Присъда № 81 от 03.06.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 81 от 03.06.2026 г. по НОХД № 91/2026 г. по описа на БРС, XXI –ви наказателен състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия М. М. Д., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. Бургас, ******************, е повдигнато обвинение за това, на ******** г., в гр. Бургас, ул. *************, в условията на домашно насилие, чрез употребяване на сила - чрез захващане на ръката, изблъскване и избутване, принудил своята възходяща Я. Г. Д., да извърши и да претърпи противно на волята й излизане и стоене на терасата на жилището, бидейки обиждана и подтиквана да скочи през терасата, за да умре, с думите: „*******!“ - престъпление по чл. 143, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК; както и

За това, че на същата дата ******** г. и място, при условията на съвкупност с предходното деяние, в жилище находящо се в гр. Бургас, ул. *************, в условията на домашно насилие, като одрал по лицето своята възходяща Я. Г. Д., с установена по делото самоличност, докато я избутвал да излезе на терасата, захващайки я за ръката, причинил на същата лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания в областта на лицето, довела до причиняване на болка, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Счита, че в хода на съдебното следствие безспорно е изяснена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Намира, че обвинението се доказва от показанията на свидетелите Я. Д. и М. Д., като поддържа, че между показанията на двамата свидетели не се установяват вътрешни противоречия, както и не се установяват противоречия с останалия събран доказателствен материал. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „пробация“ при приложението на чл. 55 НК. Предлага в тежест на подсъдимия да бъдат възложени и разноските по делото.

Повереникът на частния обвинител адв. С. поддържа обвинението за доказано както от обективна, така и от субективна страна наред с прокурора. Предлага за престъплението по чл. 143, ал. 3 НК да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, което да бъде отложено за изтърпяване на основание чл. 66 НК. За престъплението по чл. 131, ал.5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК да се наложи наказание „пробация“.

Защитникът на подсъдимия – адв. К. оспорва обвинението и за двете вменени на подсъдимия престъпления. Поддържа, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка не изпълва съдържанието на изпълнителното деяние на престъпленията, в извършването на които е обвинен подсъдимият. Анализира събрания доказателствен материал, като акцентира на свидетелските показания на Д. и М. Д., поддържайки защитната теза, че двамата свидетели не установяват извършването от подсъдимия на посочените в обвинителния акт престъпления. Пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по двете повдигнати обвинения.

Подсъдимият поддържа изложеното от защитника му в хода на съдебните прения. В последната си дума изразява съжаление за случилото се.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М. М. Д., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр. Бургас.

Той е българин, български гражданин, с адрес: гр. Бургас, ул. *************, ****************. От справка за съдимост се установява, че подсъдимият е реабилитиран по право за извършено през **** г. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК.

Свидетелката Я. Д. е *********** М. Д.. Подсъдимият закупил недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Бургас, ул. **************, като учредил право на ползване на свидетелката Д., която живеела в друг имот в кв. ********. С течение на времето между двамата възникнал конфликт във връзка с ползването на апартамента, като Д. искала да остава в жилището от време на време, като същевременно там живеел и подсъдимият с двамата си с., за които полагал грижи, един от които свидетелят М. Д.. Подсъдимият не бил съгласен да съжителства със своята м. и се изнесъл от апартамента, като към дата ******** г. в апартамента живеели св. Д., заедно със своите внуци - синовете на подсъдимия Д., единият от които все още непълнолетен.

