Определение № 332 от 18.02.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 225/2026
- Вид
- Определение № 332
- Подписан
- 18.02.2026
- В сила
- 18.02.2026
- Състав
- Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 570, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 570 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 577 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 577 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 264 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 25 · Закон за наследството
- чл. 25 ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 27 · Закон за наследството
- чл. 27, ал. 3 · Закон за наследството
- чл. 112, б. "и" · Закон за собствеността
- чл. 2 · Правилник за вписванията
- чл. 32а · Правилник за вписванията
- чл. 32а, ал. 1 · Правилник за вписванията
- чл. 4 · Правилник за вписванията
- чл. 4, б. "к" · Правилник за вписванията
- чл. 4, ал. 1 б. "к" · Правилник за вписванията
- чл. 6 · Правилник за вписванията
- чл. 6, ал. 1 · Правилник за вписванията
- чл. 6, ал. 2, б. "а" · Правилник за вписванията
- чл. 6, ал. 3 · Правилник за вписванията
- чл. 7 · Правилник за вписванията
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 332 гр. Благоевград, 18.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20261200500225 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 577 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Л. С. С., ЕГН **********, от *** и З. С. К., ЕГН **********, от ***, срещу Определение № 1/14.01.2026г. на съдия по вписванията при Районен съд Р., с което се отказано да бъде вписан- препис от обявено саморъчно завещание с рег. № ***г., по заявление на Нотариус М. К. с рег. № 553, от регистъра на НК, с район на действие РС Р..
С частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение на СВ при РС Р., като постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Оспорват се доводите на СВ при РС Р. на които се е позавал за да постанови отказ за вписване на представения пред нея препис от саморъчно завещание. Прието е в мотивите към обжалваното определение, че представения препис от обявеното саморъчно завещание не е от актовете, които подлежат на вписване съгласно чл. 2 и чл. 4 от Правилника за вписванията. Изложени са доводи от СВ, че процедурата по обявяването на завещанието е била приключила още през 1999 година, което било видно от делото съхранявано в архива на Районен съд Р. и заинтересованите лица са се снабдили с препис от същото, т.е. за заветниците не бил налице правен интерес от повторно извършване на процедура по вписване на препис от обявено саморъчно завещание.
Като основание за постановения отказ за вписване на представеното саморъчно завещание, СВ към РС Р. е изложил доводи, че от представения препис от обявено саморъчно завещание не ставало ясно от коя дата е саморъчното завещание, както и че саморъчното завещание не 1 е било подписано с подпис на завещателя. Изписано било само пълното име на лицето, което завещава. Поради изложеното според Съдията по вписванията не била спазена разпоредбата по чл. 25 от ЗН- представения препис от обявеното саморъчно завещание от С.
С. нямало необходимото съдържание и не е спазена изискуемата от закона форма. Тези доводи на СВ към РС Р. се оспорват с частната жалба на Л. С. С. и З. С. К., като незаконосъобразни.
Допълнително основание за постановения отказ за вписване на саморъчното завещание, изложен от СВ в мотивите към обжалвания съдебен акт е, че след извършена служебна справка в Имотния регистър се установило, че представеното копие от Решение № 5028/13.06.2019 година на Общинска служба по земеделие- Р., което е било приложено от нотариус К. като доказателство- документ за собственост на имота по саморъчното завещание, вече е било вписвано в Служба по вписванията - Р., под № *** година, по молба на З. С. К., по партидата на всички наследници на С. Н. С..
Оспорва се с частната жалба и довода на СВ към РС Р., на който е основан отказа за вписване на представеното саморъчно завещание- че недвижимия имот описан в представените от нас декларации не бил индивидуализиран с пълни данни съгласно ЗКИР и чл. 6 от Правилника за вписванията и не ставало ясно дали е идентичен с недвижимия имот в Решение № 5028 от 13.06.2019 година на ОСЗ Р..
С частната жалба от Л. С. С. и З. С. К. е наведено оплакване за неправилност на обжалваното Определение № 1/14.01.2026г. на съдия по вписванията при Районен съд Р., като се оспорват като неоснователни всички доводи на които СВ се е позовал за да постанови обжалвания отказ за вписване на представеното пред него саморъчно завещание.
