Решение № 2393 от 10.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2393 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100100371 по описа за 2022 година

Предмет на разглеждане е предявен от Б. И. Д. срещу „ЕОС М.“ ООД иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищцата твърди, че по ч.гр.дело № 6411/2012 г. на СРС, 32 с-в, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, като Б.

А. е осъдена да заплати солидарно с поръчителя Б.С.А. на „Обединена българска банка“ АД сумите: 24425,38 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2012 г. до окончателното изплащане, 2081,22 лв. договорна лихва за периода 30.04.2011 г. – 09.02.2012 г., 617,50 лв. – мораторна лихва за периода 30.04.2011 г. – 09.02.2012 г., както разноски по делото в размер 542,48 лв. – държавна такса и 865,49 лв. – адвокатско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20127810400345 по описа на ЧСИ Д.. Покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта по чл. 417 ГПК, е връчена на длъжника през м. декември 2012 г. На 17.07.2018 г. банката е прехвърлила вземането на „ЕОС М.“ ООД и дружеството е конституирано като взискател.

На 17.05.2017 е наложен запор на трудово възнаграждение на ищцата. Твърди се за периода декември 2012 г. – 17.05.2017 г. „ОББ“ АД да не е извършвала действия по принудително събиране на вземането, поради което към 17.05.2017 г. то е погасено по давност. По изложените съображения се иска да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите:

24425,38 лв. – главница, ведно със законна лихва от 10.02.2012 г.

– до изплащане на вземането;

2081,22 лв. договорна лихва за периода 30.04.2011 г. – 09.02.2012 г.,

1

617,50 лв. – мораторна лихва за периода 30.04.2011 г. – 09.02.2012 г.,

542,48 лв. – държавна такса;

865,49 лв. – адвокатско възнаграждение; за които суми е образувано изпълнително дело № 20127810400345 по описа на ЧСИ Д..

В отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.

Посочва, че по делото са предприемани действия за събиране на вземането и давността не е изтекла.

В съдебно заседание ищцата, чрез К., поддържа иска. Ответникът не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди основанията, изложени от страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20127810400345 по описа на ЧСИ Д. е образувано по молба вх. № 5093/02.04.2012 г. на „Обединена българска банка“ АД срещу Б. И. Д. и Б.С.А.. Взискателят представя изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 6411/2012 г. на СРС, 32 с-в, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение от 28.12.2012 г., с която Б. И.

Д. и поръчителят Б.С.А. са осъдени солидарно да заплатят на кредитора „Обединена българска банка“ АД сумите по договор от 30.04.2010 г.: главница 24425,38 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.02.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер 2081,22 лв., дължима за периода 30.04.2011 г. – 09.02.2012 г., 617,50 лв. – мораторна лихва за периода 30.04.2011 г. – 09.02.2012 г., както и сумата от 542,48 лв. – държавна такса и 865,49 лв. – адвокатско възнаграждение. Взискателят е поискал проучване на имущественото състояние на длъжника и предприемане на действия за събиране на вземането.

С постановление от 09.04.2012 г. са наложени запори на трудово възнаграждение, банкови сметки и притежаван от длъжника лек автомобил, за което са изпратени съобщения до третите лица. Покана за доброволно изпълнение е изпратена до длъжника Б. И. Д. на 19.04.2014 г. С поканата длъжникът е уведомен за насрочен на 05.05.2012 г. опис на движими вещи.

На 27.04.2012 г. взискателят е подал молба за изискване на справки и насочване на изпълнение върху вещи на длъжника в режим на СИО, а молба с искане на удостоверение за декларирани от съпруга на длъжника недвижими имоти е подедна на 07.05.2012 г. На 13.03.2013 г. взискателят е подал молба до съдебния изпълнител за временно несъбиране на суми по наложени запори на трудови възнаграждения с оглед подписано споразумение с длъжниците. С постановление то същата дата съдебният изпълнител е спрял изпълнението и е уведомил третите лица.

Молба с искане за подновяване на изпълнителните действия е подадена 2 на 16.6.2015 г., в която се посочва, че длъжниците не са изпълнили споразумението за плащане съобразно договорка за разсрочване на задължението, поискано е налагане на запор на имущество, продан. Нови запори са наложени от ЧСИ с постановление от същата дата. На 18.08.2015 г., по искане на взискателя, е спряно производството по делото, производството е възобновено на 01.02.2016 г. по молба на взискателя. Наложени са запори на леки автомобили, собственост на длъжниците. Молба за запор на трудови възнаграждения на длъжниците е подадена от взискателя на 23.05.2017 г., като запорно съобщение е изпратено на 17.05.2017 г. до работодателя на длъжника Б. Д. – „О.А.“ ООД. Молба за запор на банкови сметки е депозирана на 02.11.2017 г.

