Решение № 27 от 08.04.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. ХАСКОВО, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.ВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20245600900123 по опИ. за 2024 година

Предявени са два иска с правно основание чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от Кодека за застраховането /КЗ/ за сума в размер на 125 000 лева и с правно основание чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 34 644.85 лева.

ИЩЕЦЪТ – З. К.

„ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София твърди, че на 14.08.2017 год. около 22.35 часа, на кръстовище на път III - 5074 и път III – 507 км. 36 + 158, лек автомобил марка *** модел **, с рег.№ ****, управляван от М. И. М., реализирал ПТП, като самокатастрофирал. Към датата на събитието, отговорността на водача на автомобила била застрахована с полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За настъпилия пътен инцидент било образувано НОХД № 595 / 2019 год. по опИ. на Окръжен съд – Хасково, приключило с присъда, с която била ангажирана наказателната отговорност на ответника като водач, управлявал застрахованото при ищеца, МПС след употреба на алкохол, причинил по непредпазливост смъртта на З.Б.Х., в полза на наследниците на която – А. М. И. и А. М. И., били изплатени застрахователни обезщетения в размер по на 60 000 лева за всеки, или общо 120 000 лева, а на упълномощения от тях адвокат – възнаграждение в размер на 5 000 лева, съгласно постигнато помежду им споразумение. С изплащане на посочените по-горе суми, ищецът придобил правото на регрес срещу виновния водач до размера на изплатеното, ведно с лихви и разноски, които ответникът не бил изплатил въпреки отправената му за това покана. В полза на ищеца възникнало и правото на вземане за лихви в размер на 34 644.85 лева, 1 определена за периода от 10.07.2022 год. до предявяване на иска. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата в размер общо на 159 644.85 лева, формирана като сбор от изплатени на пострадалите застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от 120 000 лева, разноски за адвокатско възнаграждение в застрахователното производство по образуваната щета от 5 000 лева и лихва за забава в размер на 34 644.85 лева, дължима за периода от 10.07.2022 год. до предявяване на иска.

Претендира присъждане на законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – М. И. М. – оспорва иска.

Заявява възражение за погасяване на вземанията по давност, за допуснато от пострадалата съпричиняване, обосновано с твърдения за това, че е пътувала без обезопасителен колан и знаейки, че водачът е употребил алкохол, и за прекомерност на определените и изплатени от застрахователя обезщетения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С присъда № 50 от 22.11.2019 год., постановена по НОХД № 595 / 2019 год. по опИ. на Окръжен съд – Хасково, М. И. М. е признат за виновен в това, че на 14.08.2017 год. в землището на ****, в района на Т – образно кръстовище на път III - 5074 и път III – 507, при управление на МПС – лек автомобил ***, с рег.№ ****, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на З.Б.Х., настъпила на 15.08.2017 год. и средни телесни повреди на А. И. М. и на А. М. И., като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1.20 на хиляда, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54, ал.1 и чл.58 а, ал.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е отложено със срок от пет години, на основание чл.66, ал.1 от НК.

Присъдата е влязла в законна сила на 10.12.2019 год.

От приложената по делото застрахователна полица № BG/22/117002134823 от 02.08.2017 год. се установява, че към 14.08.2017 год., когато е настъпило ПТП, МПС марка ****, модел **, с рег.№ **, управлявано от ответника е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК “Лев Инс“ АД, с начална дата на покритие – 02.08.2017 год. и крайна дата на покритие – 02.08.2018 год.

На 03.11.2020 год. в ищцовото дружество е входирана застрахователна претенция с № 14350, подадена от А. М. И. и от А.

М. И., в качеството им на наследници на З.Б.Х., починала на 15.08.2017 год. в резултат на увреждания, причинени й от станалото на 14.08.2017 год., ПТП, с искане за присъждане на застрахователни обезщетение в размер по на 300 000 лева.

С решение от 07.05.2021 год., взето от

Застрахователно – експертна комисия към ищцовото дружество е прието в 2 полза на децата на З.Б.Х. да се изплати застрахователно обезщетение в размер по на 60 000 лева, а в полза на пълномощника им - 5 000 лева – адвокатско възнаграждение. Видно от мотивите към решението е, че при определяне размера на обезщетенията е отчетен принос на пострадалата в размер на 50 %, поради това, че се качва в МПС при водач, за който знае, че е употребил алкохол и за това, че е била без поставен обезопасителен колан. В подкрепа на тези обстоятелства са и приетите като писмени доказателства 3 бр. доклади по щета и 3 бр. споразумения.

Като писмени доказателства по делото са приети и 4 бр. преводни нареждания от 10.08.2021 год., от 20.08.2021 год., от 15.09.2021 год. и от 30.07.2021 год., за суми в размер съответно на 40 000 лева, на 40 000 лева, на 40 000 лева и на 5 000 лева.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 4665 от 22.06.2022 год., отправена от ищеца до ответника, получена от последния на 29.06.2022 год., М. е поканен да заплати на застрахователното дружество общо изплатената от застрахователя сума в размер на 125 020 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира иска, предявен на основание на основание чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от Кодека за застраховането /КЗ/ за сума в размер на 125 000 лева, за основателен, по следните съображения:

Безспорно по делото е установено, че на

14.08.2017 год. в резултат на ПТП, причинено по непредпазливост от ответника М. И. М. като водач на лек автомобил марка ***, модел ** с рег.№ **** е била причинена смъртта на З.Б.Х., с която е живеел на съпружески начала, от съвместното си съжителстване с която имат родени две деца - А. М.

