Решение № 109 от 21.09.2022, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. С., 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20221870100420 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Д. "С. П." – гр. С. е поискала определяне на мярка за закрила на малолетното дете Г. В. С., изразяваща се в настаняването на детето в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания – гр. С. за срок от три години.

В съдебно заседание вносителят на искането се представлява от С. Я. – социален работник в отдел „З. на д.” към Д. С. П.” – С., която поддържа искането и заявява становище за неговата основателност.

Заинтересуваната страна – ръководителят на Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания към Община С., не оспорва искането и заявява становище за неговата основателност.

Заинтересуваната страна В. Г. С. – баща на малолетното дете, не оспорва искането и заявява становище за неговата основателност.

Заинтересуваната страна М. Е. С. – майка на малолетното дете, не се явява пред съда и не заявява становище по искането.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран от Д. „С. П.“ - С. с искане за определяне на основание чл. 26, ал. 1 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) на мярка за закрила на детето, изразяваща се в настаняването на малолетната Г. В. С. в социална услуга за резидентна грижа, предоставяна от Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания към Община С..

Искането е допустимо, като подадено от легитимиран орган и пред компетентния съд съгласно чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗДет, а по същество е основателно.

Малолетната Г. В. С. е родена на .. г. в гр. И. от майка М. Е. С. и баща – В. Г. С..

Със заповед № ЗД/Д-СО-ИХ-008/05.04.2022 г., издадена от Директора на ДСП – И., детето е настанено временно в ЦНСТ гр. С., ул. „Б.“ № до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.

В приетия по делото Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, изготвен от ДСП – И., подробно са изложени обстоятелствата относно физическото, психоемоционалното и психическо състояние на детето Г. В. С., основните му потребности и досегашното му отглеждане. От социалния доклад се установяват основно следните обстоятелства: детето е част от многодетно семейство – има един брат и три сестри; децата живеят заедно с родителите си при много лоши хигиенни условия в едноетажна къща на адрес с. К., Община К., ул. „Р.“ № , състояща се от две стаи и обзаведена с вещи и мебели от първа необходимост; детето е с нормално физическо и психическо развитие за възрастта си и е в добро здравословно състояние, но със зле поддържана лична хигиена; детето е мотивирано да посещава училище и редовно посещава учебните занятия като ученичка, записана във втори клас в ОУ „К. К.“ в с. К., Община К.; родителите на детето не работят и нямат постоянни доходи освен месечното подпомагане по ЗСПД; същите проявяват неангажираност и липса на отговорност към нуждите на детето, като на практика то е лишено от родителска грижа; между родителите на детето често възникват скандали, по повод които в периода м. март – м. април 2022 г. майката неколкократно е заявявала пред служители на ДСП – И., че няма възможност да отглежда децата си и че желае да ги изостави; към момента на изготвяне на доклада майката на детето е избягала от дома си и е заминала за гр. С., като без основателна причина е оставила детето без родителска грижа, а бащата на детето е диагностициран с лека умствена изостаналост и е с 50 % трайна нерабопоспособност; същият споделя, че не е в състояние сам да полага грижи за децата си; при проведените социални анкети на 04.04.2022 г. и 05.04.2022 г. е установено, че по това време детето се отглежда от прабаба си и леля си по бащина линия, но същите споделят, че не могат да полагат трайни грижи за него, а и останалите роднини на детето са заявили, че нямат желание и възможност детето да бъде настанено за отглеждане в семействата им.

От изложеното дотук следва, че са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДет за настаняване на детето извън семейството – майка му М. Е. С. без 2 основателна причина трайно не полага грижи за него, а баща му В. Г. С. предвид здравословното си състояние и липсата на трудова заетост се намира в трайна невъзможност да го отглежда.

От събраните доказателства се налага извод, че при определяне на конкретната мярка за закрила на детето, изразяваща се в настаняването му извън семейството, не може в съответствие с чл. 28, ал. 4 от ЗЗДет да бъде спазена установената в чл. 26, ал.

1 от ЗЗДет поредност на мерките. Не се установява роднини и близки на детето да са изразили желание детето да бъде настанено за отглеждане в семействата им, нито се установява възможност за настаняване на детето в приемно семейство.

Ето защо като мярка за закрила на детето следва да се определи настаняването му в социална услуга за резидентна грижа. Съдът намира, че това е най-подходящата мярка за закрила на детето, тъй като при невъзможност за отглеждането на детето в семейна среда тази мярка ще допринесе в най-голяма и адекватна степен за социалната му интеграция и за отглеждането му в среда, близка до семейната, а и ще способства за физическото и психическото му развитие и за образованието му. Поради това определянето на тази мярка съответства на интересите на детето. Тя следва да се изрази в настаняване на детето в Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания към Община С., където тази социална услуга се извършва при подходящи условия.

Съдът намира, че с оглед възрастта и интересите на детето най-подходящият срок за настаняването му в Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания към Община С. е три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

Евентуалната промяна в обстоятелствата, свързани с детето, би била основание по чл.

29, т. 9 от ЗЗДет за прекратяване на действието на тази мярка, поради което е безпредметно съдът да определя срока на действието й по този алтернативен посочен в искането начин.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 28, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето, настаняване на детето Г. В. С.А, ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания към Община С., с адрес гр. С., ул. „Б.“ № , като социална услуга за резидентна грижа, за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на решението в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ссос в 7-дневен срок от съобщението за обявяването му.

3

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4