Подсъдимият решил да си вземе собствените вещи от апартамента, като на ******** г. след обяд отишъл н адреса и започнал да изнася вещите, като демонтирал ел. уреди, шкафове, вратите на стаите. Същевременно между подсъдимия и св. Д. възникнал скандал, като двамата започнали да си разменят конфликтни реплики. Д. изисквала от с. си да преустанови изнасянето на вещите, като едновременно с това засегнала и темата за децата на подсъдимия и издръжката, която следва той да заплаща, като включително отправила заплахи, че ще заведе дело за осъждане на подсъдимия да й изплаща издръжка по повод полаганите от нея грижи за непълнолетния му син. Тези нейни реплики разгневили подсъдимия, който започнал да я заплашва, че ще продаде апартамента. В отговор на тези негови изявление, Д. настоявала апартаментът да остане за двете му деца. Словесният сблъсък между двамата ескалирал, като се стигнало и до физическо съприкосновение. Двамата започнали да се бутат, дърпат един друг, като подсъдимият хванал за ръката Д. и я извел на терасата на жилището. Подсъдимият и свидетелката Д. продължили да се карат за апартамента, като подсъдимият я дърпал към парапета и й казал двамата да скачат, за да се отърват и апартаментът да остане за синовете му. Свидетелката Д. успяла да избута подсъдимия и се върнала вътре в апартамента. Подсъдимият я последвал. Свидетелката Д. забелязала, че има драскотина в областта на едната буза на лицето. Д. отишла в стаята на свидетеля М. Д., отворила прозореца и извикала за помощ. Подсъдимият я доближил и отново я подканил да скачат двамата, за да се отърват. Свидетелката Д. поискала да излезе да се освидетелства за полученото нараняване, като подсъдимият й казал да не ходи и промил раната. Възникналият конфликт не бил преустановен, двамата си разменяли провокативни към агресия 2 реплики, включително всеки един от двамата взел телефона на другия. В един момент подсъдимият напуснал апартамента. Междувременно по указания на Д., свидетелят М.

Д. подал сигнал на спешен тел. 112. Да окажат съдействие били изпратени свидетелите З. К. и Д. М., полицейски служители от П. РУ при ОД на МВР – Бургас, които задържали подсъдимия Д. и му състави протокол за предупреждение по ЗМВР.

Впоследствие свидетелката Д. подала молба в P C - Бургас за образуване на производство по ЗЗДН. На ******** г. по гр. дело № ****/2024 г. по описа на P C Бургас била издадена Заповед за незабавна защита *** за налагане на мерки за незабавна защита спрямо Я. Д. срещу домашно насилие, извършено от М. Д..

Производството приключило с Решение № ****/****.2025 г. с издадена Заповед за защита ***/****.2025 г., според която М. Д. е задължен да не приближава на по-малко от 50 метра жилището на Я. Д. за срок от 18 месеца, с приспадане на срока на действие на мерките по издадена Заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН.

От изготвената по делото съдебномедицинска експертиза № ***/2024 г. е установено, че св. Я. Д. на ******** г. е получила охлузвания в областта на лицето, които увреждания е възможно да са били получени по време и начин, както е съобщено от действието на или върху твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито са и юмруците на човек, както и при блъскане в стена. Уврежданията водят до болка.

По доказателствата:

Изложената по-горе фактическа обстановка се изяснява на първо място от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – Д., М. Д., З. К. и Д. М., както и от обясненията на подсъдимия.

На първо място следва да се обсъдят показанията на свидетелите Д. и М. Д., на които се позовава обвинителната теза на БРП. От изяснената в цялост фактическа обстановка прави впечатление, че инкриминираните по делото факти и по двете обвинения се твърди, че са се осъществили на терасата на апартамента, и в присъствието единствено на свидетелката Д. и на подсъдимия. По това време свидетелят М. Д. по негови сведения, споделени в разпита в хода на съдебното следствие, е влязъл в хола, като е търсил баща си и баба си, тъй като около 20 минути, докато бил в тоалетната чувал караници между двамата. Именно в този момент свидетелят заявява, че е видял подсъдимият и Д. да стоят на терасата, като подсъдимият бутал Д. към парапета. В показанията на М. Д. не се съдържат данни по повод размените реплики между подсъдимия и Д., докато двамата са били на терасата.

