Решение № 341 от 17.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Варна, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000496 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД- гр. София, представлявано от адв. Сн. И. от АК- Шумен, срещу решение № 260004/16.07.2024г., постановено по т.д. № 5/2021г. по описа на Търговищки окръжен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Л. В. К. от *****, горницата над сумата 6 000 лв. до 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 29.06.2019г. в гр. Търговище, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2021г. до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част по съображения за неправилно приложение на материалния закон- чл. 52 ЗЗД, при определяне по справедливост размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди за сумата 26 000 лв. Според въззивника определеното от окръжния съд обезщетение е прекомерно с оглед установените по делото болки и страдания на пострадалото лице в резултат на ПТП. Излагат се 1 съображения за сравнително бързо възстановяване движенията на лявата ръка на пострадалия, извлечени от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, и от свидетелските показания, относими към възстановителния период от получената травма. На следващо място, поддържа се възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, като се претендира приложение на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че ищецът не е спазил задълженията си като пешеходец на паркинг за автомобили и, в частност, тези по чл.5 – 7, чл. 108 и чл. 114 от ЗДвП, осъществил е рязко, несъобразено с логиката движение, довело до инцидента, което следва да бъде отчетено от съда. Позовава се на трайно установената съдебна практика и в частност на решение № 50/18.05.2017г. на ВКС по т.д.№ 598/2016г., II т.о., ТК и цитираната в него относима практика на ВКС. Излага се също, че съдът не е отчел стандарта на живот в страната, както и средностатистическите показатели за доходи към момента на възникване на увреждането. Сочи се съдебна практика по въпроса за отчитане данните за икономическата конюнктура, обективирана в следните решения на ВКС: решение № 95/24.10.2012г., по т. д. № 916/2011 г., I т. о.; решение № 179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014г. на I т. о., решение № 207/3.09.2013г. по т. д. № 207/2011 г. на II т. о., решение № 83/6.07.2012 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о. и решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о. на ВКС.

Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за разликата над 6 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва. Претендира се присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от Л. В. К., чрез адв.

Г. Х., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД с подробно изложени съображения за това, в т.ч. по отношение поддържаното възражение за съпричиняване. Релевират се доводи, че общите правила на ЗДвП са неприложими по отношение на паркингите, с позоваване на практика на ВКС (решение № 1468 от 04.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 45/2008 г., V г. о., ГК). Иска се потвърждаване на решението в 2 обжалваната част като правилно и обосновано. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявен от Л. В. К. от ***** срещу ЗК „Лев Инс“ АД- гр. София, за присъждане на сумата 26 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 29.06.2019г., около 13.00 часа, в гр. Търговище, на паркинг пред магазин „БулМаг“, виновно причинено от Д.С.И. при управление на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с per. № *****, застрахован за „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 07.01.2021г., до окончателното погасяване на задължението.

Решението на ОС– гр. Търговище, с което осъдителния иск е уважен изцяло в предявения размер от 26 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.

236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваната част- налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 09.09.2020г. от името на ищеца, чрез пълномощник, е предявена пред застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. По образуваната по тази претенция щета не е определено и изплатено застрахователно обезщетение.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 3

ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

В конкретния казус, наличието на валидно застрахователно правоотношение се признава, а релевантните въпроси във връзка с процесния деликт относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила. По силата на Присъда № 40, от 12.10. 2023 г., постановена по НОХД № 1290 от 2022г., която е потвърдена от ОС - Шумен с решение от 19.03. 2024 г„ по ВНОХД № 84/2024 г. и е влязла в сила, лицето, посочено в исковата молба като застрахован деликвент- Д.С.И., е признат за виновен в това, че на 29.06.2019 г. в гр. Търговище, при управление на МПС- лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, с p e r. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: като водач на пътно превозно средство при предприемане на маневра за излизане от реда на паркираните превозни средства, преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, минаващи покрай него, и не е извършил маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, с което е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП; преди да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, с което е нарушил чл. 40, ал. 1 от ЗДвП; по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато превозното средство, а при невъзможност за това не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасностите, с което е нарушил чл. 40, ал. 2 от ЗДвП; като водач на МПС не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, с което е нарушил чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Л. В. К. от *****, изразяваща се в счупване на долния край на лъчевата кост на лявата предмишница, което е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка, със срок за възстановяване от 2,5 - 3 месеца Тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта за присъждане на сумата 6 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, е формирана и сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите 4 факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, при отчитане на безспорните факти, влязлата в сила присъда и обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ОС- гр. Търговище следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Първият спорен въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищцата физически увреждания и психотравма, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Безспорно е установено от представената по делото медицинска документация, от присъдата на наказателния съд , както и от заключението на съдебно– медицинска експертиза, че в резултат на ПТП ищецът е получил счупване на долния край на лъчевата кост на лявата предмишница, което е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка, със срок за възстановяване от 2.5 - 3 месеца; счупването е било в областта на гривнената става, гипсовата имобилизация е поставена за срок от 30 дни, като са дадени указания за спазване на съответния хигиенен режим и провеждане на рехабилитация на пръстите. Препоръчаният хигиенен режим не е спазван напълно, гипсът е свален от фактическата съпруга на пострадалия след два месеца, и това, според вещото лице, изготвило заключение по възложена съдебно- медицинска експертиза, може да се дължи на факта, че ищецът не е имал здравни осигуровки. Според експерта, при този вид травма, ако няма усложнения възстановяването отнема около три месеца, (така както е посочено и в присъдата на наказателния съд), но болките остават при посилно натоварване, при студено и влажно време. Затрудненията в движението на лявата ръка са за около 35-45 дни. От личния преглед, извършен от експерта, същият установява, че пострадалият се е възстановил като цяло от счупването, но има лека деформация от вътрешната страна на гривнената става, което не затруднява движенията, не създава проблеми за осъществяване 5 на ежедневните дейности, и най-вероятно се дължи на костен фрагмент, който е заздравял неправилно и не е опериран.

За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца болки, страдания и други негативни преживявания в резултат на полученото телесно увреждане в резултат на ПТП, пред първоинстанционния съд са ангажирани и гласни доказателства, като е разпитана свидетелката Р.Т.– фактическа съпруга на ищеца. Поради фактическата свързаност между пострадалия и свидетелката следва да се отчете евентуалната заинтересованост на последната от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК. При тази преценка въззивният съдебен състав не намери основание да откаже кредитиране на тази част от показанията, които са базирани на преки и непосредствени впечатления, тъй като не се констатира никакво вътрешно противоречие, липса на логика или несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства, в това число предложените от експерт изводи, за които се изискват специални знания, в мотивационната част на съдебно- медицинската експертиза относно характерните за травматичното увреждане и болки и страдания на пострадалия индивид и периода на възстановяване.