Определение № 299 от 13.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Благоевград, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

ЕмИ. Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20261200500174 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по молба (заявление), подадена от ГД “Гранична полиция“-МВР за възстановяване на внесена държавна такса в размер на размер на 35, 49лв по върната въззивна жалба против решението на РС-Петрич по гр.д.№1166/19г по описа на с.с., с пр. осн. чл.4б ЗДТ.

Съдът, след като прецени наведените доводи, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установи, че въззивната жалба на молителя против решението на РС-Петрич по гр.д.№ 1166/19г е оставена без движение от първата инстанция за внасяне на дължимата държавна такса. Поради неизпълнение на така дадените указания РС е върнал въззивната жалба с нарочно разпореждане. Срещу последното също е подадена частна жалба, която отново е върната с влязъл в сила съдебен акт.

Според приложеното платежно нареждане и служебната справка в „Счетоводство“ на БлОС се установява, че молителят действително е внесъл по сметка на БлОС сумата от 35, 49лв във връзка с предприетото обжалване на решението по горното дело.

При тези данни настоящият състав намира, че липсват предпоставките за връщане на търсената държавна такса.

1

Разпоредбата на чл.4б ЗДТ предвижда връщане само на недължимо платени такси. Това са такси, по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани въпреки освобождаването на страната от заплащането им, както и надвзетите такси, т. е. когато таксите са платени без наличието на основание по см. на чл. 3 и чл. 4, б. „а“ ЗДТ(вж. т.10 от ТР№ 5/15 на ОСГТКВКС).

Законодателя не е предвидил възможността за възстановяване на внесената от молителя по сметка на БлОС сума от 35,01лв, представляваща държавна такса по въззивната си жалба,при връщане на жалбата, поради неотстранени нередовности.Съгласно чл.3 ЗДТ държавната такса се дължи едновременно с отправяне на искането за защита (сезирането) или искането за издаване на съответния документ, като настъпилото впоследствие основание за десезирането на съда не съставлява причина за възстановяването й като недължимо внесена (вж.O№126/15.03.2013 г. на ВКС пo ч.гp.д.№ 1193/2013г, II г.o., О№291/05.10.2016 г. на ВКС по гр.д. №2886/2015 г., IV г.о. и др.).

Следователно, основанието за внасянето на държавна такса е отправеното искане до съдилищата за защита на лични или имуществени права чрез провеждане на съдебно производство.Липсва нормативна връзка на основанието за внасяне на държавна такса със задължението на съда да постанови определен акт, т.е. плащането на таксата не е обвързано с очакван от вносителя правен резултат, респ. извършването на определени съдопроизводствени действия (за разлика от хипотеза на издаване на документ, при която таксата се плаща само ако документът бъде издаден).

В случая основанието за внасяне на таксата е отправеното искане за разглеждане на делото пред въззивния съд, заради което е платена по сметка на БлОС. Образуването на дело не следва да се тълкува стеснително, тъй като с факта на подаването на въззивна жалба възниква суспензивния и деволутивен ефект, т.е. пренася делото пред горната инстанция.Проверката за редовността на сезирания съд е част от проверката за допустимост на искането за защита, поради което таксата е дължима и не подлежи на връщане в случаите, когато съдът в рамките на правомощията си е давал указания на страната за отстраняване на нередовностите, но поради бездействието на страната е върнал жалбата (вж.О№291/05.10.2016г на ВКС по гр.д.№2886/15г, IV). Ето защо при връщане на жалбата с влязъл в сила съдебен акт, таксата не 2 подлежи на връщане на жалбоподателя.Държавната такса е внесена на валидно правно основание по смисъла на чл.3 ЗДТ и не подлежи на връщане в случаите на неотстранени нередовностите по въззивната жалба и същата е върната по реда на чл.262, ал.2, т.2 ГПК (вж.О№64/21.02.2022г на ВКС по ч.гр.д.№60/22г, IV гр.о.).

При това положение не може да се приеме, че държавната такса е била недължимо платена по смисъла на чл.4б ЗДТ.

Наред с горното следва да се посочи, че жалбоподателят не попада в категорията лица по чл.83, ал.1 ГПК, които са освободени от такси и разноски, а внесената сума е в размер, съответен на обжалваемия интерес, т.е. не е надвнесена.

В контекста на изложеното подадената молба следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от ГД “Гранична полиция“МВР, за възстановяване на внесена държавна такса в размер на 35, 49лв по върнатата въззивна жалба против решението на РС-Петрич по гр.д.№1166/19г по описа на с.с.

Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3