготвил докладна записка по случая. На сигнала се отзовал патрул, в който участвал и свидетелят В..

По данни от докладната и съобщеното от Т. и Х., В. съставил акт за установяване на административно нарушение № АД189934, от 26.09.2022 г., който бил връчен на Б. П. и той го подписал без възражения, но такива постъпили в предвидения за това срок. В АУАН било посочено, че „умишлено водачът изважда извън контрол автомобила,като последователно преминава от лента в лента и използва пътя не по предназначение“.

При пълна идентичност на посоченото в АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление /НП/ №22-4332-020675/13.10.2022г. издадено от Г.Б., - началник група към СДВР ОПП, с което на Б. В. П., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 3 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства: АУАН, НП; докладна записка от 26.09.2022г., справка картон на водача, заповед от 23.10.2019г., заповед от 02.12.2021г., възражение срещу АУАН, Приложение №7 – „Доклад за проверени лица и превозни средства“, гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на Т., А., Т., Х., В. и М., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В., които са логични и добросъвестно депозирани, но същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото, доколкото свидетелят няма спомен за инцидента, включително и след предявяване на АУАН. Същият не е очевидец на извършената спорна маневра и единственото, което се установява от показанията на свидетеля е, че именно той е съставил АУАН.

Показанията на доведените от жалбоподателя свидетели – Г. А. и А. Т. съдът категорично намери за напълно недостоверни, умишлено целящи единствено изграждане на защитна версия на жалбоподателя и облекчаване на процесуалното му положение.

Установена е близка приятелка връзка между свидетеля А. и жалбоподателя, както и интимната връзка между Т. и Б. П.. Очевидно тези близки отношения са мотивирали свидетелите да депозират неверни показания, които са изцяло опровергани от другите доказателства и доказателствени средства, явяват се изолирани и не почиват на обективно 2 възприети от тях факти. Безспорно по делото се установи, че тези двама свидетели не са се намирали на мястото на инцидента по време на твърдяното нарушение, не са били в автомобила на жалбоподателя и не са възприели неговите действия по управление на МПС.

Това е така, доколкото свидетелите Х. и Т. са категорични за броя лица, които са установили в автомобила, а именно водачът и още едно момче и са категорични, че момиче не е имало.

Полицейските служители са извършили проверка на двете лица в автомобила и са ги вписали надлежно в Приложение №7, изискано от съда и приложено по делото. Безспорно се установява, че там са вписани именно жалбоподателят като водач на процесното МПС, което също е посочено надлежно, както и часът на проверката, както и пътникът, който не е нито А., нито Т., а свидетелят Д. М.. Подкрепа на този извод съдът намира и в съобщеното от свидетеля М., който също съобщава неколкократно, че в автомобила е бил само той и жалбоподателят П., а А. Т. е дошла много по-късно и не се е возила в автомобила. В този смисъл твърдението на двамата свидетели – Т. и А., че са свидетели очевидци е голословно, манипулативно, непочиващо на обективните факти по делото, и в крайна сметка неистина.

Още повече, че свидетелят Т. заявява, че не му е известно в околността да има денонощен магазин, както твърдят свидетелите Т. и А.. При положение, че Т. и Х., като полицаите, извършили проверката непосредствено след спирането на автомобила, са установили само две лица от мъжки пол в автомобила, снели са им данните по предоставените документи за самоличност, никой не е напускал местопроизшествието, а присъстващите лица са вписани в нарочната таблица приложение №7, то категорично се оборват голословните и неистински твърдения на доведените от жалбоподателя свидетели, че те са присъствали по време на спорната маневра и са я възприели. Ето защо показанията им бяха изцяло дискредитирани като неистински и съдът не им дава вяра в цялост.

