Решение № 1562 от 07.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1562 гр. Варна, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Д. при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Д. Гражданско дело №

20233110111828 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „*** със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу „*** със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Лоза“ № 16, ет. 5, ап. 21, искове, както следва:

- с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000 лева, представляваща неизплатен остатък по издадена фактура № 0000049689/24.02.2023 г. въз основа на сключен между страните неформален договор за продажба на слънчогледов експелер 25940 кг, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението;

- с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 353,33 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата от 12 000 лева, начислено за периода от 24.02.2023 г. до 09.06.2023 г.

В исковата молба се излага, че основната дейност на ищцовото дружество е производство на растителни и животински масла. Заявява, че по силата на неформален договор за покупко-продажба на 24.02.2023 г. дружеството е доставило на ответника слънчогледов експелер 25940 кг, за което била издадена фактура № 0000049689/24.02.2023 г. на обща стойност 21 478,32 лева с вкл. ДДС. На 07.03.2023 г. ответното дружество е извършило частично плащане по процесната фактура в размер на 6478,32 лева. За остатъка от дължимата сума страните подписали извънсъдебно споразумение на 21.03.2023 г.

1

Споразумели се сумата от 15 000 лева да бъде разсрочена на три равни вноски с краен срок на изпълнение 07.04.2023 г. На 24.03.2023 г. ищецът е П.учил сумата от 3000 лева, като по отношение на сумата от 12 000 лева е налице неизпълнение, въпреки отправените до ответника покани. Претендира се и сумата от 353,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимата сума от 12 000 лева за периода от 24.02.2023 г. до 09.06.2023 г.

Настоява се за уважаване на предявените претенции и присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника **** в който се оспорват предявените искове по основание и размер.

В съдебно заседание ищецът „***“ АД се представлява от адв. Б. К. от АК - ***.

Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът***“ АД не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, или да иска обезщетение за неизпълнение. Предпоставките за уважаване на иск за неизпълнение са: 1) наличие на валидно облигационно правоотношение, от което възниква задължение за изпълнение, като ищецът следва да докаже, че е изправна страна по договора;

2) неизпълнение, пълно или частично, на договорното задължение от страна на ответника; 3) реалното изпълнение да е възможно. Посочените три предпоставки трябва да съществуват кумулативно.

В конкретния случай, видно от Споразумение от 21.03.2023 г., със същото страните са се споразумели остатъчното задължение на „***по фактура № 49689/24.02.2023 г. в размер на 15 000 лева към датата на Споразумението да бъде разсрочено по искане на длъжника и да бъде изплатено на три равни вноски от по 5000 лева, съответно до дати 24.03.2023 г., 31.03.2023 г. и 07.04.2023 г. Посочено е, че забавянето на която и да е вноска води до прекратяване на Споразумението, като сумата ще бъде изискуема ведно с лихвите за просрочие.

Видно от фактура № 0000049689/24.02.2023 г., същата е издадена от ***за сумата от 17 898,60 лева без вкл. ДДС, съответно 21 478,32 лева с вкл. ДДС 20%, с предмет на сделката: 30300007 слънчогледов експелер 25940 кг с продажна цена 0,69 лева.

Съдът намира, че подписаното от представител на ответника Споразумение от 21.03.2023 г. по естеството си представлява извънсъдебно признание на неизгоден факт както за дължимостта на сумата от 15 000 лева по процесната фактура № 0000049689/24.02.2023 г. към посочената дата, така и за изпълнен от издателя на фактурата предмет на сделката.

От заключението на вещото лице А. Т. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът „*** е декларирал към НАП фактура № 0000049689/24.02.2023 г. в Дневник за покупки по ДДС и е П.звал по същата пълен данъчен кредит в размер на 3579,72 лева. Установява се и че ищецът е декларирал фактурата към НАП в Дневник за продажби по ДДС; подал е Справка-декларация за ДДС за данъчен период 02/2023, сумата по която е внесена в бюджета на 22.03.2023 г. В счетоводството на ищеца фактурата е отразена по дебита на сметка 4111 - Клиенти в лева, аналитична партида 2

202630576 - „*** и по кредита на сметка 4532 - ДДС на продажбите. Отразени са две частични плащания от ответника по процесната фактура - в размер на 6478,32 лева от дата 07.03.2023 г. и в размер на 3000 лева от дата 24.03.2023 г., като непогасеният остатък по фактурата е 12 000 лева.