И. и А. М. И. – обстоятелства, които не се оспорват от ответника.

Безспорно е и това, че деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на ответника с присъда, влязла в законна сила на 10.12.2019 год., е извършено в пияно състояние, както и това, че към момента на настъпване на ПТП, управляваният от ответника лек автомобил е бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ищеца, от страна на който в полза на наследниците на З.Б.Х., а именно децата й - А. М. И. и А. М. И. са били изплатени застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размери по на 60 000 лева за всеки, а в полза на упълномощения от тях адвокат – адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева, по силата на сключени помежду им споразумения.

С изплащане на обезщетенията за неимуществени вреди в полза на децата на пострадалата З.Х., в общ размер от 120 000 лева и за имуществени вреди в размер на 5 000 лева – адвокатско възнаграждение на упълномощения от тях адвокат по образуваната при застрахователя щета, ищецът при който е било застраховано МПС, управлявано от деликвента е встъпил в правата на увредените лица до размера на платеното, съгласно изричната в тази насока разпоредба на чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от КЗ, при което за него е възникнало правото на регрес, явяващо 3 се средство за санкциониране на виновния водач – ответникът М. И. М. за причинените на А. М. И. и А. М. И., в качеството им на наследници на З.Б.Х., вреди в случаите, когато моторното превозно средство е управлявано от водач след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. В тази връзка съдът зачита правните последици на влязлата в сила присъда, с която е ангажирана наказателната отговорност на ответника, съгласно нормата на чл.300 от ГПК.

Наличието на посочените по-горе две предпоставки – управление на МПС от ответника М. в пияно състояние и изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в полза на пострадалите лица, в изпълнение на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, в сила към момента на настъпване на ПТП, сключен между ищеца и собственика на управляваното от виновния водач МПС, обуславят основателността на предявения от застрахователя против деликвента регресен иск, поради което същия следва да бъде уважен и ангажирана отговорността на ответника на посоченото по-горе правно основание – чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от КЗ, като бъде осъден да заплати на ищеца исковата сума в размер на 125 000 лева, формиран като сбор от следните суми – общо 120 000 лева – застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, изплатени в полза на двете деца на пострадалата от по 60 000 лева – за всяко и 5 000 лева – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред застрахователя по образуваната щета.

Като основателен съдът намира и иска, предявен на основание чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 34 644.85 лева, представляваща законна лихва за периода от 10.07.2022 год., на която дата е изтекъл дадения от ищеца на ответника 10 – дневен срок за възстановяване на изплатените обезщетения, считано от връчване на поканата – 29.06.2022 год. до 09.09.2024 год. – подаване на исковата молба, поради което същият като основателен следва да бъде уважен. Размерът на иска, съдът определя по своя преценка, съгласно чл.162 от ГПК и на база справка Calculator.bg, представена като приложение на исковата молба.

Като основателно съдът намира и искането за присъждане на законна лихва върху претендираната главница от 125 000 лева, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Като неоснователно съдът намира заявеното от ответника възражение за съпричиняване, допуснатото от пострадалата З.Б.Х. в размер над приетия от застрахователя принос от 50 %, обосновано с твърдения за това, че като пътник в управлявания от него автомобил, не е била с поставен обезопасителен колан и се е качила в автомобила, знаейки, че водачът е употребил алкохол, предвид обстоятелството, че посочените две обстоятелства, въз основа на които ответника обосновава възражението си за съпричиняване са взети в предвид от застрахователя при определяне размера на обезщетенията след отчитане на принос от пострадалия в размер на 50 %, който съдът намира за съответен на степента на допуснатите нарушения на правилата за движение от страна на пострадалата. От страна на ответника не се посочиха доказателства, които да обосновават определянето на по-висок 4 процент от този, приет от застрахователя за съпричиняването, допуснато от пострадалата З.Х. като пътник в автомобила, управляван от ответника.

Като неоснователно съдът намира и въведеното от ответника възражение за погасяване на заявеното с иска вземане за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, предвид това, че за регресните искове се прилага общата давност по чл.110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, доколкото основанието за тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумите от застрахователя, сторено в периода от 10.08.2021 год. до 15.09.2021 год., в полза на наследниците на пострадалата и на упълномощения от тях адвокат. Исковата молба е подадена на 09.09.2024 год., т.е преди изтичане на пет годишния давностен срок, считано от извършеното плащане. По отношение на възражението за изтекла давност на вземането за лихви, следва да се посочи, че в полза на наследниците на лицето, пострадало от ПТП, причинено по вина на ответника, не са били изплатени лихви. Такива се претендират от застрахователя, считано от 10.07.2022 год., когато е изтекъл срока, даден на ответника за възстановяване на изплатените от застрахователя, обезщетения, след който същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва в размер на 34 644.85 лева.

Разпечатката съдържа 32 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd098e6f-fe9b-4873-9e78-49e65406dd99