Решение № 82 от 20.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Варна, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20253100900673 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.145 от ТЗ от „Бизнесконсулт" ЕООД, ЕИК 103095976, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Одесос" 19, ет. 2, ап. 3 срещу П. А. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: ******да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 234 700лв., представляваща пропуснати ползи за „Бизнесконсулт" ЕООД, ЕИК 103095976 за период от 02.07.2020г. до 02.07.2024г. от бездействие, изразяващо се в неотдаване под наем на собствения на дружеството хотел „Вила Дива", с адрес: ******, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 02.07.2024г. до окончателното плащане на присъдената сума.

В исковата молба се излага, че П. А. П. и К. А. П. са братя и бивши съдружници, всеки от които е притежавал 50% от капитала на „Бизнесконсулт" ООД. Собственост на дружеството е хотел „Вила Дива", с адрес: ******. От 2014 година ответникът бил управител на дружеството.

Ищецът, в качеството си на съдружник предложил на ответникът да отдават под наем недвижимия имот. В тази връзка през 2019 г. ищецът възложил на „Адрес Недвижими имоти" АД да направи анализ за наемната цена на хотела, 1 което определило пазарен месечен наем около 2000 евро. През 2022 г. ищецът отправил нови две нотариални покани за отдаване под наем на хотела, като през 2023 година имало и предложение от бъдещ наемател „ТС Вижън" ЕООД при месечна наемна цена от 2 500 евро без ДДС.

С решение от 22.02.2024г. на общото събрание на съдружниците на „Бизнесконсулт" ООД, ответникът бил изключен като съдружник. С решение от 25.06.2024г. в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Бизнесконсулт“ ЕООД К. П. е взел решение дружеството да заведе иск срещу ответника за причинени вреди на дружеството. Поради неотдаване под наем на притежавания от дружеството хотел е довело до пропуснати ползи в размер на левовата равностойност 300000 лв., за период от 60 месеца или 2500 евро /4889,58 лв./ месечно за период от 02.07.2020г. до 02.07.2024г.

По изложените съображения се моли съдът да уважи предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника. В него се заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Неоснователно дружеството търси отговорност за причинени вреди, за периода от 26.02.2024г. до 02.07.2024г. от П. А. П., тъй като същият от 26.02.2024г. не е управител на дружеството. През периода 02.07.2019г. до 26.02.2024г. или до 27.07.2024г. ответникът не е нарушил закона, и не е във виновно неизпълнение на решения на общото събрание на „Бизнесконсулт" ООД. Законът не задължавал ответника в качеството на управител да сключва такъв договор, такова задължения нямало и в договора за управление, сключен между дружеството и ответникът. Предметът на дейност на дружеството не включвал отдаване под наем.

Твърди се, че П. А. П. не е в неизпълнение на решение №5/28.02.2023г. на общото събрание, тъй като за да сключи договор за наем от името на дружеството наемател, условията по договора следвало да бъдат договорени със съдружника К. П., а той и до момента не го е уведомил, какви договори и с кои наематели е постигнал споразумение да наемат дружествената сграда, при условията на решение №4/28.02.2023г.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание страните редовно призовани, ищецът поддържа исковата молба, ответникът оспорва предявения иск, молят за присъждането 2 на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове. регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.145 от ТЗ.

В действителност нормата на чл.145 от ТЗ предвижда, че управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди.

Това е специалната имуществена отговорността на управителя, която е договорна и съставлява обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на управление, като по отношение на нея са приложими правилата за договорите.

При така очертания фактически състав съдът пристъпва към изследване на предпоставките за реализиране на отговорността на ответника.

Пропуснатата полза, каквато в случая се претендира е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора.

Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Следва да е налице доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.

Кредиторът в тази хипотеза следва да докаже факта на създадени между него и трети лица предоговорни отношения във връзка конкретения обект, които са били осуетени именно в резултат от забавата /бездействието/ на длъжника или да установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем. В този смисъл са дадени разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК.