С оглед на така установеното следва обоснован извод за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, от което за тях е възникнало задължение за изпълнение, като ищецът е изпълнил задължението си за доставка на стоката - предмет на сделката, а ответникът частично не е изпълнил задължението си за заплащане на същата.

Доколкото при паричното задължение, на основание чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, длъжникът не може да се освободи от отговорност за неизпълнението - паричното изпълнение е винаги възможно (така Решение № 89 от 02.10.2019 по т. д. № 1214/2018 г., ВКС, II ТО), съдът намира, че е изпълнен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният иск с тази правна квалификация за заплащане на сумата от 12 000 лева се явява основателен и следва да бъде уважен.

Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 09.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

За частично неоснователен обаче съдът намира предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца мораторна лихва за периода от 24.02.2023 г. датата на издаване на процесната фактура, до 09.06.2023 г.

Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я П.учи, освен ако е уговорено друго. В конкретния казус, тъй като не са налични каквито и да е доказателства за първоначално договорения срок на плащане, няма как да се приеме, че той съвпада с датата на издаване на фактурата. С оглед на това, съдът намира за меродавни постигнатите между страните договорки за датите на плащането в Споразумението от 21.03.2023 г. Тъй като на първата договорена дата - 24.03.2023 г., е платена само част от дължимата на нея сума, при което, съгласно т. 3, ответникът е предупреден, че Споразумението се счита за прекратено и ищецът ще търси вземането си ведно с лихвите за просрочие, именно тази дата съдът приема за начална на периода, за който мораторната лихва следва да бъде начислена. Що се отнася до крайната дата на този период, тя неправилно е предявена от ищеца като 09.06.2023 г., тъй като считано от 09.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението се претендира и коментираната по-горе законна лихва, което би довело до начисляване два пъти на лихва за дата 09.06.2023 г. Кумулирането на две обезщетения за забавата на длъжника, касаещи един и същи период, би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което правният ред не допуска (ТР № 3/2017 г. от 27.03. 2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС); коректната крайна дата е 08.06.2023 г. За така определения период, при направено изчисление с лихвения калкулатор, достъпен на официалния уебсайт на НАП, обезщетението за забава възлиза на 296,90 лева, до която сума предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. За разликата над 296,90 лева до пълния претендиран размер от 353,33 лева искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора разноски на ищеца се следват съразмерно с уважената част от исковете. Същият с представения списък по чл. 80 ГПК претендира такива в размер на 494,13 лева - държавна такса, 200,00 лева - внесен депозит за ССчЕ, и 1880 лева - адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Представени са доказателства за извършване на претендираните разноски за държавна такса и депозит за ССчЕ, но не и за адвокатско възнаграждение.

3

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по т. д. № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Когато е уговорено плащане на възнаграждението на адвоката по банков път, какъвто е настоящият случай, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Предвид това, претендираната сума за адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждана.

Съразмерно с уважената част от исковете, на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 690,96 лева.

Ответното дружество не е претендирало разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, „***със седалище и адрес на управление: гр. **** да заплати на *** със седалище и адрес на управление: гр.*** сумата от 12 000,00 лева (Дванадест хиляди лева), представляваща неизплатен остатък по издадена фактура № 0000049689/24.02.2023 г. въз основа на сключен между страните неформален договор за продажба на слънчогледов експелер 25 940 кг, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ***със седалище и адрес на управление: гр. ****, да заплати на***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 296,90 лева (Двеста деветдесет и шест лева и 90 ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата от 12 000,00 лева, начислено за периода от 24.03.2023 г. до 08.06.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, срещу „***, иск за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 12 000,00 лева за разликата над 296,90 лева до пълния претендиран размер от 353,33 лева, както и за периода от 24.02.2023 г. до 23.03.2023 г. и за дата 09.06.2023 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, да заплати на „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 690,96 лева (Шестстотин и деветдесет лева и 96 ст.), представляваща съдебноделоводни разноски, включващи държавна такса и внесен депозит за допуснатата съдебносчетоводна експертиза, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4

5