Поддържа се с частната жалба, че за заветниците е налице правен интерес от искането за вписване на обявеното саморъчно завещание, тъй като така се създава по- голяма гаранция за узнаването на завещанието от наследниците по закон и за третите лица, които може и да не са узнали за саморъчното завещание до момента на неговото вписване. Излагат се доводи с частната жалба, че както обявяването на саморъчното завещание, така и неговото вписване, представляват действия по упражняването на правото по него, съобразно посоченото в т. 3, б. „г“ от ППВС № 7/1973г. Вписването на завещанието има само оповестителен характер и се извършва по местонахождението на недвижимия имот- чл. 7 от ПВп, с което се създават по- сигурни гаранции за усигоряване на публичност на съставеното завещание.
Развити са правни съображения с частната жалба, че съгласно разпоредбите на чл. 112, б. "и" от ЗС и чл. 4, б. "к" от ПВ, подлежащи па вписване актове са и преписите от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. В разпоредбата на чл.
4, б. "к" от ПВп, сред изрично указаните като подлежащи на вписване актове са и преписите от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. В чл. 6, ал.
1 от ПВп са посочени реквизитите, на които трябва да съответства съдържанието на подлежащите на вписване актове. С разпоредбата на чл. 8 от Правилника, законодателят е очертал кръга на лицата, легитимирани да искат вписването. По смисъла на цитираната 2 подзаконова норма тази възможност е предоставена изрично в правомощие на нотариуса, извършил подлежащото па вписване действие, както е и право на всяко, имащо интерес от вписването лице.
Поддържа се с частната жалба, че в настоящия случай искането за вписване изхожда от легитимираната от закона страна- Нотариус М. К., пред която саморъчното завещание е било обявено. Основното оплакване наведено и поддържано от жалбоподателите, е че в конкретния случай съдията по вписванията е излязла извън кръга на своите правомощия, а именно: да извършва проверка дали е предоставен подлежащ на вписване акт и дали този акт отговаря на изискванията на закона относно форма и съдържание, дали съдържа технически или фактически грешки и дали са налице всички съществени реквизити и приложенията изискващи от закона. Подлежащ на вписване е акт, вписан в нотариалните книги, като неговото вписване в службата по вписванията може да бъде отказано само на посочените по-горе основания, които в конкретния случай се твърди, че не са налице.
(Определение № 260812 от 15.01.2021 година по в. ч. гр. д. № 13737/2020 година на СГС).
Излагат се доводи, че изцяло са спазени изискванията относно формата и съдържанието на саморъчното завещание, регламентирани чл. 25 ал. 1 от Закона за наследството, като същите са изчерпателно посочени: завещанието да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, същото да съдържа означение на датата, когато е съставено, и то да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Поддържа се с частната жалба, че с оглед на гореизложеното и предвид изчерпателното изброяване на изискванията, на които следва да отговаря саморъчното завещание, представеното за вписване саморъчно завещание изцяло отговаря на всички изисквания на чл. 25, ал. 1 от ЗН.
В същото е посочена датата на съставянето му, а след изписания текст, положен е подпис, чрез изписване саморъчно на трите имена на завещателя./Решение № 205 от 07.12.2023г. по гр.д. № 4879/2022г. на ВКС/. Доводите за неспазване на изискванията относно формата и съдържанието на представеното за вписване саморъно завещание, са изцяло неоснователни.
С частната жалба се оспорва като неправилно приетото от Съдията по вписванията в обжалваното определение- че имотът описан в представените декларации не бил индивидуализиран с пълни данни съгласно ЗКИР и чл. 6 от Правилника за вписванията и не ставало ясно дали той е идентичен е недвижимия имот в Решение № 5028 от 13.06.2019 година на ОСЗ - Р..