Свидетелят поделя, че не е чул подсъдимият да казва нещо на Д.. Също така от показанията на М. Д. се установява, че свидетелят не е възприел действията на подсъдимия преди да отидат на терасата с Д., тъй като по негови сведения е бил в друго помещение на апартамента. Носител на такава информация са показанията на свидетелката Д., която посочва, че подсъдимият я е хванал за ръката и я отвел на терасата, където започнал да я бута към парапета. В показанията си свидетелката не споделя за упражнена спрямо нея физическа сила от подсъдимия под формата на изблъскване и избутване, за да бъде изведена на терасата, както се поддържа от фактическа страна в обвинителния акт. В обратна на обвинението насока са и показанията на свидетеля М. Д., който също посочва, че е видял подсъдимия да държи Д. за ръката и да я дърпа към парапета. По отношение на този факт обаче се 3 констатират противоречия в показанията на свидетелката Д. и М. Д.. В проведения пред съда разпит на л. 47 гръб, свидетелката описва поведението на подсъдимия на терасата по следния начин: „Той ме буташе в гръб с ръце и викаше скачай, скачай“.

Същевременно свидетелят М. Д. не посочва бутане, блъскане в гръб, а заявява, че в възприел, че подсъдимият държи Д. за ръка и я дърпа към парапета. Тези установени от съда разминавания в показанията на свидетелите Д. и Д. разколебават инкриминираната фактическа обстановка, описана както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния акт по отношение на повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 143, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК.

На следващо място особено внимание следва да се отдели на дадените в хода на съдебното следствие обяснения на подсъдимия Д.. Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и средство на защита срещу повдигнатото обвинение, като при анализа на доказателствената им стойност следва да се има предвид, че подсъдимият не носи наказателна отговорност за изложени в обясненията неистини. В обясненията си подсъдимият признава за възникнал между него и свидетелката Д. конфликт във връзка с изнасянето на собствените му вещи от процесния апартамент.

Прави впечатление, че подсъдимият посочва, че отивайки на адреса не е имал намерение да възниква скандал, а единствено посещението му е било с цел да изнесе собствените си вещи от апартамента. Тези негови твърдения намират опора и в показанията на свидетелите Д. и М. Д., като Д. споделя, че подсъдимият не е проявявал агресия преди случая, както и М. Д. посочва, че не се е намесил като е видял ********* на терасата, тъй като не е вярвал, че ще я бутне през терасата. На следващо място съдът кредитира обясненията на подсъдимия и по отношения на поддържаната от него защитна теза, че конфликтът е започнал тъй като свидетелката Д. се е подразнила, че подсъдимият изнася вещите си, включително и ел. уреди, поради което започнала да изисква от него да плаща издръжка за по-малкия си син и при отказ от негова страна, го заплашила, че ще го съди, което го изнервило и възникнал конфликт между двамата. Подобни твърдения се съдържат и в показанията на свидетеля М. Д., който също посочва, че Д. е искала подсъдимият да плаща издръжка, като в противен случай ще поиска съдействие от институциите, при което подсъдимият се изнервил. От показанията на свидетеля М. Д. се установява, че в продължение на около 20 минути свидетелят е чувал от помещението, в което се намирал подсъдимият и свидетелката Д. да се карат, т.е. от показанията на свидетеля М. Д. се установява, че и подсъдимият и свидетелката Д. са проявили словесна агресия един към друг, прераснала в скандал. Съдът се довери на свидетеля Д. и прие за установени по делото така изложените от него факти, а именно, че подсъдимият и свидетелката Д. са започнали да се карат и взаимно да се нападат словесно един друг още преди да отидат на терасата. Свидетелката Д. обаче споделя по-различни възприятия по отношение на възникналия между тях спор, чиято достоверност настоящият състав поставя под съмнение. Свидетелката заявява, че първоначално е мълчала при изнасянето на вещите от подсъдимия, но впоследствие му заявила да плаща издръжка за с. си, при което подсъдимият я хванал за ръката и я отвел на терасата. Така изложеното от свидетелката противоречи на поддържаното от свидетеля М. Д., че около 20 минути е чувал подсъдимият и Д. да се карат.