Решение № 979 от 22.10.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 5071/2024
- Вид
- Решение № 979
- Подписан
- 22.10.2024
- В сила
- 05.11.2024
- Състав
- Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Цитирани разпоредби
- чл. 530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал. 2 · Закон за социалните услуги
- чл. 96 · Закон за социалните услуги
- чл. 97 · Закон за социалните услуги
- чл. 97, ал. 1 · Закон за социалните услуги
- чл. 98, ал. 1 · Закон за социалните услуги
- чл. 98, ал. 2 · Закон за социалните услуги
- чл. 98, ал. 3 · Закон за социалните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 979 гр. Сливен, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230105071 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Н. Х. П., ЕГН:
********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето страда от шизофрения и е поставено под пълно запрещение през 1997 г. като поради необходимостта от 24-часов контрол върху поведението му и специализирани грижи е в най-добър интерес на Н. П. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства гр. Твърдица за срок от три години.
В съдебно заседание представителят на ДСП - Твърдица поддържа молбата и моли съда да я уважи.
Настойникът на лицето и директор на ДПЛПР - Твърдица, редовно призован, не се явява лично.
Явява се заместник - настойникът на лицето, който изразява становище за основателност на молбата и моли Н. да бъде настанен в ДПЛПР - Твърдица 1 за срок от три години.
Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание изразява становище, че се чувства добре в Дома.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето Н. Х. П. е настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица временно по административен ред със заповед от 15.09.2024 г.
Н. П. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 10.08.1998 г., със заболяване с над 90 % трайна неработоспособност с диагноза „Параноидна шизофрения.“
Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето Н.
П. е на 74 години, неженен, няма деца. Заболяването му датира от 16-годишна възраст с неврозоподобна симптоматика и суициден опит. Следват множество хоспитализации с маниоподобна, параноидна, параноидно-халюцинаторна симптоматика и религиозни идеи. До 1997 г. е живял с майка си, а след смъртта й е настанен на лечение в ДПБ - гр. Раднево. След това за известно време за Н. се грижи племенницата му, но същата е семейна, с две деца и няма възможност да продължи да се грижи за него, поради което от 10.10.1997 г. Н. е настанен в ДПЛПР - Твърдица.
Поставен е под пълно запрещение с Решение на ОС - Стара Загора от 1997 г. Със заповед от 17.12.2014 г. за негов настойник е назначен Ж. С. Директор на специализираната институция.
Настойникът на лицето е изразил писмено становище Н. да продължи да ползва социалната услуга, тъй като с оглед заболяването на лицето е в негов интерес да се намира в специализирано заведение.
Към момента Н. П. е в задоволително общо състояние. Не е критичен към външния си вид и се нуждае от помощ от страна на персонала. Трудно контролира физиологичните си нужди. Често изглежда тревожен и объркан, не реагира адекватно на явленията, които се случват около него. Не е критичен към заболяването си. Същият има потребност от непосредствен контрол върху поведението и адекватни медицински грижи, които може да му се осигурят само от институцията и медицинския персонал.
2
В съдебно заседание лицето заявява, че се чувства добре в Дома.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на Н. Х. П. съответства в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза Параноидна шизофрения, за което е определена пожизнено над 90 % трайна неработоспособност.
В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти. Състоянието на лицето не позволява да бъде ползвана социална услуга в общността от резидентен тип, а и на територията на Община Твърдица и Община Сливен не се предлагат социални услуги в общността, според профила на заболяване на лицето. Самото лице изразява становище, че се чувства добре в Дома.
Предвид спецификата на заболяването на лицето, съдът намира, че по отношение на Н. П. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в „Дом за пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, където Н. ще бъде под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират 3 поведението му.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.
На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Н. Х. П., ЕГН:
**********, представляван от настойника Ж. Г. С., ЕГН: **********, в специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, кв.
Индустриален, м. „Метанит“ № 1, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение на решението.
Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4