С т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 година по тълк. д. № 7/2012 година на ВКС е дадено задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията проверката, която съдията по вписванията извършва се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията на форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, изследването дали имота е идентичен с този описан в Решение № 5028 от 13.06.2019 година на ОСЗ – Р., е извън предметния обхват на извършваната от СВ проверка, която не може да включва изследване въпроса за наличието на материално правните предпоставки за произвеждането на правно действие от съставеното саморъчно завещание.
3
Поддържа се с частната жалба, че завещанието представлява едностранна формална правна сделка, с която едно лице се разпорежда е имуществото си за след смъртта си. Именно поради това, в представения за вписване препис от обявено завещание няма как да бъдат индивидуализирани вещите, които влизат в състава му. Този акт подлежи на вписване съгласно чл. 4, б. "к" от ПВп, а не декларацията предвидена в същата разпоредба, поради което отказът на съдията по вписванията може да е основан единствено на съображения за нередовност на акта от външна страна. Декларацията е необходима. за да се удостовери необходимостта от вписването и местната компетентност на съответната Служба по вписванията, но не е и за извършване на проверка на наследството, оставено от завещателя.
Това становище е възприето в множество съдебни решения, сред които Определение № 680/23.06.2021 година по в.ч.гр.д. № 6444/2021 година на СГС; Определение № 10799 от 10.07.2020 година по в.ч.гр.д. № 2143/2020 година на СГС.
При изложените съображения с частната жалба, иска се от състава на ОС Благоевград, да постанови определение, с което да отмени Определение № 1/14.01.2026г. на съдия по вписванията при Районен съд Р., като неправилно и върне преписката за извършване на поисканото вписване на препис от обявено саморъчно завещание в СВ към РС Р..
Въззивната частна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимна страна, с право на жалба, в законоустановения срок за подаване на такава пред съда, насочена срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол- акт на съдията по вписванията при РС Р..
Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна по следните съображения:
Съдията по вписванията при Районен съд Р. е бил сезиран от нотариус М. К., рег. № 553, в регистъра на Нотариалната камара, със заявление за вписване на заверен препис от обявено саморъчно завещание с недвижим имот с рег. № ***г.
Към заявлението са били приложени: писмена декларация за вписване на препис от обявено саморъчно завещание от Л. С. С., ЕГН ********** и З. С. К., ЕГН **********, наследници на завещателят- С. Н. С., ЕГН **********, б.ж. на гр. Р., починала на ***г. в гр. Р.; скица на поземлен имот, описан в декларацията- ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.
Р.; Решение № 5028 от 13.06.2019 година на ОСЗ – Р.; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал.1 от ДОПК. Акт за смърт № 63/25.03.1996г.; Акт за смърт № 30/15.02.1997г. и Удостоверения за наследници на С. Н. С., ЕГН **********, платежно нареждане за платена държавна такса.
Като е преценил заявлението и приложенията към него, съдията по вписвания е постановил Определение № 1/14.01.2026г. на съдия по вписванията при Районен съд Р., с което е отказал вписването на препис от обявено саморъчно завещание с рег. № ***г., по заявление на Нотариус М. К. с рег. № 553, от регистъра на НК, с район на действие РС Р..
Видно от мотивите към обжалваното определение, СВ към РС Р. е приел че представеното пред него в заверен препис саморъчно завещание с недвижим имот с рег. № ***г., е обявено надлежно и законосъобрано с Протокол по нот. Дело № 970/1994г., като също така е приела че съгласно чл. 2 и чл. 4 от ПВп, същото съставлява акт, подлежащ на вписване. Изложени 4 са доводи от СВ, че за молителят липсва правен интерес от вписването на заверен препис от обявено саморъчно завещание с недвижим имот с рег. № ***г., тъй като същото е надлежно обявено и деклараторите- Л. С. С. е З. С. К. са се снабдили със заверен препис от него. За да постанови отказа си за вписване с обжалваното определение, СВ към РС Р. е приел също че е спазена разпоредбата на чл. 25 от ЗН- липсва посочване на датата на съставяне на завещанието, както и липсва подпис на завещателя, като изводът е за липса на необходимото съдържание и изискуемата форма за действителност.
Разпечатката съдържа 38 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd0b064e-26ae-4cb3-8301-001bd868ac75