Показанията на свидетелите Т. и Х. са логични, последователни, логически издържани и вътрешно непротиворечиви. Въпреки естеството на служебните им задължения, свидетелите възстановиха ясен спомен за инцидента, а показанията им се отличават с изключителна детайлност. Същите се подкрепят от останалия кредитиран доказателствен материал и съдът им дава вяра. От техните показания се установява кога и къде са извършили проверката, кои лица са установили в автомобила, какво са възприели обективно от движението и поведение на МПС при извършения ляв завой. Видно от показанията на двамата, те са видели управляваното МПС от жалбоподателя да е нестабилно по време на маневрата, като гумите му еднократно приплъзнали, както и поднасянето на задницата на автомобила. По данни на свидетеля Т. автомобилът не е издавал неестествен шум. Същите установили лично и че автомобилът преминал няколко пъти от една лента за движение в друга.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля М., които също са подкрепени от останалия доказателствен материал, съдът ги намира за достоверни, като се установи, че свидетелят, за разлика от Т. и А., няма мотив да депозира неверни показания, доколкото самият свидетел признава, че е във влошени отношения с жалбоподателя и това мотивира съда да приеме, че показанията му не са повлияни от особена близка връзка с Б. П.. Същите 3 намират опора в останалите кредитирани доказателствени материали, отличават се с житейска логичност и изчерпателност. Като единствен пътник в автомобила, свидетелят М. пресъздаде ясен спомен за точните действия на жалбоподателя по извършване на маневрата, респективно целено ли е умишлено извеждане от контрол на МПС. В случая показанията на свидетеля навеждат на извод, че става въпрос за неумишлена грешка при управлението на МПС, довела до кратка и момента загуба на контрол над същото, а не за умишлени действия по целено, желано и неправомерно извеждане на автомобила от нормалния му режим на работа, загуба на сцепление или продължително форсиране на двигателя. Видно от съобщеното от М., става въпрос за еднократно и кратковременно неволно подаване на газ и бързо отпускане на съединителя, което е довело до бързо, но нежелано от водача ускорение на автомобила. Красноречиви за липсата на умисъл в действията на П. са възприетите и съобщени на съда последващи действия на П., който веднага след поднасянето е отпуснал педала на газта, което изключва целенасочено да е и извеждал автомобила от контрол.

Очевидно по данни на този свидетел може категорично да се приеме, че става въпрос за неопитност и неволно погрешно боравене с педалите на съединителя и газта, като жалбоподателят след осъзнаване на грешката си е предприел действия по овладяване на автомобила. В подкрепа на това заключение са и показанията на полицейските служители, които на са възприели по техни категорични данни странен и продължителен шум от МПС, а именно продължителното му форсиране, характерно за т. нар. „дрифт“. Свидетелят Т. съобщава именно, че не е имало неестествен шум, което категорично изключва умишлени действия по подаване на газ с цел загуба на сцепление. Възприетата от служителите на ОПСПС нестабилност на автомобила, видно от данните по делото, се дължи на грешка на водача, което е напълно възможно с оглед неговата неопитност. Видно е, че същият е получил свидетелството си за управление на МПС по-малко от месец преди твърдяното нарушение, а именно на 08.09.2022г. и подобни неволни грешки, каквито описва М., са непълно възможни. При положение, че М. е възприел действията на П., а именно преустановяването на силно подаване на газ непосредствено след загубата на контрол, то съдът изключва умисъл в самите му действия.

Следва да се има предвид, че показанията на свидетелите Т. и Х. също не подкрепят извода на АНО за умишлени действия, доколкото те не са възприели нехарактерен шум от форсиране на двигателя на автомобила, самият свидетел Т. съобщава за нестабилност на автомобила, като същият не заявява да е наблюдавал завъртане на автомобила около оста му, а единствено краткотрайно поднасяне на задницата и то леко.

От приложената справка картон за водача се установяват данни за придобиването на СУМПС от жалбоподателя.

От Приложение №7- „Доклад за проверени лица и превозни средства“ се установява кога и кой автомобил е проверен, кой е бил неговия водач и кой е бил пътникът в автомобила, като се доказва по категоричен начин, че свидетелите А. и Т. не са били в автомобила по време на инцидента.