С молба от 28.02.2018 г. взискателят „Обединена българска банка“ АД е уведомил съдебния изпълнител, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на „Е.М.“ ЕООД с договор от 31.01.2018 г. и постъпващите суми по изпълнителното дело следва да бъдат разпределяни в полза на цесионера по посочена банкова сметка. На 17.07.2018 г. „ЕОС М.“ ЕООД е поискало конституирането му като взискател по делото на основание договор за цесия.

С молба е поискано длъжниците да бъдат уведомени за договора за цесия на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск следва да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В конкретния случай се твърди вземането по издадения изпълнителен лист по ч.гр. дело № 6411/2012 г. на СРС, да е погасено по давност.

Съдът взема предвид задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение 3/2020 гр.София, 28.03.2023 год. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии, според които погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Взема се предвид действащото до тълкувателното решение Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, според което след образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира.

По отношение висящността на изпълнителния процес съдът отчита, че приложима е разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона.

Постановлението на съдебния изпълнител констатира прекратяването, не е елемент от фактическия му състав.

3

Съдът взема предвид, че със съобщение от 06.04.2012 г. до трето задължено лице „К.-*****“ ЕООД е наложен запор на трудовото възнаграждение на Б. Д., като от страна на съдебния изпълнител е налице отбелязване за постъпление на суми. Така до подаването на молбата на 13.03.2013 г. от взискателя за спиране на изпълнителното дело и временно неизпълнение по наложените запори, поради сключено споразумение с длъжниците за разсрочване на задължението, не може да се счете, че е налице бездействие на взискателя. Ето защо съдът приема, че 2-годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл на 13.03.2015 г.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела – така решение № 127/12.07. 2022 г. по гр. д. № 2884 от 2021г. ІІІ Г.О. ВКС. Приема се, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.

(Решение № 37/24. февруари 2021, г. р.д. № 1747 по описа за 2020 година ВКС ІV Г.О.).

При съобразяване на цитираната съдебна практика съдът намира, че с последващо предприетите действия запор на трудово възнаграждение (17.06.2015 г.) и запори на банкови сметки в „Алианц Банк България“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД давността отново е прекъсната.

Това е сторено и със заявлението на самия длъжник от дата 03.07.2015 г. до съдебния изпълнител с искане за вдигане на наложените запори и заявена готовност да прави доброволни месечни вноски в размер на 800 лв. – което съставлява признаване по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД.

Доколкото след 26.06.2015 г. давността се прекъсва с всяко последващо действие на взискателя или съдебния изпълнител (бидейки овластен) за 4 насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, съдът взема предвид запорът, наложен на трудовото възнаграждение на длъжника до трето лице „О.А.“ ООД с дата 17.05.2017 г., както и запорите на банкови сметки в „ОББ“ АД, „Първа инвестиционна банка“, „Банка Пиреос“ (03.11.2017 г.). С всяко едно от тези прекъсвания е започнала да тече нова 5годишна давност, която не е изтекла към датата на сезиране на съда 15.11.2021 г.

По изложените съображения искът следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

С определението по чл. 140 ГПК 7968/17.08.2022 г. съдът е върнал исковата молба в частта по предявения евентуален иск, като определението е влязло в сила като необжалвано.

По разноските:

Предвид установения изход от спора сторените от ищцата разноски следва да останат в нейна тежест. Ответната страна не претендира разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. И. Д., ЕГН ********** срещу „ЕОС М.“ ООД, ЕИК **** иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи на основание изтекла погасителна давност сумите по изпълнителен лист от 28.02.2012 г., издаден по ч.гр.дело № 6411/2012 г. на СРС, 32 с-в въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 28.02.2012 г., както следва: 24425,38 лв. главница, ведно със законната лихва от 10.02.2012 г. до изплащане на вземането, 2081,22 лв. – договорна лихва за периода 30.04.2011 г. – 09.02.2012 г., 617,50 лв. – наказателна лихва за периода 30.04.2011 г. – 09.02.2012 г., 542 лв. – държавна такса и 865,49 лв. – адвокатско възнаграждение по заповедното дело, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20127810400345 по описа на ЧСИ Г. Д..

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Разпечатката съдържа 48 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd08d17c-8771-4ac0-b531-f7bb2fc6a5e4