В конкретиката на настоящия казус от доказателствата по делото /договор за управление от 30.01.2014г./ и справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че за периода 06.02.2014г. до 22.04.2024г., ответникът е имал качеството на управител на ищцовото дружеството.

3

Т.е през част от процесния период 22.04.2024г. до 02.07.2024г., ответникът е бил освободен като управител, с решение на Общото събрание от 22.02.2024г. Следователно изначално обследването на останалите предпоставките на чл.145 от ТЗ се явява безпредметно за този под период.

Притежанието на качеството на управител като период съвпада с заявения исков 02.07.2020г. до 22.04.2024г.

Събраните в хода на съдебното дирене доказателства обаче не установяват през периода 02.07.2020г. до 27.02.2023г. да има взето решение на общото събрание на дружеството за отдаване под наем на собствения му недвижим имот - хотел „Вила Дива", с адрес: ******.

Такова решение е взето на общото събрание, проведено на едва на 28.02.2023г. под №4. Видно от протокола, обективиращ същото се касае за сключване на договор за отдаване под наем на сградата, ведно с цялото обзавеждане и оборудване, както и прилежащия терен за не по – малко от 2500 евро за срок 35 месеца. С решение от същата дата под №5 Общото събрание е упълномощило съдружникът К. П. да води преговори с кандидат – наематели, съгласно параметрите, приети в решение №4, като след постигане на съгласие договорът за наем да бъде сключен от управителя от името на дружеството.

Т.е задължение спрямо управителя да търси кандидати за наематели и да води преговори вменено му с решение на общото събрание липсва.

По делото няма доказателства, които да сочат, че за периода 28.02.2023г. до 22.04.2024г. съдружникът К. П. да е извършвал действия по търсене на кандидат – наематели, същият да е водил преговори с тях. Няма представени изготвени определени оферти с параметрите на решението под №4. Не са ангажирани и доказателства, които да установяват, че съдружникът К. П. е извършвал и действия по подготовката на проекти за договори за наем, които да са представени на управителя за подпис.

След като е нямало конкретни бъдещи наематели, с конкретни условия за наемна цена, с проект на договор за наем не може да се определи, че пропуснатите ползи са реално настъпили и с в пряка и причинна връзка твърдяното „бездействие“ на управителя. Изслушаното заключение по съдебно оценителната експертиза дава само хипотетичен отговор, че размерът на средният пазарен наем на семеен хотел за периода 07.2019г. до 07.2024г. е 301792лв. То е базирано само на данни от НСИ – раздел туризъм. В тази 4 връзка не може да установи, че в действителност при съответните пазарни условия през релевирания период имуществената сфера на дружеството би се увеличила с точно тези приходи и такъв размер от отдаването под наем на собствения му имот.

Предвид изложеното предявеният иск се явява неустановен по своето основание и като такъв подлежи на отхвърляне.

По разноските:

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на 9180.00лв., като съдът не присъжда остатък от 5108.00лв., все още неизплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.145 от ТЗ от „Бизнесконсулт" ЕООД, ЕИК 103095976, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Одесос" 19, ет. 2, ап. 3 срещу П. А. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: ****** да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 120000.21 евро /левова равностойност 234 700лв./, представляваща пропуснати ползи за „Бизнесконсулт" ЕООД, ЕИК 103095976 за период от 02.07.2020г. до 02.07.2024г. от бездействие, изразяващо се в неотдаване под наем на собствения на дружеството хотел „Вила Дива", с адрес: ******, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 02.07.2024г. до окончателното плащане на присъдената сума.

ОСЪЖДА „Бизнесконсулт" ЕООД, ЕИК 103095976, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Одесос" 19, ет. 2, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ П.

А. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: ****** сумата от 4693.66 евро/в левова равностойност 9180.00лв./, представляваща сторени съдебни разноски и платено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението да се връчи на страните.

5

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 6